Ликург създал не писания и думи, а реализирал едно неподражаемо държавно устройство на дело. И така на тези, които настояват, че често обсъжданото мъдро устройство е неосъществимо, дал пример с една цяла държава, обичаща мъдростта, и съвсем логично надминал по слава всички гърци, занимавали се някога с устройване на държави. Поради същата причина и Аристотел е на мнение, че Ликург е получил в Спарта по-малки почести, отколкото заслужавал да получи, макар да бил удостоен с най-големите, защото той имал храм и му се принасяли жертви всяка година като на бог. Говори се още, че когато тленните му останки били донесени в ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Две горящи свещи и букет от рози... ... От дъхът ни трепка синкавия дим, сенки по стените в причудливи пози ритъмът повтарят, в който се въртим... Вън вилнее буря, удрят по стъклата клоните на старият и корубест бряст. Мисля, че ме грабва „старата”, позната явно оживяла някогашна страст... Старият будилник тромаво затракал времето подгонва, да го улови - мълния внезапно през нощта пробягва и с небесен огън в миг ни освети... Ураган ни грабва, близък е момента той да ни захвърли на безимен връх... ... |
|
|
Той е тридесетгодишен, женен, баща на две деца, с добър бизнес, с любовница. И не може повече да продължава така. Една нощ чува как прозорецът се блъска от вятъра, става да го затвори и просто прекрачва перваза. Изхвърля кредитните карти, телефона, портфейла, оставя си само пари за билет до морето. Предстои му да вкуси от свободата. Свобода от отговорност, от сметки, от дневни, седмични и месечни задължения. Няма задръжки да спазва закона. Готов е на всичко, за да излезе от ролята на статист в сценария на собствения си живот. Но дали е готов да поеме главната роля? "Слънчев сутрешен плаж в Созопол. Седемнадесет сиви ... |
|
|
Кой от нас не търси голямата любов, истинската, единствената? Независимо дали се уподобяваме на Казанова или на фаталната жена - ние сме готови на всичко, за да уловим другия в мрежите на желанието. Проблемът е, че всъщност самите ние попадаме в мрежите на своите сетива и на своите инстинкти, които мимо нашата воля ни заповядват, сякаш сме роби, и повеляват накъде да ни отведе "любовта". Психиатърът П атрик Льомоан ни приканва с тънко чувство за хумор да открием истинската природа на флуидите на привличането, които свързват по тайнствен начин човешките същества. Като използва постиженията на всички ... |
|
|
Мълния удря вековната липа пред къщата на Южини, събаря възрастната дама на пода в кухнята. Дъщеря ѝ Лиза отива да я види в болницата. Това е началото, в което Лиза започва да осъзнава мистериите, белязали живота ѝ: от пансиона Мона Лиза, намиращ се близо до гара Санта Мария Новела във Флоренция, където родителите ѝ са прекарали своя меден месец и където може би тя е била зачената, до бягството на баща ѝ Огюст, неспособен да приеме сериозно обвинение и за когото тя вече не знаеше нищо, освен пощенските картички, изпратени от всички краища на Франция и Италия. От неизказаните неща е издигната стена, ... |
|
|
Това е история за неща, които не са възможни. Не е възможно Ейми да вижда духове. (Тя го прави) Не е възможно Ейми и Му да могат да общуват, използвайки само ума си. (Те го правят) Не е възможно пътуването във времето. (Засега) И определено не е възможно вещиците да съществуват. (Сериозно?) Нищо от тези неща не е възможно. (Досега...) Ако се чудите какво може да ви се случи, след като ви порази мълния, не се колебайте да се втурнете в забавния свят на Ейми и приятелката ѝ Му - две смели момичета с необикновено приятелство, въвлечени в едно невероятно приключение. "Две момичета, часовник и килната къща" е ... |
|
|
Втора книга за Блестящия камък. ... Така започва втората книга за равнината на блестящите камъни, достигнала до нас благодарение на Мъргън - знаменосец и летописец на Черния отряд. "Тя е тъмата" е разказ за пътешествието на Отряда към миналото си и Катовар, Наемниците се оказват между армията на Дългата сянка, очакваща ги, за да ги разгроми, и неверни съюзници в тила, готвещи предателство. Кина - богинята-разрушителка, влияе на събитията и се опитва да се завърне. Ловеца на души си има собствени планове, а Знахаря вече не споделя своите с никого. "Тя е тъмата" е осмият епос от прочутите Хроники на ... |
|
|
Библиотека "Любов и Съдба". ... И докато двамата дебнат подходящ случай всеки да подмами другия към сиренцето в капана, самите те се озовават в опасен капан. Под прицел. И вече няма шега. Времето им изтича. И за двамата е по-добре да бъдат женени до понеделник... Пясъчнорус, снажен, с вид на киноактьор, отгоре на всичко умен и амбициозен - най-младият кандидат за губернатор Картър Билингс е магнит за всяка жена. Не и за Елиза Хейвънс, обаче. "Холивуд!" - подигравателно му подвиква тя всеки път, преди разговорът им да се превърне в поредната престрелка. Младият политик знае, че ако иска успех трябва да ... |
|
|
Още в ранни зори бодър моят Вампи става и като мълния за миг на улицата се явява, защото постоянно среща хора, пълни със отрова. Макар да се старае доброто си да прави, бедничкият Вампи не може да се справи. Мъничък и сам е злото да изсмуче, в делото му трябва други да се включат при толкова отрова. Мисля, осем-десет най-малко ще потрябват. На път ще тръгнем двама. Ще ги намерим - вярвам. Колкото и тайно да са скрити, ние няма как със него да не ги открием. Десет Вампира на помощ ще доведем тука, в трудното си дело Вампи ще стигне до сполука. ... |
|
|
Защото в смъртта няма спомен за теб. ... "Отплавала ли съм или откарана На врязания като мълния в морето остров Един математик сразен от Бога Казвал, че всички вече сме на кораба Преди да сме решили да отплаваме Пътувам нощем понякога сама Понякога с напълно непознати Очите ни сини, косите ни черни в нощта Бащите изгубили са паметта си На сутринта посрещат ни след лабиринта На сънищата и водите Войници с медни шлемове маски Като лъщящите лица на мравки." Владимир Сабоурин "Вие сте класически човек и Ви измъчва животът в епоха на залез и художествен упадък. Днешната поезия, дори когато Ви харесва, ... |
|
|
"Седмият път Слънцето е спряло високо в юлското небе над Краино. Изгубило е посоката към залеза, върти се ядно и жари в гнева си напуканата земя на селото. Тук-там по нивите още стоят бали слама, изсъхнали като барут. Всичко живо се е изпокрило след жътвата. В Зимника - селската кръчма, седят кметът Мачев, даскал Иван и поп Стефан, кротко си пийват и сладко си приказват. – Отче, да ме прощаваш, ама аз в тия вашите приказки за предопределението не вярвам! Суеверие е това - подхваща даскалът. – Суеверие, казваш - усмихва се отчето и отпива ценителска глътка ракийка. – Вие не сте кореняци и не го помните, ама ... |
|
|
"Цар и Говедар" е поема из българския живот в девет песни, два пролога и два епилога. Марко Ганчев е роден на 13.02.1932 г. в с. Марча (дн. квартал на Дряново), Габровско. Завършва гимназия в Дряново (1950) и българска филология в Софийския университет (1954). Работи като редактор във в. "Народна култура" и "Стършел". През 1984-89 е гл. редактор на алманах за хумор и сатира "Апропо". До 1992 г. е гл. редактор на в. "Литературен форум". Той е поет и преводач, автор на литература за деца. По-важи книги: "Марсиански възторзи" (1960), "Второ пришевствие" ... |
