"Върви ми се със затворени очи. В теб. Пеша. Гол. Бос. Без една стотинка в джоба. Без документ за самоличност. Изпусната сълза върху акварела на живота ти." Петър Петров ... |
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
Беседи, изнесени на Опълченска 66 в периода 1912 - 1914 г. ... "Знаете ли какво е да влезе в един дом Учителя ? Всичко става напълно променено - непрекъснато гости. Защото при него идваха от сутрин до вечер хора. Дойде някой болен, каже си мъката и Учителя даде съвет - той оздравее. Дойде друг някой, има някой труден въпрос и той пак така, в разговора, даде съвет и се оправи работата. После начинът, по който говореше Учителя, абсолютно го отличаваше от нас. Защото Учителя аз поне не го чух да говори като нас. Той винаги говореше идейно, принципно. И каквото да му кажеш, той така ще го обърне - пак ще го разкаже ... |
|
Сборник с приказки в 64 страници. Книжката е подходяща за деца, които сега се учат да четат и за тяхно удобство текста е много голям. Част е от поредицата Най-обичам да чета на издателство Посоки ."Някога в далечно царство, една зимна сутрин красива кралица бродирала до прозорец и си мислела: "Когато си имам детенце, искам да е бяло като снега навън, с устенца червени като кръвта, а косите му да са с вълни като морето." Не след дълго кралицата родила момиченце и то било такова, каквото си пожелала преди това. Нарекла я Снежанка. Скоро обаче кралицата умряла. Една година по-късно кралят решил да се ожени ... |
|
"Слънчев лъч от небесата слиза, приказни истории шепти, тихо думички излива и изпълва с благост детските души." Из книгата "Приказките идват само когато край мен има деца. Мисля, че това е най-точното и най-кратко представяне на начина, по който са създадени приказките в тази книга. Защото всички те, както и още много други, са вдъхновени от децата, с които съм работил. Във всички приказки съм се постарал да вложа част от сърцето на слънчевото естество, скрито във всеки от нас. А заглавието на сборника дойде от детската школа Бялото кокиче, където се появиха голяма част от приказките." Александър ... |
|
Този удивителен роман е една от най-известните творби на Джеймс Оливър Кърууд (1878 - 1927). В него той описва част от многобройните си преживелици сред кучетата на Севера. Книгата носи името на главния герой - един вълк, внушаващ страх и респект - Казан. Ненаситен и безпощаден хищник, Казан обаче е и много специален, защото е наполовина вълк, наполовина куче. Какъв всъщност е Казан - куче или вълк? Предан приятел или свиреп враг? Поставен да избира между света на хората и света на вълците, той живее като вълк, но помни, обича и е готов да умре за онези, които е приел за свои приятели. Книгата внушава идеята, че не ... |
|
Красотата си има цена... Кери Макграт е започнала работа в кабинета на окръжния прокурор тъкмо по време на нашумелия случай, наречен убийството с черните рози - ексцентричното убийство на зашеметяващата красавица Сузан Риърдън. Десет години по-късно Кери си е спечелила репутацията на умен и неотстъпчив прокурор - толкова безукорна, че нейното име е предложено за съдийски пост. Но плановете на Кери се обръщат с главата надолу, когато дъщеря ѝ Робин е ранена в автомобилна катастрофа и трябва да се лекува при известен пластичен хирург. В кабинета му Кери за първи път вижда красиво лице, познато ѝ от миналото, ... |
|
Солта е вещество, нужно за оцеляването на всички живи същества, особено на хората. Солта е лекарство, което се използва за лечение от незапомнени времена. В някои народни приказки тя се сравнява със златото. Със сол живеещите в пустинята хора оцеляват, а солниците са синоним на златни рудници. Невежи медици и средства за масова информация (СМИ) дълго време определяха солта като вредна за здравето и не я препоръчваха. "Солта е бялата смърт" - се опитваха да ни убедят те, "от нея идват неприятностите в бъбреците, жлъчния и пикочния мехур, сърцето и артериите". Но колко хилядолетия наред хората са ... |
|
"Името ми е Дамян" (2001) е дебютният роман на Тратник, още с излизането си превърнал се в сензация. През 2014 г. претърпява второ издание, когато е включен в програмата за извънкласно четене на средношколците по проекта "Раста с книга". Светът на Дамян се лута между семейните скандали, социалните служби и психолозите. Всъщност никой не разбира Дамян: нито родителите, нито приятелката, нито компанията му. Затова в самотата си той посяга към наркотиците и непрекъснато пие, а понякога така му се стъмва пред очите, че разчиства всичко около себе си. Бунтува се срещу хората, които издевателстват над него ... |
|
Книгата съдържа статии за учението на Учителя Петър Дънов . Те са посветени на връзката на философията, метафизиката, езотериката и хомеопатията със словото на Учителя. Първата статия носи заглавието Философията в учението на Учителя и разглежда основни теми като битие, съзнание, ум, мислене, наука, философия, мъдрост и други. В статията за светлината и виделината се анализира връзката на Учителя с редица мистични учения, такива като херметизма, орфизма, хиндуизма, Кабала и други, както и с известни философски и езотерични личности като Платон , Питагор, Дионисий Ареопагит, Марсилио Фичино, Агрипа , Бьоме, Соловьов , ... |
|
Съставител: Росица Иванова. Подбрани пасажи от беседи и лекции на Учителя по библейски теми от Стария завет. ... |
|
"– Кога си роден? – Амиии... отдавна... В документите пишеше, че през 1726-а. Но пък там по едно време бяха сбъркали и името на баща ми, та кой знае... – Не е ли Матео Гофрилер? – Да бе! Вече никой не се съмнява в това. Но преди години специалистите твърдяха, че съм от рода на Бергонците... Смешна история, може да си я чувал. Тя доста нашумя преди време. – Какъв красив лак - прозрачен, а и тези благородни оттенъци на червено и жълто... – Нали? Всички го казват... Разгледай и ефовете, шийката, главичката - много са елегантни, виждаш ли? – Кажи, това с лака, и със звука... Отдавна се говори за тайната на прочутите ... |