"От другата страна на тъгата" ни запознава с един свят на преживяването - аз и другите, аз и света, при което всичко е свързано с всичко. В този свят миналото и бъдещето са отстъпили място на настоящето. Запознава ни с поезия на образа, който те грабва с изненадващата си знаковост. Казваш си: "Да, така е! Като че ли съм бил на прага да го забележа, но трябваше някой да ми го каже." Запознава ни с текстове, които не те карат да търсиш, а ти помагат да намираш. Това е и поезия на превъплъщението, с което ни среща всяко от стихотворенията, при това без да имаме чувството, че пред нас стоят маски, защото ... |
|
|
В "Захранване на нощта" има два свята - единият е уж вече известният, вторият е този, който усещаме като истина: деликатните заплахи на съдбата, предупредителният ход на часовниците, самотата сред множеството. И докосването на Бога, когато сам си забравил, че имаш нужда от помощ. За поезията на Иглика всичко е живо - пламъците, стъклото, светците от календара. Земята, която ни чака обратно. Ние самите, когато имаме очи да се видим един друг. Кристин Димитрова "Откъм светлата страна на живота. Откъм пъстрия обред на обичта. Иглика Дионисиева посява тайни в стиховете си и ги оставя да разцъфтят." ... |
|
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
|
|
Деян Димитров е роден през 1991 г. в гр. Бургас. Завършил е ПГЕЕ "Константин Фотинов", гр. Бургас, специалност "Компютърна техника и технологии". През 2011 г. изживява лична драма и животът му се преобръща за един миг. Понастоящем е в Бургаския затвор. Там пише стихове и разкази. Публикува в местни и електронни издания. Болката, отчаянието и надеждата са запечатани в стиховете му - горчиви и истински, напоени с кръв и сълзи. ... |
|
|
Има много приказки и легенди, които опитват да обяснят това - защо през март носим два усукани конеца, вързани за ръцете си, и защо не трябва да ги сваляме, докато нещо не ни увери, че пролетта идва. Тази книга не разполага с готов отговор на този въпрос. Но ни напомня, че със самия акт на връзване, чрез това простичко действие, ние придобиваме правото сами да изработваме своите малки поличби за пролет. Снегът вече не ни плаши. Сред замръзналата бяла нощ нещо горящо, живо, неуморно търси пътя си към следващия сезон. "Годината на Март" - това е времето, нужно, за да догоним сърцето си. Представяне нося лицето ... |
|
|
В тази сбирка са включени стихотворения от книгите "Очи за красотата", "Сбогом на читателя", "Има страшно", "Прикоткване на смисъла", "Меко слънце", "Магазин за обли камъчета", "Перце от дим", "Шепа лъскави череши", "Чисти стихотворения", както и текстове непубликувани досега. "Вървите през месеците и сезоните на годината. И през годините на живота. Съпътстват ви стихове - отронени, издишани, извикани, въздъхнати, възкликнати. Истински като черновата на дните. Толкова непресторени, че ви се струва, че не са писани от поет, а от ... |
|
|
Една книга, в която преминаването през "реката на своя страх" се оказва сродяване със света."В тази книга, в която сходствата очертават релефа на различията, но не за да го превърнат в непреодолим склон, а за да потърсят мярата на неговото смирение. Чрез думи, които "пускат корени между сърцето и ребрата" в свят в който "Целият имагинерен баланс на човечеството / се разлюлява под топлия тласък на дъха, / шепнещ в ушната ти мида, / "какво ако". Вече знаете защо тази книга трябва да бъде прочетена и обичана, нали?" Валентин Дишев Зорница Иванова е родена през 1996 г. в град ... |
|
|
"Ходене на пръсти" е представителен поетичен сборник на хърватския и босненско-херцеговински поет, писател, литературен критик и преводач Желко Иванкович (р. 1954). Стихотворенията в него са подбрани, подредени в цикли и преведени от Христо Попов. Отново си сън Избягваш пътищата по които вървя към теб даже вятърът вече не те пресреща по пътя С дъжда се надхитряш мила с плюшената си походка паяжина в сиянието на луната Изпробваш моето търпение докато дългите ти коси с цвят на мед се полюшват Отново си сън или на съня роднина потръпващо глухарче а аз в трепет като извор преди да го докосне отроненият лист. ... |
|
|
В "Тъгата на смоковницата" Намюр размишлява за същността и полезността на поетическата творба, за реалността, която тя разкрива, за участта на човека и неговите тревожни безпокойства, за неговата крехкост и уязвимост, за неговата връзка с природата. Пестеливостта в лексикалното поле подчертава смисъла на думите, които ни се представят в различна светлина и познатите образи на розата, на бездънния кладенец, на птицата, на дървото, на пчелата, на дъжда... добиват неочаквани нюанси."Онова, което докосва читателя на поезия е именно вибрирането на един лирически глас, който се налага с вътрешна музикална точност. ... |
|
|
"Тъгата расте: дърво на празното място. Отляво." Из книгата Виолета Воева е родена в Бургас. Завършва "История“ и "Българска филология". Пише стихове, есета, статии. Занимава се и с фотография. През 2012 г. прави самостоятелна фотоизложба. Автор е на стихосбирките "Зимно море", "Свободни като въздуха", "Отворен финал". Нейни стихове са преведени на английски, италиански, испански и руски език. Живее и работи в София. ... |
|
|
"В българската поезия няма закъснели дебюти, има отчаяно подранили. Силвия Недкова ни показва, че стиховете не само трябва да се преживеят и запишат, но и да се изчакат да прекосят реката на времето. Всеки неин стих е войник, който е преминал своя маратон, умирал е хиляди пъти върху седлото, преживял е вихрушки и порои, но е пренесъл поверената му вест. Стиховете в книгата са писани над 30 години. Не много често литературата ни се изправя пред подобно личностно хладнокръвие, пред такъв старателно поддържан респект към писането на стихове и издаването на поетични книги. Умението да се чува истинския ек на думите през ... |
|
|
"Виолета Кунева пише с хладна и меланхолна острота, зад която бушува енергия и страст. Още с първата си книга Почти всичко е наред тя стана разпознаваем глас сред съвременната ни поезия, защото я занимава смисълът, а не фалшивата ефектност. В новата ѝ стихосбирка Кучето на Персефона този глас звучи още по-уверено, зряло, твърдо, но умее и да обезоръжава, защото в себе си таи нежност и мекота. Животът в нейната поезия тупти в своята пълнота: с любовта и със страха, с копнежа и болката, с победите и провалите, с края на света и неговото ново раждане." Силвия Чолева "Светла поезия, родена от грижа, ... |
