В романа авторът с типичния си жив, пластичен и едновременно с това безкрайно достъпен стил на литературния изказ разказва увлекателно една привидно фриволна история от прехода, под сатиричния слой на която читателят открива дълбоките манипулативни течения, чието влияние усещаме в ежедневния си живот на всички равнища. Книгата представлява интерес за широката читателска аудитория, ценяща съвременната българска проза. "Става дума за Държавна сигурност. За онази "старата Държавна сигурност", която расте, но не старее. И е иззела от държавата толкова много функции. Какво си мислите, че нашата Агенция си ... |
|
"Голи оток" е необитаем остров с размер 4.7 km 2 ., намиращ се в северната част на Адриатическо море (днес в Република Хърватия), където след 1949 г. Йозиф Броз Тито разполага един от най-зловещите си концентрационни лагери. Именно там от 1956 до 1961 г. лежи един от създателите на македонския език и основоположник на македонската литература Венко Марковски . Неговата вина е, че се е върнал към българщината и се е противопоставил на режима на Тито. Книгата "Голи оток" излиза на български със съдействието на семейството и близките на Венко Марковски, като новото издание е посветено на 100-годишнината ... |
|
Книгата е част от поредицата "Роман за Пандавите". С предговор от Рик Риърдън . ... "Ару Шах и песента на Смъртта" е продължение на "Ару Шах и краят на времето". Ару тъкмо е започнала да се ориентира в ролята си на Пандава, когато Другият свят е обхванат от паника: изчезнали са лъкът и стрелата на бога на любовта, но крадецът далеч не е херувимче! Точно обратното - той превръща хората в безсърдечни, кръвожадни зомбита. И не стига това, ами Ару е набедена за извършената кражба. Ако не открие стрелата до десет дни, ще бъде прогонена от Другия свят. Завинаги! За добро или за лошо обаче, тя не ... |
|
Франческо, синът на нотариуса сер Петрарко, докато овладява юридическите науки, се е отдал на една съблазън - да съчинява стихове и намира, че името му не е от най-благозвучните за човек, заел се с толкова възвишено занимание. И се прекръства на Петрарка. Дали е подозирал, че с това име ще бъде белязана поезията за векове напред! Макар славата приживе да е верига на ръката, която твори! Когато на разпети петък 1327 г. влиза в църквата в Авиньон, той едва ли си е давал сметка, че докато страстите Христови траят само една седмица, в него ще пламне страст, която ще го терзае цял живот. Защото ще срещне ангелообразно същество ... |
|
Илюстратор: Любен Зидаров. ... Преди Хари да има възможността да се изправи за последен път срещу Волдемор, той и неговите приятели ще трябва да се сбогуват с досегашния си живот и да тръгнат по следите на скритите хоркрукси. Залогът е голям и много ще бъде изгубено по пътя към победата. Настъпи моментът за финалната битка! "След толкова много време? – През цялото това време." ... |
|
"Най-доброто политическо оръжие е терорът. Жестокостта налага респект. Хората може да ни намразят. Но ние не искаме тяхната обич, а само техния страх."Хайнрих Химлер ... Schutzstaffel, или СС – бруталният елит на нацистката партия, – е създаден от Хитлер през 1925 г. като негова лична охрана. От 1929 г. го оглавява Хайнрих Химлер, при когото организацията, започнала с по-малко от 300 души, се разраства до над милион и се превръща в гръбнака на нацистка Германия, като завзема почти всяка функция на държавата. Членовете на СС са избирани не само да въплъщават идеята на Хитлер за "арийско превъзходство& ... |
|
Бойците на мрака и светлината се раждат и си отиват. Времето отлита, превръщайки делата им в легенда. Легендите се носят навред и вдъхновяват последователите, вдигнали меч в защита на своите идеали и прослава. Славата е кръв, кръвта е живот, животът е само преход във вечната битка между добро и зло. Неразрушим баланс, където победителите са победители, докато новите титани не се надигнат, за да довършат делата на своите предшественици. Силвия Петрова е родена през 1986 г. в град Пирдоп. Живее със съпруга си и петгодишния си син в малкия град Златица. Влюбва се във фентъзито покрай забавната книжка „Уилоу”. Още от дете ... |
|
Свят, тънещ в мрак, свят, обречен да остане без име. Време, в което пропитата с кръв земя ще тлее, обхваната в зелените огньове на Хаоса. Близо е краят на дните блажени. Черни изчадия като безумно море ще залеят светлината на живота и там, където мъглите разстилат се върху чертаещи съдбата пътища, надеждата мъртва ще падне навеки. Бойците на мрака и светлината се раждат и си отиват. Времето отлита, превръщайки делата им в легенда. Легендите се носят навред и вдъхновяват последователите, вдигнали меч в защита на своите идеали и прослава. Славата е кръв, кръвта е живот, животът е само преход във вечната битка между добро и ... |
|
"Преди да се родя и след смъртта ми" създава нова, неидеализирана картина на българското село от 20-те години на XX век, пречупена през всевиждащия и надсмиващ се поглед на разказвача. ... |
|
Любовта е първата рисунка с въглен, която Бог прави по девствената още наша памет. Тази рисунка остава завинаги. Тя е и последното наше видение, което дирим да разчетем в йероглифите от мокри клони на ноември, преди да ни затрупа снегът на зимата. Любовта - този гъвкав и безжалостен тореадор, който омайва кипналата, черна и влюбена като митичен бик наша душа. Трептящият плащ на нашите копнежи е всъщност халюцинацията, която ни води към раздялата, защото Любовта все пак един ден напуска и самите нас. Дърветата - огромни рижи ангели са спрели завинаги между хората и от клоните, крехки костици на крилете им, се откъсват ... |
|
Откъс от книгата: "Не може да се каже, че Иван Иванов беше пристрастен към четенето. Даже напротив! Но, пристигнал в столицата и станал началник, той не можеше да не възприеме споменатия вреден навик. И правеше огромни усилия да преодолее известната на всички книга на Коелю. За да има какво да прави, докато чете, Иван си замезваше с луканка или пастърма. Смучеше си по някое резенче и го използваше да си отбележи докъде е стигнал. Така книгата на Коелю постепенно придоби истински кулинарен вид. Мазните страници наподобяваха добре препечени кори за баница, но дъхът, който се носеше от нея, не беше приятен. Имаше ... |
|
Има няколко вида разкази с неочакван край. Такива, които само така се наричат, но са предсказуеми и банални. Други, които искат да впечатлят с оригиналност , но никой не ги разбира (поне на автора му остава утехата, че това е сигурен белег за гениалност). И трети, които те оставят без дъх. Те обръщат перспективата надолу с главата и те карат да погледнеш на себе си и света под друг ъгъл. Именно това са историите, които се помнят. В живота на човек има моменти, когато вдъхновението го връхлита просто така - рязко и безпричинно. Някаква невидима сила го кара да се чувства значим, щастлив и всеможещ. За съжаление, повечето ... |