Това второ издание допълва първото от 2012 година с три лекции - I, II, VIII. Две от новите лекции - I и II - са основани върху дисертационния труд Що е философия? (Понятия за философия), защитен от автора като втори докторат в Нов български университет през 2012 година. Всички текстове, които се съдържат в тази книга, включително и двата превода на Питър Стросън и Карл Попър , са предназначени за широк читателски кръг - основно за студенти, чиято предварителна философска подготовка е пренебрежимо малка, а мотивацията им за философски занимания - съзвучна с практичния дух на нашето време. Едновременно с това лаская се от ... |
|
|
За "Хедонизма" - сразяващо предисловие, съдържателна лаконична справка "що е то?", интимно приятелска среща с Аристип от Кирена, а нататък - примери за възприемане на тази житейска стратегия от авторите в сборника. Внимание! Случайно или умишлено, тук е представена предимно женска гледна точка - задавяща кост в гърлото на пленниците на клишетата, робите на предразсъдъка, че за хедонизъм е "прилично" да разсъждават единствено мъже. През Философия и Поезия, Проза, Фотографии, Скици и Пластики - глътки разбиране за избора на живот, който да ни спести горчивината на героите от ... |
|
|
Щирнер, Прудон, Бакунин, Толстой , Кропоткин. ... Проф. д. ф. н. Борис Чендов е работил основно в БАН. През 1973 г. и 1985 г. е специализирал в САЩ, бил е на краткосрочни специализации в Берлин, Боху, Лондон. През 1962 - 1965 г. като аспирант в Москва е подготвил и защитил дисертация по темата "Към въпроса за обективното съдържание на понятието вероятност". През 1993 - 1994 г. е работил в Солвеевския институт по физико-химия в Брюксел по покана на неговия директор нобелиста И. Пригожин. Публикациите му са на английски, руски, немски и български езици, предимно в областта на философията на науката, символната ... |
|
|
Статиите, представени в сборника, са писани в различни периоди. Колекцията е съставена с намерение да се представят ключови позиции на Сергей Герджиков , развивани в продължение на десетилетия. Статиите по форма са тези, аргументации и проверки на тезите в релевантни научни теории. Добрите философски изследвания са научно и културно компетентни в конкретни проблемни ситуации. Целта на автора е да представи специфични изследвания, а не фундаментални метафизични концепции, още по-малко съдбовни интерпретации. Сборникът е разделен на три големи теми, по които авторът работи в последните две десетилетия: Отношения и ... |
|
|
От университетската философска поредица - "Какво значи това?". ... "Първото, което трябва да направи философията, е да дефинира тази даденост - да дефинира какво значи "мой живот" и "наш живот", какво е животът на всеки отделен човек. Живеенето е радикален начин на съществуване: всяко друго нещо и друг начин на съществуване ги намирам в своя живот - вътре в него, като щрих от него и спрямо него." Хосе Ортега и Гасет ... |
|
|
Кратък курс по философия на Константин Янакиев е предназначен преди всичко за студенти от нефилософските специалности, но може да бъде полезен и на колегите им от първи курс Философия. Изложението е по теми и проблеми, а не хронологично. Авторът се стреми да обоснове собствените си становища, тъй като едно безразлично излагане на чужди мисли би направило философията безполезна и безинтересна. Книгата е подходяща за всеки, който има интерес към философията. ... |
|
|
В книгата "Социология на философията" се изхожда от предпоставката, че съществуват и би следвало да бъдат изследвани външни за философията сама по себе си потребности от едни или други идеи, които благоприятстват тяхната поява и разпространение: потребността от най-общи отговори на един или друг въпрос, които да са своеобразна координатна система, в която да се вкарват конкретни отговори на съответни проблеми - светогледна потребност потребността от фундаментален отговор на въпроса защо човек трябва да върши или да не върши различни неща - нормативно-ценностна потребност, от която зависи съществуването и ... |
|
|
Още Августин, позовавайки се на Варон, споменава, че в древността били дадени 288 различни отговора (мнения) на въпроса: "Кое е върховното благо за човека?" Наличието на множество отговори сее суетна ерудиция, спъва креативността и обезкуражава ентусиазма да се направи нещо "ново". Необходимо е както съживяване и подновяване на старите питания, така и събуждане на интерес и усилия за поставяне на нови, актуални, почерпени от съвремеността. Философските питания от екзистенциално естество не са препитвания за даване на „правилния отговор” чрез папагалско повтаряне на заустени, механично научени чужди ... |
|
|
В антологията след философските концепции за науката представяме и самата наука с подбрани текстове, които представят върхови моменти в модерната наука. Такива са: класическата механика, теориите на относителността, квантовата механика, молекулярната биология, човешкият геном, невронауката за съзнанието, науката за културата. В тези текстове, представящи открития от най-висок ранг в историята на науките, философията намира проблеми и решения, определящи хода на цивилизацията и на нашето разбиране за света. ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... Второто издание на "Философия на фотографията" потвърждава заявеното още от самото начало определение на текста като курс лекции, което ще рече нещо, което се развива и обогатява с времето в резултат от споделянето на заложените в писанието идеи с разсъждаващи върху повдигнатите въпроси философи, изкуствоведи, фотографи и не на последно място със студентите, посещаващи курса по тази дисциплина. Първоначалният текст е допълнен тематично и съдържателно чрез бележки под линия или разширяване на казаното в първото издание, добавени са и нови три глави, посветени на истината и ... |
|
|
"Книгата има за цел да покаже философската традиция в България от една много тясна перспектива. Това, разбира се може да се тълкува като недостатък, доколкото широтата на научното изследване обикновено се приема за безспорно достойнство. На предимствата и недостатъците на широката и тясна перспектива, на микро и макро-историческия анализ е посветена цялата първа част на книгата. Накратко, в нея се демонстрира тезата, че микроисторията на философията открива пред погледа много важни неща, които в широката перспектива на големият мащаб остават напълно невидими. В случая не се търси противопоставяне между малък и голям ... |
|
|
"Какъв е смисълът на света?" и "Какъв е смисълът на живота ми?" са двата най-основни въпроса, които всеки човек си задава. Макар и по различен начин, те се коренят в развитието на философията, науката, религията и психологията. Тези от нас, израснали на Запад, могат твърде лесно да се плъзнат в клопката на обичайното становище, че философията се занимава само с истинността на аргументите, науката - с фактите, религията - с личните възгледи и посвещаването, а психологията - с вътрешната работа на съзнанието. Но подобно разделение никога не е задоволително, всъщност разбираме, че как се чувстваме, на ... |
