"След двайсет и повече години брак Николай познаваше Марина като петте пръста на ръката си. Знаеше колко е криво сега, че Славко няма да си дойде. И че всичките пари, които изкарваха, едва стигаха за текущите разноски и за студентската такса на Славко, макар и единият, и другият да работеха, кажи-речи, денонощно. Двамата даже се бяха разбрали нищичко да не си подаряват. Но все пак той беше взел една шнола за коса и един парфюм. Обяснението за шнолата беше следното. Навремето, в студентските им години, и двамата страшно харесваха разказите на О'Хенри. И особено един разказ, май че се казваше Даровете на влъхвите, ... |
|
"Не исках да се връщам нито в социализма, нито в началото на демокрацията, но времето, изглежда, е такова нещо, че не позволява да захлопнеш врата след себе си. Историите стояха на прага, чакаха от години, ставаха по-плътни и тежки и затова, колкото и да ги отлагах, не-битието не успя да ги отнесе и разпилее. Случват се в определени отрязъци от времето с техните особености, а те все още са твърде наблизо, все още дишат във вратовете ни, толкова са великолепно абсурдни - как днешното момиче ще повярва, че заради връзка с човек от капитализма ще я заплашва изключване от университета и от комсомола, че заради това ще се ... |
|
"Филип Маркулиев е своеобразен натуралист. Той описва социалната джунгла в каквато се превърна българското общество, в груб, но адекватен и майсторски проведен стил. Точно този добре овладян стил прави разказите му увлекателни за четене, макар и оставящи горчив привкус. Но ако неговият поглед към живота е немилостив, то е и защото той има смелостта да погледне там, където естетстващият литературен "истаблишмънт" не смее и да си помисли да погледне. Ето това наричаме "нова вълна" в литературата впрочем." Ани Илков "В "Между стените" има от писането на Ървин Уелш - мрачно, ... |
|
"Винилови души" е колекция от опити да се обясни и осмисли баналното, дребно човешко ежедневие чрез внезапното му потапяне в необичайности, измислици и сънища, които често могат да минат и за реалност. Асансьор се появява насред обезлюдено село, социализмът е пържена риба, любовта е мъртва муха, смъртта - комшийката отляво, а една лопата става основен морален стълб на цяло едно общество... Объркани и несигурни, героите в разказите търсят Големия смисъл, за да открият всеки път, че единственото, което наистина има значение, са драските, счупванията и петната, които, като стара винилова плоча, колекционират в ... |
|
Виждам те. Ще те чакам. Спасение. Това са част от разказите в първия сборник на автора Мехмед Атипов. Мехмед Атипов е роден през 1991 година в село Драгиново, Велинградско. Завършва средното и висшето си образование в Пловдив. "Невидим живот" е първият му сборник с разкази. Той е автор и на повестта "Думите на щастието" (2012). Част е от редакторския екип на литературен блог "Под линия", занимаващ се с критически прегледи и анализи. Негови отзиви и интервюта са публикувани в сп. "Страница". ... |
|
В тези истории група алпинисти зяпат облаците, докато почистват прозорците на високите сгради; един мъж чете знаците в големия град като лични послания; безработен философ наблюдава как кротко назряват революциите. "Висока облачност" събира разкази, писани през последните шест години, които ни разхождат от "Женския пазар" в София до центъра на Тирана, през крайните квартали и пекарните за арабски сладкиши до високите планини, където облаците си почиват. Оля Стоянова е родена на 14.09.1977 в. в София, завършва Журналистика, а след това и Културология в СУ "Св. Кл. Охридски". Автор е на ... |
|
"Първият въпрос, който се мярна, когато зачетох ръкописа на Ния преди година (мярна се, не го задържах, но той се върна, остана), беше: а не сме ли попаднали на едно от Онези деца? Попрочитала съм по нещо за тях в занимателно-мистичните страници на умерено жълтата преса - наричат ги деца индиго, кристални, звездни... Ненужно ги наричат. Познавам някои. Единственото общо помежду им е, че всяко едно е различно. Различна е Ния. Разказите ѝ. Направо си е чудо: в епицентъра на вихър от свръхусети, архетипни свързаности, въображение, създаващо светове - стои едно крехко момиче. Оказа се не крехко. През въпросната ... |
|
Във втората си книга, "Иракският Христос", Хасан Бласим (1973, Багдад), събира 13 разказа в стила, познат ни от "Лудият от площад "Свобода": трескави построения на преситен от разруха ум; срещи на народната разказваческа традиция с експресионистичната поезия в репортажен декор; чудновати картини, нахвърляни със средствата на искреността, болката и екзалтацията. И в този сборник по непредвидими начини живее и умира съвременен Ирак: разговор с джин в пролука на време-пространството; лов на скорпиони с лъжица; един Христос, който се жертва заедно с другите в името на майка си; яйце от заек, което ... |
|
"Беше време, когато се борехме за мир и разоръжаване. Докато разбера как да се включа и аз в тази работа, времената се промениха и всеки започна да се бори за нещо различно. Един се бори срещу корупцията, друг срещу съседите си, трети срещу листните въшки, нападнали дърветата край виличката му... Познавам и мъж, който упорито се бори срещу мастиката и е решил да я унищожи докрай, като изпие с отвращение всичката налична на тази земя. Аз избрах да се боря за едно по-усмихнато пространство около себе си. Населено от усмихнати хора. Казах си: и пет усмивки повече да предизвикам, пак е нещо. Все някой ще ми е ... |
|
Книжка за самостоятелно четене. Кумчо Вълчо е традиционен герой в българските народни приказки. Ролята му в тях обаче не е особено завидна. Той често става жертва или на хитростите на Лиса, или на собствената си глупост. Какво се случва с него в нашите приказки, всяко дете може да научи и без чужда помощ - разнообразните шрифтове, цветните акценти и оригиналното оформление правят първите стъпки в четенето лесни и приятни. ... |
|
"Силна, енергична, здрава поетична книга, която събира в едно вдъхновяващото и осенено цяло света на материята и света на духа, света на голямото и света на малкото, небивалото с бивалото. Една отправна книга. Само "ябълка" стига, а има и много още." Илко Димитров ... |
|
Писмото на мравката е възхвала на щастливата любов, тържество на надеждата и обещание за втори шанс. Поезия на радостта, наръчник за сбъдване на мечти, ръководство за опитомяване на Съдбата. Литературно доказателство, че важните писма винаги стигат до получателите си. Тържествено и чистосърдечно уверение, че всеки - бил той мравка, слон или човек - има възможност да намери сродната си душа и да бъде щастлив с нея през целия си живот. Писмото на мравката е романтична поема в стихове, пълна с фантазия и приключения и прекрасни илюстрации. Автор е Мария Донева , сътворила такива вълшебни книги като Заекът и неговата мечта ... |