"От дете мечтая за тази книга... Книга необикновена, своеобразна енциклопедия - и то не само митологична, а такава, която предлага знания от всички области на живота, от почти всички други науки. Защото след всеки преразказ на прочут старогръцки мит следват справки, в които се говори простичко за сложни неща. Първата част може да се нарече увлекателна - една приказка, която се възприема с лекота и възбужда интереса. Следва информационната, речниковата част, която допълва и дообяснява прочетеното. Данните са събрани от десетки източници, систематизирани, подредени. Краят на всяка част поднася обобщена информация по ... |
|
Роман - бурлеска. ... "В тъжния си роман "Ангелът и Яков" Георги Ганев взема без колебание по нещо от живота на всеки от нас, за да го вплете в съдбата на своите герои и така да ги направи плът от плътта ни. Корените им се преплитат с нашите в осквернената от политически страсти и нравствени падения родна почва, пият жизнени сокове от отровните извори на собствените си погрешни представи и примитивни убеждения. Деградацията на комунизма, последвана от деградация на демокрацията, поражда личностна деградация, от която спасение носи само любовта - онази любов, заради която Ангелът започва своята борба с Яков, ... |
|
И се изми Земята от дъжда, и се стекоха водите в океана и отново се изпариха в небето. И отново заваля дъжд! И отново имаше капки... И тази история никога не свършва! ... |
|
В книга Златни приказки от поредицата Голяма книга на приказките на издателство Пан са събрани едни от най-хубавите детски приказки от цял свят и за всички времена. ... |
|
След забавните перипетии на "унгарския човек" ("Какви са унгарците?", 2015) Янош Лацкфи ни поднася букет от необикновени истории. Ту весели, ту тъжни, но винаги съвсем човешки и почти сигурно вече случили се в Унгария. Какво ли търсят кучета в линейка? Как може слабичко хлапе да надвие сто и петдесет килограмов учител по физкултура? Колко антифриз може да изпие един истински унгарски разбойник? Защо някой се хвали със снимките на баба си? Как да дадем хубав урок на шефа си? Какво търси "Летящият холандец" в апартамента на бояджията Антал Хюбингер? Ами Риголето в жилищен комплекс? Къде ли е ... |
|
"Аскетът в мола и други разкази" е новата книга на Калин Терзийски , събрала разказите, писани в последните три години. Тези разкази не са обединени просто от периода, в който са писани, а от една философска идея, че в консуматорското общество е напълно възможно да се живее умерено и при това - да се живее щастливо. Без да се изпада в беса на свръхконсумацията - със смирение и внимание към фините нюанси и невидимите детайли на живота. Терзийски разказва историите на Аскетът и на другите си герои, живеещи в нашия реален свят съвсем като приказки. Защото, погледнати от друг ъгъл, тези ежедневни случки са си ... |
|
Книгата съдържа разкази и миниатюри, писани през последните няколко години. Разказите са различни случки от миналото и настоящето, а миниатюрите са под формата на имейли между двама мъже - автора и неговия приятел Андрея, който е фиктивен образ. Смешни и едновременно тъжни, те представят поглед и отношение към онова, което ни заобикаля - интернет, забързания ни живот, семейните отношения, парите, промяната в общуването, отчуждаването... Някои от миниатюрите се основават на сравнения между България и САЩ, и България и Азия, където Черкелов е пребивавал известно време. "Всеизвестно е, че разказът е един от най- ... |
|
"Беше сутрин. До леглото ми стоеше моята баба с голяма бяла платнена шапка с къдрици по края и държеше нова сребърна рубла, която представляваше обичайният ѝ подарък за Рождество. Разбрах, че всичко видяно се беше случило насън, а не наяве и побързах да ѝ разкажа защо плача. Какво пък - каза баба, - сънят ти е хубав, особено ако поискаш да го разбереш правилно. В басните и приказките често има скрит нарочен, таен смисъл. Според мен завръщащата се рубла представлява таланта, който провидението дава на човека при негово раждане. Талантът се развива и укрепва, когато човек успява да запази своята бодрост и ... |
|
И народите имат душа. Поддават се стихийно на колективни преценки. Миналото е било винаги обект на размисъл. Случилото се преди векове по-често е ставало източник на гордост. А несбъднатото е носило покруса. Затова се явяват митовете, идващи да запълнят липсите в общата душевност, за да създадат фалшиви надежди. Надежди, скъпо платени... Защо историята трябва да бъде отрезвяваща? Защото отрезвяващото познание за миналото ще донесе психична свобода и поглед напред. Понеже трезвата истина освобождава нашия трескав дух и носи радост. Тази радост, която е завещана от Одата на радостта. В предишната си книга авторът Тони ... |
|
Книгата съдържа романа "Процесът", разказа "Присъдата", както и още единадесет разкази и новели. Тя е част от колекция "Върхове" на издателство "Изток - Запад". ... Процесът "– Но аз не съм виновен - възрази К., – станала е някаква грешка. Как изобщо може един човек да бъде виновен? Та всички ние тук сме човеци, всички без изключение. – Правилно - отвърна свещеникът, – но така говорят обикновено виновните." Из книгата Процесът е един от най-известните романи на Франц Кафка , първоначално публикуван през 1925. Той разкрива историята на мъж, който е арестуван и ... |
|
В началото на ХХ в. прозата на Николай Лесков започва да се възприема като "явление", а него да смятат за "най-руския от руските писатели, който издълбоко и обширно е познал руския народ такъв, какъвто той е". Лесков не е класически романист от XIX в., той не е нито Толстой, нито Балзак , нито Дикенс , макар редица похвати и влияния от класическия европейски роман се долавят в творбите му. Той е преди всичко разказвач и то разказвач от голяма класа. Лесков е продължител на големите разказвачи от миналото, паметта за които е съхранила безбрежната руска равнина. Лесков е гледал на себе си преди всичко ... |
|
Библиотека "Музеи на български писатели". ... "В прозата на Йордан Йовков има нещо, което веднага се вижда и запомня. Изумителна е дарбата му да ни грабва и завладява още с началните изречения на творбите си и ние с нестихващ интерес, нетърпение и затаен дъх очакваме какво ще се случи. Йовков умее да ни хване за ръката, да ни подчини на писателската си воля и покорно го следваме. Повежда ни, за да ни посочи и покаже злото и многото човешка мъка и страдание, но и доброто и красивото, за да ни облагороди и възвиси. Увлечени от магията на писателското му слово, от сюжета и фабулата на творбите, четем с ... |