Защо да си необвързана, е най-добрата възможност да се свържеш със себе си. Единственото нещо, от което необвързаните жени трябва да бъдат спасени, е идеята, че имат нужда от спасяване. Вместо като водеща свободен и приказен живот, необвързаната жена в края на 20 -те ѝ години и след това често е определяна като отчаяна, самотна, прекалено придирчива или взискателна. Изобщо - Какво не ѝ е наред?. Вместо да се приема като избор, свободата се разглежда като липса на възможности. Човекът има инстинкт да образува двойка - да има при кого да се прибере у дома, с кого да остарее, с кого да споделя. Означава ли ... |
|
"Наскоро от Париж се върна Тургенев... Поет, талант, аристократ, красавец, богаташ, умен, образован, 25-годишен - не зная има ли нещо, с което природата да не го е надарила", пише Фьодор Достоевски на брат си Михаил през 1845 г. А по това време младият Иван Тургенев все още не е написал знаменитите си романи, както и "любовните" повести, част от които са представени в този том: "Ася" (1857), "Първа любов" (1860), "Пролетни води" (1872), странната и обсебваща "Песен за тържествуващата любов" (1881) и мистичната "Клара Милич" (1883). Всички те са ... |
|
"B Теорията на хаоса се твърди, че ако пеперуда, намираща се в единия край на света размаха своите крилца, може да промени траекторията на енергията така, че това да предизвика цунами в другия край на света. Това се нарича Ефектът на пеперудата. Когато сме на кръстопът ние усещаме, че можем да променим нещо малко, но точно това движение е способно да преобърне живота ни. Житейският ми опит показва, че именно поредицата от малки промени, които правим всекидневно, води до големите и важни събития в живота ни. Малки и на пръв поглед обикновени неща придават на ежедневието ни смисъл, носят щастие и създават любов. Тази ... |
|
От авторката на световния бестселър "Парижката съпруга". ... През 1937 г. двайсет и осем годишната Марта Гелхорн заминава за Мадрид да отразява Гражданската война за американската преса. Това е опасно начинание, но и нейният шанс да докаже писателския си талант в сфера, доминирана от мъжете. И там, в Испания, тя се влюбва в Ърнест Хемингуей , който също е военен кореспондент. В сгъстяващите се сенки на Втората световна война пламенната връзка на Марта и Ърнест е вдъхновение за творчеството им. Но след огромния успех на "За кого бие камбаната" те вече не са равностойни партньори. Марта е изправена ... |
|
Малкото пате Его е убедено, че щастието е да постигаш каквото искаш и да угаждаш само на себе си. То скоро разбра, че това изобщо не е така! Его беше попаднало в капана на своите разбирания, но дойде време да преоткрие, че любовта е нещо повече... Любовта е грижа за другия! Побързай да разбереш какво се случи... ... |
|
Как върховната човешка емоция влияе върху чувствата, мислите, постъпките и всичко, в което се превръщаме. ... Всички знаем, че любовта е важна, но с тази си изключителна книга специалистът по положителни емоции Барбара Фредриксън ни показва колко всъщност е важна тя, като ни предлага напълно нов начин, по който да я разбираме и ценим. Любовта, повече от щастието и дори от оптимизма, държи ключа към подобряването на нашето психично и физическо здраве, както и към удължаването на живота ни и постигането на по-голяма дълбочина в личните ни преживявания. Стъпвайки върху изследванията на собствената си лаборатория, Фредриксън ... |
|
Подбор и коментари Буел Вестин и Хелен Свенсон. ... Писмата на Туве Янсон разказват за самата нея. Те варират между описания на живота и работата ѝ, хора и места и в тях се сменят чувства от надежда до отчаяние, от копнеж до щастие. Разказват за любов и приятелство, самота и близост или за политиката, изкуството, литературата и обществото. Но в писмата се документира също така ситуацията, спира се времето и се разказва за неща, които иначе ще бъдат забравени или ще избледнеят в паметта. В писмата на Туве Янсон е описана епохата чрез изрази, събития и размисли и те може да се четат като смесица от автобиография и ... |
|
"Светът на Цвета Иванова е люлка за пораснали деца, картина на талантлив художник, пасторална емоция, уютна и "щастлива къща", жив пейзаж, през чиито зелени морави текат реките на тъгата. В тази книга думите имат тръни, детството е пришито с кръпки от спомени към настоящето на "сладкия хляб", а любимите хора са "дъга, тишина и посока". Цвета пише стихове, родени в тъга или от обич и в тях е светло от пречистващата сила на болката. Но онази, която ни извисява до високото на смисъла. Светът ѝ е разказ за живота - цял, завършен, несъвършен... човешки. Остава само да го видите през ... |
|
Съставител: Боян Боев , Борис Николов. ... Последно слово на Учителя, Мърчаево 1944 г. През Втората световна война, след началото на бомбардировките над София, Петър Дънов се премества с група последователи в село Мърчаево, на Витоша, където са посрещнати сърдечно в дома на Темелко. Там той дава последните си указания и съвети, като обобщава всичко говорено преди и очертава бъдещето на човечеството. Тези последни слова са записани стенографски и представени от най-близките му ученици Боян Баев и Борис Николов в книгата Изворът на Доброто. Разговорите Изворът на Доброто са заключителната част на Словата на Учителя. В ... |
|
Заедно те са най-щастливи - десетгодишният Лео, тихо момче с един куц крак, и веселата, пъргава Май. Те живеят в две съвсем еднакви къщи, една срещу друга на улицата. Но ако влезеш в къщата на Лео, дружелюбният свят отвън сякаш изчезва. Май живее в дом, където царят мир и любов, а Лео често бива затварян сам в тъмното мазе на къщата... "Добре, че имаш мен - казва Лео на Май, - иначе нямаше да знаеш нищо за мрака..." Единствена Май може да измъкне Лео и двамата прекарват вълшебни дни в своето тайно място - къщичка в клоните на едно голямо дърво, където се чувстват свободни. Но когато скривалището им е открито, ... |
|
Стихотворения. ... "Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети. И подозрително блясват шпаги от минали страсти - звън на решителна битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък. Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш. Не остарявай, любов, чуваш ли, много те моля. Кой те гримира така в тази изтъркана роля? Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл? Всичко е само игра, всичко е само спектакъл. Не остарявай, любов, ето, завесата пада. ... |
|
"Талантът на Гифин е в създаването на живи реалистични герои, които непреодолимо ни въвличат в този многопластов, завладяващ вниманието ни роман."Booklist(специална рецензия) ... На пръв поглед Теса Русо има всичко, за което една жена може да мечтае: красив, известен и заможен съпруг, две прекрасни деца, близки приятелки, с които може да сподели тревогите на всекидневието или да избяга от тях. На Теса дори не й се налага да работи, затова се е посветила изцяло на грижите за семейното щастие. Въпреки че живее в същото бостънско предградие, Валъри Андерсън излежда пълна противоположност на Теса: тя е самотна майка ... |