Александър Вутимски (1919 - 1943) като Алеко си отива напълно сам в житейско отношение: на 24 години в санаториума на Сурдулица, тогавашна Сърбия. Той е шестата жертва на туберкулозата в своето семейство. Годината е 1943-та. Дарбата му е била достатъчно силна, за да пише в списание "Златорог" още от май 1939-а, когато няма двайсет. Известен повече със стиховете си, в този том са събрани неговите разкази и есета - книга, с която отбелязваме 100 години от рождението му. "Може би в тези прекрасни есета Синьото момче, което е Вутимски, среща Синьото момче, което той винаги е искал да бъде. Срещата е не ... |
|
"Мрачно-хубава книга е написал Александър Байтошев . Поезия, оголена до самия кокал на живота, до въглена и въжето на болката, до черно-бялата ѝ графика. Смело и силно в страданието си писане." Георги Господинов ... |
|
Техният полубрат И си играем на стъклени топчета, прокопаваме тунели в земята, пръстта е ледена. Студено е да играеш навън, да играеш фигура, да побутваш топчета, толкова малки, тежат тонове. Аз съм направен от смола, а другите са стъклени. Александър Байтошев ... |
|
Кралицата на Франция редовно се усамотява в мрачна кула на брега на Сена, която символизира тайните и престъпленията на абсолютната власт. Там загиват всички мъже, примамени в кулата, за да прекарат с кралицата една любовна нощ. Но какво става, когато поредният любовник се оказва собственият ѝ син? Когато към кръвосмешението е възможно да се добави и детеубийството? През 1832 година, Александър Дюма е на върха на славата си като драматичен автор, когато пише Нелската кула, пиеса, в която свободно ползва историческите факти и с бурна романтичност пресъздава епохата. С този шедьовър на приключенската историческа ... |
|
Продължението на "Островът". Ветроходната лодка "Бърболета" плава из Йонийско море. На борда ѝ са четири момчета, едно рижаво куче и един странен капитан. Неочаквано събитие я принуждава да хвърли котва край пуст албански бряг. В тъмната нощ приближава рибарска гемия без отличителни знаци. И с явно враждебен екипаж. Никой не предполага какво ще се случи, когато сред опасните мъже, уплашените момчета и настръхналото куче се появи момиче с очи като зелени гейзери. Дали на борда няма да се качи някой, чието име всички знаят, но се страхуват да произнесат? Това издание на "Скитникът и ... |
|
Книгата "Летящото магаре" представлява том избрани творби, написани от Александър Урумов и публикувани в сборниците "Приказки в края на времето", "Малкото име на дните" и "Тиква"."Талантът на Александър Урумов е мощен и непресъхващ. Мъдри истории на красив български език." Здравка Евтимова "Предизвикателство към традицията на подценяването, презрението и завистта. Болезнени архаични пластове, дълбоко заровени в душите човешки." Валери Стефанов ... |
|
Книгата "Патриотични уроци" на доц. д-р Александър Йорданов съдържа 38 студии и статии за смисъла на родолюбието, написани под формата на уроци за "млади патриоти и демократи". В 38 урока се анализират най-важните събития в българската и европейската история от втората четвърт на 19-ти и през 20-ти век. Уроците представят българската гледна точка към тези събития и внушават родолюбието като изконна българска ценност. Тълкуването на историческите факти представлява нов и различен прочит от този, който в недалечното минало е предлагала българската образователна система. Авторът е известен политик и ... |
|
Книгата е посветена на актуален проблем в сградите - преноса на топлина и влага, който е в основата на много сградни ефекти, в това число енергиен преразход, повърхностни дефекти, мухълни и лишейни образувания. Резултатите от тези дефекти са видни в много от съществуващите обекти на създадения у нас през втората половина на миналия век сграден фонд, подлежащ или в процес на саниране. Прилагането на метода на крайните елементи за моделиране на преносните явления през плътните стенни елементи ще разшири нашите знания за генезиса на изброените сградни дефекти, ще увеличи възможностите за тяхното прогнозиране и избягването им ... |
|
Поради многото разкази за селото в българската литература, винаги се налага да се направи уточнение, когато става дума за кратки градски. Е, тези са точно такива – категорично софийски, писани на живо, за да се изживее този град както никога досега. Все едно центрираш Google Earth върху София и приближаваш докъдето си поискаш (пилоните на НДК, апартамент в Надежда, подлеза на Софийския) или пък се отдалечаваш (до България като цяло, до островите на сентинелците в Бенгалския залив, че и още по-далеч в пространството и скречовете на времето). Защото един град може да се разкаже най-добре именно в сборник с разкази. Особено ... |
|
Александър Куприн (1870 - 1938) е руски прозаик, един от най-известните писатели от началото на XX век. Въпреки трудната си съдба, той успява да запази в себе си любовта към живота, неизчерпаемия си оптимизъм и човечност. Неговите разкази ни учат на съчувствие и отзивчивост, учат ни да не оставаме равнодушни към страданията на другите. Съвременниците му го наричат "руския Мопасан" заради умението му да изгражда увлекателни сюжети и да описва точно характера на персонажите си и подробностите от техния бит. Куприн е всепризнат майстор на краткия разказ и автор на чудесни повести, той успява да заинтригува ... |
|
"За него никой не знае нищо. Той предпочита да остане такъв - невидим, незабележим, встрани от комплиментите и бурните реакции, на разстояние от суетата, която е сграбчила ежедневието ни. Защото знае кое е по-важно за него - да бъде съпруг, баща, приятел. А поет в света на другите. А как бих искал всъщност да го видим повече хора, за да му се усмихнем, за да му благодарим. За да поздравим автора, а да не притесняваме човека. За да поговорим за езика на философията, която той смело демонстрира в книгата си "Три стръкчета нежност". Притеглящо и запомнящо се заглавие, зад което като нанизи се движат думите, с ... |
|
„Неизразимо свободен и точно толкова самотен, каквито сме всички ние в адските часове на този кръстопът, наречен съвременна България. Само благодарение на това чувство, на тази нагласа Александър Томов съумява да реагира на времето, като едновременно го отрича и утвърждава. Той отрича в него цялата „провинция на духа“, „гилдията на кадровиците“, „армията на посредствеността“ за това, че ни обрекоха да разгръщаме с отврат и ужас страниците на поредното издание на българската трагедия. И утвърждава опорната точка на голямото време, което праведният българин носи в душата си. Утвърждава пленителната красота и мъдрост на ... |