"Нещата в тази поезия са „като в обикновено стихотворение” само на пръв поглед. Но тя никога не ни оставя при първия поглед. Приближава обектива, взира се в детайлите, портретира отблизо, играе си с блендата, с фокуса. Понякога те приближава толкова близо, че можеш да минеш „от другата страна на следобеда”, в огледалния свят. Там секундите са семена за посев и времето пуска филизи около колчета, „магистралата се разгъва като вестник”, а децата защипват листата на дървото към клоните му с големи бели щипки. Образите са така релефни и реални, че ти се иска да ги пипнеш скришом, обаче рискуваш пръстът ти да потъне в тях. ... |
|
|
Ан Бронте е най-малката сестра от фамилията Бронте. На деветнадесет години тя напуска родния си дом и в продължение на пет години работи като гувернантка. На базата на собствения си опит Ан написва романа "Агнес Грей", който е публикуван през 1847 г. и е посрещнат с голям интерес от тогавашната публика. Самата Агнес е дъщеря на пастор, който е изпаднал във финансово затруднение. Единственият път за младото момиче да се измъкне от бедността и да помогне на семейството си е да поеме грижата за разглезените деца на богат аристократ. Ан Бронте разказва една на пръв поглед обикновена история, изпълнена с много ... |
|
|
"Със стихосбирката на Сабина Кърлева "Военната фотография" се заявява нов глас в съвременната българска поезия. Освободена от интимните и самодостатъчни вслушбвания на аз-а, книгата отправя погледи към историята (като лична утопия), към войната (като лична участ), към паметта (чрез различни стратегии за уплътняване и въплътяване), философски промислени и заявяващи света за съвременния млад човек - уж смрачено-статичен, но с ненадейно възправящия се жест на вилицата, пробождаща сухия език на деня."Яница Радева "...Хранопроводите на дните ще върнат всичко обратно. Стомасите на времето ще са отново ... |
|
|
Ерих е възрастен учен, който е посветил живота си на дърветата. И е самотен, защото жена му - Даша, го е напуснала и се е върнала в родината си, след като той е отказал да се пенсионира. За да компенсира загубата ѝ, засажда дървета в спалнята си. Години по-късно те вече са пораснали и ситуацията излиза извън контрол. Дъщеря му - Ирина, се опитва да го убеди да постъпи в дом за възрастни хора, защото вече трудно се справя сам. Наема му домашна помощница, която той изгонва. За всеобща изненада обаче се сприятелява с момичето от съседния апартамент. Катарина е на седемнайсет, избягала е от дома си и от училище и се ... |
|
|
Защо свободните да следват инстинкта си за игра деца са по-щастливи, по-самостоятелни и по-добре подготвени за живота? ... Тази книга е антропологическо, историческо и психологическо изследване за начина, по който са се променяли разбиранията ни за образованието и ученето през вековете. Децата ни прекарват голяма част от времето си в училище, следвайки сухите инструкции на своите учители. Те трябва да седят мирно в час и да се занимават с тестове, които обикновено не разбират. Това образование напомня повече на затвор; то тласка децата към апатично отегчение или резки прояви, израз на неприемането му. Дори извън училище ... |
|
|
Д-р Джон Грей е световно признат експерт в областта на взаимоотношенията между двата пола. Негова е заслугата в метафоризирането на техните различия като същества от различни планети. "Мъжете са от Марс, жените - от Венера" е най-нашумялата му книга, която го направи световноизвестен и която само в САЩ достигна 4-милионен тираж. Вече няколко години тя е неизменно в листа на бестселърите в Съединените щати и в други страни по света. ... |
|
|
"Политикът е главният персонаж на сцената на посткомунистическия преход. По няколко причини. Първата и основната е персонализираното схващане за политика. Посткомунистическото обществено мнение вижда в демокрацията не толкова институциите, правилата, политиките, колкото личностите и лидерите. Втората е, защото политиците кристализират и устрема, и несръчностите на прехода. Те носят визията и динамиката, превърнали България за по-малко от две десетилетия от балканска посткомунистическа в европейска страна. Пак те олицетворяват неефикасността и корупцията, отреждайки ни последно място в европейския клуб на проспериращи ... |
|
|
Ръководство за активиране на връзката с Вселенските духовни водачи за напътствия, лечение и закрила. Извисените учители са същества, които са живели на Земята преди нас и сега те могат да ни предложат Божествена мъдрост и подкрепа на духовно ниво. Те надхвърлят ограниченията на отделните религии и много хора по света се чувстват свързани с тяхната сила, присъствие и енергия. Може би вече сте запознати с някои от тях - Буда, Майка Мария, Бабаджи или египетската богиня Изида, а в тази книга са включени още много Божествени учители, които могат да бъдат ваши водачи и да внесат лечебна енергия и любов в живота ви. Кайл ... |
|
|
33 литературни портрета: Поети - от Гео Милев до К. Павлов Белетристи - от Йордан Йовко в до Г. Стоев Драматурзи - от Ст. Л. Костов до Ст. Цанев ... |
|
|
Истинските портали към Ада се намират в човешките души. Те са винаги открехнати - в очакване тъмните ни страсти да надделеят над задръжките и морала. Човешко е да се греши... и в своите седем диаболични истории майсторите на шока Благой Д. Иванов и Петър Станимиров показват макабреното очарование на грехопадението. Похот, чревоугодие, алчност, леност, гняв, завист и горделивост - това са истинските изкушения, които хилядолетия наред въвеждат човешкия род в екстаз и агония. В съвремието наивно очакваме те да са последвани от изкупление или поне от прошка. Колко сме заблудени само... Благой Д. Иванов от ученик се ... |
|
|
Един счупен прозорец ще предопредели пътя на две съдби. Дали е само пакост, за която четиринадесетгодишният католик Тимоти Хоган и младата Дебора Лурия, дъщеря на равин, ще платят скъпо, или ще се окаже метафора за проникването в непознат свят? А в този свят, дори отдадени всецяло на Бог, гори земна любов. Ала Бог не позволява да обичаш друговерец... ... |
|
|
"В Непоръчан портрет Таня Николова превръща опита си (житейски и поетичен) в пестелив стихотворен фойерверк, който избухва, за миг осветява и украсява безрадостния екзистенциален пейзаж на ежедневието с искряща ирония и болезнен лиризъм и изчезва в мрака преди да сме го осъзнали. Дълго след това обаче отпечатъкът от светлината остава върху ретината - да дълбае, докато се отлее безвъзвратно в паметта. Няма как да не се връщаме отново към тези кристалчета мъдрост, които бодат закоравяващия ни инстинкт за съпричастие, към тези грахови зърна, върху които истински аристократичната природа на човешкото никога няма да ... |
