Йоанна е последната българска царица преди края на монархията в страната. Израсналата като италианска принцеса благородна дама от Савойската династия завинаги свързва съдбата си с България след сватбата си с цар Борис III през 1930 г. Йоанна заема своя пост на царица в едно смутно във всяко отношение време. Незарастналите рани от войните, стопанските проблеми и острото политическо противопоставяне имат определяща роля за динамиката на обществения живот. А когато към това се прибавя и пожарът на Втората световна война, управниците на България са изправени пред трудни решения и необходимост от тежки жертви. Ненадейната ... |
|
|
Сборник със свидни истории и любими рецепти от нашите баби. Единствено по рода си у нас кулинарно издание, събрало автентични готварски рецепти от нашите баби и съкровени истории за тях. Съставител на сборника е Ивинела Самуилова , автор на романа "Бабо, разкажи ми спомен" ("Любима книга на България", 2016 г.). Когато кани читателите си да ѝ изпратят рецепти за любими бабини гозби, придружени със спомен, Ивинела не подозира, че резултатът ще е толкова "интересно, задушевно и полезно четиво, чиято стойност не е само силно емоционална, но и много практическа и в известен смисъл - ... |
|
|
„ Георги беше живописец, график, правеше стенописи, пишеше поезия. Най-големият, най-добрият от нас. Раним и много деликатен човек, изключителен поет и един от най0добрите рисувачи на XX век, уникален рисувач. Той е даден от Бога.“ Вежди Рашидов, скулптор „Георги не се вписваше в общия поток хора на културата и на изкуството. Той беше колкото бохем, толкова и самотник.“ Светлин Русев „Георги се стремеше към Бога през целия си живот с творчеството си и накрая Господ си го прибра. Но ние тепърва ще откриваме неговата стойност.“ Камелия Минчева, галерист ... |
|
|
"Вярвам, че с моята на пръв поглед твърде лична и незначителна история наистина разказвам история, а може би и бъдеща история." Тези думи на 32-годишния Хафнер могат да се видят някому самонадеяни, но те по-скоро издават, че той не е съзнавал докрай пророческата сила на своите прозрения. Инак написаната през 1939 г., тоест на младини, автобиография не би останала непубликувана. Тя бива открита едва след смъртта му, 60 години по-късно, когато многобройните му почитатели очакват неговите мемоари. Оказва се обаче, че Хафнер и в края на живота си не се е придържал към общоприетото. Мемоари сред ръкописите му няма. ... |
|
|
Григор Вачков - обичан, щедър, силен, немногословен, открит, тайнствен, с изпънати рамене крачи през страниците на тази книга. В нея няма пълзене по биографична последователност и рецензентски редове за прекрасните му роли. Тя е опит, чрез осветени спомени и кадри, да настигнем мъжкото време, което той донесе с присъствието си. Писма, дневници, неизвестни събития, премълчани или недовършени признания на големия български актьор събират надежда, че последното лято на това мъжко време не се е изнизало. И че близо пред нас, като през прорасла родопска пътека, разсича тръните човекът, който твърдеше: "При мен всичко ... |
|
|
В настоящата монография се изследва ролята на Съюза на тракийските дружества в България като институция, работеща за защита на човешките и имуществените права на тракийските бежанци, за популяризиране на тракийското културно и историческо наследство, за съхраняване на паметта и българщината. Ваня Ангелова Иванова е магистър по история и философия от СУ "Св. Кл. Охридски". Доктор по политология на УНСС. Професионалната ѝ биография е свързана с преподавателска дейност в български учебни заведения, сред които и СУ "Св. Климент Охридски", ръководни постове в български и международни компании. ... |
|
|
Спомените на Иван Богоров, Иван Вазов, Йоаким Груев, Найден Геров, Любен Каравелов, Христо Г. Данов. Подбрани и съставени с предговор и бележки от доц. д-р Юлия Николова . ... Паметта за Пловдив е невъзстановима без ония нейни летописци, които не само тълкуват закодираните в знаци следи от миналото, но сами оставят белези върху него. В пътеката на времето те са много... Но от средата на 19 до първото десетилетие на следващия век историята на града е немислима без делата на мемоарните творби на бележитите книжовници Найден Геров, Йоаким Груев, Христо Г. Данов, Иван Богоров, Любен Каравелов , Иван Вазов . ... |
|
|
Това е една мистична книга. Когато преминем през нея, ако сме били достатъчно внимателни по пътя, ще сме по-мъдри, дори и да не го разберем."Тези късове проза имат различи гласове. Но най-често звучат като поезия, като блус, като отекване на гонг в тибетски манастир, като тишина. Дълбокото познание на Изтока е цедка, през която се процежда западната ни реалност, за да остане същността във вид на проблясващи люспици. Но видимото в тази книга е само знак на скритото отдолу, което няма собствено име. Повече от всичко те - фрагментите в нея - улавят в рядката си мрежа реалността, настоящето. В тях има много реалност, ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Минало несвършено". ... Създаден през есента на 2005 г., Института за изследване на близкото минало идва да запълни една все по-осезаема липса в академичния и обществения ни живот. Комунистическото минало е загърбено, но не е осмислено и преодоляно, не е изживяно като манталитет и продължава да се възпроизвежда под различни форми. На фона на общественото мълчание за комунизма и сблъсъците на различни частни памети , както и на различни стратегии за манипулирането им, се появяват поколения без историческа памет. Ще бъде жалко, ако преминат през историята, или по-точно историята ... |
|
|
Доклади от Международна научна конференция, 28 септември - 1 октомври 2017 г. Под патронажа на Негово Светейшество Неофит, Български патриарх и Софийски митрополит. Рилският манастир през повече от десетвековното си съществуване винаги е бил водещ духовен и книжовен център. В народната памет той остава като една от най-съкровените светини, пазител на българския дух, символ на знанието и книжовността. Ръкописната му сбирка е органически свързана с него и е извънредно ценна, а запазените рилски книги, документи и артефакти са доказателство за непрекъснатата му ползотворна дейност през цялото Средновековие и Възраждане. ... |
|
|
Томът съдържа избрани стихове на една от най-талантливите поетеси и преводачки от руски език. "Като в сага родова, като в таен код не надничах никога в чуждия живот. И не питах нищо, нито пък ме питаха. Всеки Аполон има своя Пития. Всеки Юпитер мамил е Юнона. Всеки апокриф влизал е в канона." ... |
|
|
Майката на народния поет Иван Вазов разказва..."Януарий 13. - Захващам да напиша нещо от живота си за възпоминание на чадата ми. През 1847 ме сгодиха и тогава брат ми Георги, който бе свършил в Пловдив по гръцки и френски много добре, позна, че желая да се науча да чета. Той захвана да ми приказва на букваря: абе, беаба, и тъй ази, като много желаех, лесно се научих да чета и скоро захванах да прочитам всяка книга българска. Тогава бях на 14 години. Ази нямах настика на прочитание. Ако плетях чорап - книгата при мене; ако шетах или държах детето на майка ми - книгата ми беше все в ръката. Често майка ми ме мъмреше, ... |
