Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "He се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. Великата, страшна и същевременно слънчева традиция, която тръгва от Добри ... |
|
Съставител: Кремена Димитрова . ... "Ako дядо Коледа има библиотека, това "Коледно чудо" ще присъства в нея. Защото сигурно и на него му е омръзнало да го свързват само с елхички, звезди, чорапчета и прасета. В тези дни отваряме сърцата си за вдъхновението, честваме новото начало и известяваме готовността си да бъдем по-добри, по-искрени със себе си и с хората около нас (неслучайно една от версиите за произхода на думата "Коледа" е от латинското calendae - "тези неща, които трябва да бъдат известени", оттам името на Календите, първите дни от всеки месец). На страниците на "Коледно ... |
|
Културно-исторически анализ с приложение на системна биография. ... "Мисли се обикновено, че Стоян Михайловски е изолирано явление в културната ни история и че делото му стои усамотено. Този възглед не е правилен. Делото на българския Ювенал стои в здрава връзка с развитието на българската литература... Непримиримостта го свързват с Презвитер Козма, като него Михайловски е гневен, страстен, дори педантичен. Роднее и с отца Неофита Хилендарски, наречен Бозвели - от съчиненията на когото ще да се е ползвал, понеже се откриват стилови влияния, като него - смел, вулканичен, романтичен, като него фанатичен родолюбец... ... |
|
Татарски небивалици. Още с първите страници на книгата се потапяме в атмосфера на реалистични небивалици, които се носят като лятна мараня над добруджанската равнина. Пред очите ни се преплитат образи и картини, несрещани в родната ни литература. М. де Ивантес е роден през 1952 г. в добруджанското село Къпиново. С голям интерес слуша разказите на съселяните си за живота им в Северна Добруджа, откъдето са преселени по силата на Крайовската спогодба от 1940 г. След години вниманието му е привлечено от живеещите в съседство татари, напуснали родината си по време на Кримската война от 1853-1856 г. Започва да изучава ... |
|
В последните години все повече се чуват думи, свързани с екологията. Създават се нормативни актове, организации и кампании. Очевидно е настъпило време, в което все повече хора са загрижени за това, какво се случва със света, в който живеем и какво правим, за да го съхраним. Отношението към природата е отношение към самите нас и ако не живеем в хармония, отговорността е изцяло наша. Опазването на средата, в която живеем не е еднократен процес, политика на едно правителство, на една общност. Изисква се постоянна и дългосрочна дейност и всички ние без изключение сме участници в нея. Министерството на околната среда и водите ... |
|
Академик Иван Радев работи като професор във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Автор е на редица книги върху проблеми на българската литература от XVIII - XIX век: "История на българската литература през възраждането", "Енциклопедия на българската възрожденска литература", "Таксидиотство и таксидиоти по българските земи", "Любовните истории и авантюризмът на българина", "Българската литература на XIX век - от анонимност към авторство", "Другото лице на възрожденската литература", "Библията и българската литература", & ... |
|
"Това, което ме ангажира и подтикна да дам публичност на вижданията и преценките си за този рядък с таланта си наш лирик, е преди всичко обсебилата ме неудовлетвореност от досегашното изясняване на проблеми от рода на: Дебелянов и традицията, той сред своите предходници и съвременници, домогването му до рязко открояващо го сред останалите негови връстници-символисти суверенно естетическо верую и поезия. Привлякоха ме и недоизяснените страници от посмъртното битие на поета. Останалите засегнати от мен въпроси само доизразяват част от конкретните общувания с неговото творчество. Оказва се, че дори при толкова многото ... |
|
Йордан Йовков е един от най-големите майстори на разказа в българската литература. Основният дял в творчеството му е свързан с българското село, Добруджа, Стара планина и животните. Йовков е съвършен художник. Той е най-чувствителният и най-нежният български писател. В неговия свят няма "злодеи". Но в този свят няма и "богове". В Йовковия свят има човеци. Има и грешници. Според разбиранията на Йовков човек е едно единство от слабости и добродетели. Тези мисли трябва да бъдат разбрани от всяко дете, защото това е част от нашия свят. ... |
|
Сборникът Бивало-небивало съдържа в кратки разкази - преживени и непреживени, частици живот от отминали години до днешни дни. Авторът Нася Кралевска дава воля на спомена, на въображението. Тя споделя истории от времето на социализма, моменти от обогатяващи пътувания, случки от живота на изявени и неизвестни личности. Описва градове и държави, които през годините са сменили облика си. Пресъздава интимни чувства и свързани с тях действия. Не липсват и портрети на деца, близки до сърцето ѝ. Достоверни и почиващи на факти са разказите за изтъкнатия турски държавник Кемал Ататюрк и незабравената му българска любима, ... |
|
Лекото перо на Ганка Филиповска предлага шеметно бягство от шаблонното всекидневие - в двайсетте разказа, поместени в сборника Хубавата Холмиер, се преплитат смях и сълзи, комедия и трагедия, реалност и абсурди, за да изваят образа на живота такъв, какъвто е, или какъвто би могъл да бъде при по-добро стечение на обстоятелствата. Ще се запознаете с ангела, който продължава да пише поезия; с двамината поетични спестовници; с шивача, неспасяем ценител на женската прелест; с домакинята, роб на последния моден писък; с провинциалиста и столичанина, вкопчени в люта схватка; с папагала любовен корифей; с падналия грифон; с ... |
|
"Това е сборник с истории, сладостни като зрели плодове, изпълнени със скрито отчаяние, лудории и безчинства. Разкази, в които прелита чайка, описва самотен кръг в небето и остава в съзнанието на читателя. Защото четенето е реене и преоткриване на светлописа. А героите? Героите в Другата Елена са ангели, пратени в ада да пекат кюфтета. И човеци като всички нас." Ина Иванова "Тази Елена. Пътьом е минала през времето, през всички времена - и във всяко от тях е останал по един зелен смокинов лист. Тази Елена лети напред, а ти, Читателю, я следваш задъхан - от смях ли, от плач ли, кой знае. И тъкмо си решил, ... |
|
"Помниш ли как подтичвахме подир Елена, която се щураше по света - кой знае защо и накъде? Е, сега е спряла (само за малко) под старата маслина, надянала е розови очила и се взира право в теб. Или не - обхожда с поглед света, в търсене на Оня Костадин, с когото ще избяга. Не От, а Към. Към реката, към хлебарницата, към всеки бар, пълен с чужди хора, пробиващи с очи дупки в масите. Не се вижда накъде гледа, скрита зад тези смешни розови очила, само върти глава и слуша вятъра. Много вятър има в тази книга - фучи и блъска, докато изрови болката и я запокити насред забравата, откъдето тя няма да се върне. Никога. Чудиш ... |