Баща ми - моят любим българин - почина преди няколко месеца, изправен. По този начин той даде на синовете си последния и може би най-важен пример в живота си, но не това е, за което искам да говоря тук. Бай Митко Енев умря, докато се опитваше да изкачи стъпалата на края на които го очакваше линейката, обещаваща спасение или поне надежда срещу примката на инфаркта, която, както сигурно разбирате, вече беше го оплела съдбоносно. Той не успя да се изкачи, но преди това отказа помощта на санитарите и съседите, които настояваха да положат нелекото му тяло в носилка. Надявам се да ми простите горделивите думи, но аз виждам в ... |
|
|
Всичко, което е останало на Меган от обичния ѝ дядо, е къщата му на остров Хатерас край бреговете на Северна Каролина. Тя дълго отлага завръщането си там, защото все още скърби за загубата на най-близкия си човек, но накрая решава да се изправи срещу сенките от миналото. Меган се надява на острова да открие отговорите на въпросите, които не ѝ дават мира, за да повярва в себе си и да се осмели да превърне страстта си към кулинарията в професия. Още първата вечер на приказния остров с бял пясък и тюркоазени води тя се запознава с бизнесмена Тоби. Той вечеря с дядо си, който страда от деменция и решава, че Меган ... |
|
|
"Скъпи читателю, Сигурна съм, че ще ме разбереш, а и няма на кого друг да се оплача. Лицето Ирина Радионова ми причини много хубава поезия. Уврежданията от метафоричната инвазия са трайни, предизвикват сърдечни възторзи, отвеждат те в свят, в който не можеш да се разхождаш с лоши помисли, въпреки инстинкта ти за самосъхранение - те превръщат в дете, което не умее да мрази... Аз свикнах с това състояние, даже съм ѝ благодарна за причинените щети, вредните по време на нашата работа преработих буквално в песен - песен е да си част от създаването на книга на талантлив човек. Пиша ти всичко това, защото и теб те ... |
|
|
Яна Тодорова е родена през 1988г. в Димитровград. Завършва българска филология през 2010г. и журналистика през 2012г. в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". От 2010г. работи като преподавател по български език и литература в гр. Хасково. Първи стъпки в поезията Яна прави със стихосбирката "Целувки през стъкло", която се появява през 2010г. С тази книга тя представя родния си град на XXXVIII издание на националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет""Стиховете на Яна Тодорова са полет към бъдещето. Те са криле за небето, което тя им обрича - високо и истинско!"Ели ... |
|
|
Титла, богатство, привилегии... не струваха колкото една нейна нежна целувка... Максимилиан Кейл, херцогът на Лайън, отдавна е погребал скръбта по изчезналия си по-голям брат Питър, когото всички смятат за мъртъв след безследното му отвличане. Неочаквано мистериозна бележка от следователя Тристан Боно твърди, че братът на херцога е жив, а следата отвежда Макс право до привлекателната Лизет Боно, незаконна дъщеря на виконт и сестра на Тристан. Скоро двамата с Лизет пътуват до Париж, представяйки се за съпруг и съпруга, в търсене на Тристан, който също е изчезнал. Дали представлението им ще остане само за пред публиката, ... |
|
|
Изкуството беше нейният живот, Кандински - нейната съдба. ... 1902-ра. Габриеле Мюнтер, която всички наричат Ела, най-сетне е намерила своето място в света на изобразителното изкуство. И своя учител. Родена в Берлин, тя от ученичка знае, че рисуването е нейното предопределение. Но Берлин и близките не могат да ѝ дадат нищо в търсенето на нови изразни средства. Целта е Мюнхен, групата "Фаланга" на модерни, експериментиращи творци. Там са новите майстори. Там е и руснакът Василий Кандински, геният. А какво по-добро от това да станеш ученичка на най-добрия? А какво по-вълнуващо, ако той те забележи и като ... |
|
|
Мария Георгиева Арангелова-Арабаджиева е родена на 15 юни 1980 г. в София. Бакалавър по връзки с обществеността, магистър по публична комуникация в СУ „Св. Климент Охридски”. Работила е в Университетското издателство на СУ „ Св. Климент Охридски ”, след това 4 години като сценарист в „Шоуто на Слави” от създаването му през 2000 г. до 2004 г. Сега се занимава с журналистика, фотография, PR и реклама. Има публикации във в. „ Труд ”, сп. „Мъжът”, сп. „Книгите днес” и др., печели специална публикация в сборника “Mtel sms поезия 2007”, под редакцията на Любомир Левчев и Георги Господинов . ... |
|
|
Настася Леоков винаги е обичала един-единствен мъж. Вик е най-добрият приятел на братята ѝ още от времето, когато семействата им са били част от легендарната руска мафия Братва. Настася знае, че никога няма да е нищо повече от съкровище, което трябва да се пази и защитава. Но една забранена целувка променя всичко. Внезапно Настася вече не е просто принцеса на мафията, а неговото момиче - между двама им съществува връзка, която нищо не може да разруши. И все пак... дори след толкова години заедно нещо липсва. Виктор Никулин никога не е имал очи за друга жена. Дори когато Настася го изхвърля от дома и леглото си, ... |
|
|
"Първия път, когато срещнах Джакс Блекууд, нещата излязоха малко извън контрол... В моя защита ще кажа, че нямах идея кой е той. Кой би очаквал, че легендарна рок звезда ще пазарува в супермаркета?! Джакс посегна за последния ментов сладолед. Можех и да се примиря, ако не ме беше предизвикал. Затова го целунах... и грабнах кутията от ръцете му! Добре де, подъл номер е, но бях отчаяна. Пък и не очаквах той да се окаже новият ми съсед! Ужасно дразнещ съсед, който обича да ми напомня, че му дължа сладолед, но би приел и още целувки за реванш... Неустоимо секси съсед, който обича да свири на китара гол - ама наистина ... |
|
|
Момиче от София пътува към Европа. В началото на деветдесетте, в зората на промените. Часовете в автобуса разлистват страница по страница детството и юношеството му: любима кукла, топло море, студена майка, отсъстващ баща, първа целувка, голяма любов... Колко може да е преживял един човек на двадесет? И до колко разнопосочни размисли води всяка житейска случка? Кои са скритите мотиви, които обуславят постъпките ни? Можем ли да им устоим? Какво отказва да си спомни паметта? Как ни белязва времето, в което живеем? Въвлечена във въртележката на собственото си съзряване и в тази на променящата се действителност, героинята ... |
|
|
|
|
|
"Новата книга на Джипи е чудо... Трудна за преглъщане, бурна, горчива, безпощадна и в същото време чудо. Историята ѝ е минималистична, първична и започва от края - от края на всички истории, защото героите са мъртви, мъртви са авторите, мъртво е самото писане... Ето затова трябва да се четат книги: за да те захвърлят във вихър от емоции, който добре да нашамароса целия ти свят, да го преобърне и да те остави на ново и сияйно място..." Corriere della Sera "Земя на синовете" е съвършено различен от предишните му романи, но и тяхно логично продължение: както в "С." или "Зле ... |
