Настоящата книжка с поезия е по-скоро опит за събиране на едно място на някои от стиховете, писани през различни периоди от време, отколкото стремеж за изчерпателност. Поезията на авторката е пейзажна, статична, непретенциозна, но характерна за нейното възприемане на света. За един човек е от значение литературната традиция, за друг философската поанта, за трети музикалността на стиха. Всеки може да намери нещо за себе си, ако обича поетичното откровение. ... |
|
"Приказка само за теб" е колекция от поетични текстове, написани в периода 2017 - 2020 г. Това е втората самостоятелна книга на Симеон Аспарухов ."Всички от вас, които ме познават, знаят, че не съм от вечнопрепоръчващите, ако ми позволите препратката към "Вечнозаседаващите" на В. В. Маяковски. Правя това уточнение единствено с цел да подчертая, че когато представям пред читателската аудитория български творец, то не е по приятелско загрижие или на принципа noblesse oblige. Правя го с цялата си отговорност и убеденост, че Симеон Аспарухов е доказал вече себе си като автор, доказал се е като ... |
|
Независимо от различните форми, които Людмила Балабанова разработва в своята стихосбирка "Храна за луната", тя винаги се движи към лаконичния израз на поезията на Далечния изток. Затова в тази книга толкова често се търси отвъдната страна на нещата (на слънчевия лъч и на слънчогледа, на луната и на звука), скритото за окото възприятие. Нещата изтъняват и клонят към скъсване на нишката, която ги свързва със света и с нас. Животът е разнопосочен и непрекъснато разпиляващ и скриващ лъчите си. "Храна за луната" ни говори за хармонията, която трябва да открием. ... |
|
"Поезията на Марица Колчева изненадва не толкова с лекотата, с която осмисля привидно незначителните щрихи на заобикалящия ни свят, колкото с това, че ни поднася предизвикателството за тяхната предначална предизвестеност, която трудно разпознаваме дори при поредната генерална репетиция.„Стратегии за дълбоко дишане” ни примамва да се възхитим, но тайно объркани от отказа на Бог да счупи кръста в своето коляно."Малина Томова ... |
|
"Пукнатината Чистачките отново не успяха да хванат дъжда с големите кофи. Капките падаха една след друга върху чиновете, върху тетрадките, по коридорите и в тоалетните, но не и в големите кофи. И никой не чу някой да се оплаква в това училище за глухонеми.""Гумени лица Облечени в любов и омраза, събличани в евтини легла от скъпи жени, облечени после с копринена смърт. Понякога губят съзнание, понякога идват в съзнание, а понякога не." ... |
|
"Мнозина сигурно ще останат глухи за божествено-човешката мелодия на духовна хармония, която идва в творбите на Иван Симеонов "от другия скат на реалността". Сегашността на човешкото съзнание изстива смътния спомен за отвъд-сетивните светове. Ала поетите имат дарбата ли, проклятието ли - не знам - да помнят, че идват от много далече и отиват много далече. Те не забравят, че са от дух родени и въплътени в дъха на Земята. С искрена вяра в сърцето и себераздаване Иван Симеонов проправя "път на молитвите и мечтите ни към безкрая на истинската реалност". От сърцето му извира чистото искрено уповаване в ... |
|
Ще се омъжа за морето и ще бъда до края му вярна Ще го ревнувам от небето, от вятъра, от чайките навярно! В шепи ще държа всяка вълна, с устните си ще я отпивам... И безбрежието на любовта с всяка глътка ще откривам! И слънцето и то с багрите му ще играе, за сърцето ми едно - нима, нима не знае!?... А ти на сушата ще чакаш, смъртен и обикновен, осъзнат чак сега, разплакан - брегът ти е отдалечен! Морето по-добре прегръща и разбира ме цяла! Цяла! Приема ме не вездесъща, сърцето си на грешника отдала... Но при теб няма се върна! Омъжих се нарочно тъй тайно Защо стоиш, май ревнуваш- от вятъра - на вятъра навярно?! ... |
|
Избрани стихотворения и още нещо! Не мога с всекиго да се простя - забързаните влакове не чакат. Задъханите влакове свистят на релсите по дългото разпятие. Не мога с всекиго да се простя - в очите ми ирония играе. И стигнал сам до края на света, пак се завръщам... в себе си. Това е. ... |
|
Епохата на първите Каролингски владетели на Франкската държава през VІІІ и ІХ в. създава благоприятни условия за разцвет на латинската литература и особено на поезията. Сред кичестия тематичен букет от поетични творби обаче има твърде много стихове, които остават приковани към своите антични и раннохристиянски образци. Измежду тях трудно се забелязват отделните стръкове пъстра и вдъхновена поезия, но все пак има и свежи и ароматни средновековни поеми. Една от тях е "De cultura hortorum" ("За градинарството") на Валафрид Страбон - израз на възхищението на един съзерцателен човек от красотата на ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Рубен Дарио стои в основата на латиноамериканската поезия. Известна е крилатата фраза на Пабло Неруда, че без Рубен Дарио латиноамериканците не биха се научили да говорят. Сборникът е съставен и преведен от Стоян Бакърджиев, а предговорът е от Никола Инджов. "Поетът в свойте песни сложи и всички перли на морето, и златото на всички мини, и слоновата кост на Изток, огърлиците на Голконда, съкровищата на Багдад и приказните диаманти от коша на един набаб... За да допише своите песни, той нямаше парченце хляб, затуй, ... |
|
Марианна Георгиева е родена през 1986 г. в гр. Уфа, Башкортостан, Руска федерация. Завършва право, а в последствие записва магистърска програма "Литературата - творческо писане" в Софийския университет "Св. Климент Охридски". "Тези стихотворения стряскат и ангажират като писък на птица, разкъсал нощта... Интензивният поглед и дълбокият глас изказват неясно, но плътно страдание - светът отвън е светът отвътре. В този смисъл Марианна Георгиева е реалист, метафизически реалист." Ани Илков ... |
|
"Откакто Катерина ме остави - човек от самота какво не прави! - прибрах от двора котка и със нея не лошо напоследък си живея. Във скута ми тя скача, като пиша, потърква гръб о мен, в носа ми диша и гали ме по бузата с мустаче. - А бе любов! - помислям си. Обаче когато вече много ми додява, аз первам я: - Досадница такава, марш в кухнята! - Но тя извива гръб и бързо си намира някой ръб на стол, на скрин и почва да се търка усилено о него, да му мърка със същото старание горещо... Изобщо любовта - голямо нещо!" ... |