"Стойностната поетеса Виолета Пенушлиева прекрачва лирическите граници и представя синтетична проза, каквито са тези къси разкази. Това е приятна и сполучлива художествена изненада, защото е създадено необичайно повествование с нестандартна образност и със своеобразна лексика, с която се самохаректеризират героите. Това е жива проза - образите израстват от думите свежи, осезаеми, пластично изградени. Тези разкази са са населено човешко пространство с много духовни ценности - героите са с извисена нравственост и пробудена съвест, с безкористна обич към света около себе си. Те не са социално обвързани и върху тях няма ... |
|
Съставители: Силвия Минева, Валентина Кънева . ... Настоящият сборник в памет на проф. Недялка Видева е създаден по инициатива на българската философска колегия в знак на почит и уважение към нея като учител, колега и приятел. ... |
|
Посвещава се на 100-годишнината от рождението на Петър Слабаков. Вечните времена е книга за огромния талант и отдаденост на изкуството, природата и хората Петър Слабаков. Точно такъв, какъвто повече няма как да се повтори, защото той се беше сраснал с времето, когато живя. Кой е Петър Слабаков и какво ни казват за него режисьори, артисти и близки хора? Какво ни разказва самият той? В това второ издание на книгата (след няколко допечатки на първото издание Петър Слабаков, който знае 3 и 300 през 2004 - 2005 г.), различното е, че го няма Петър Слабаков, няма ги сред нас и повечето от останалите герои в книгата. ... |
|
"Когато чета стиховете на Росен, сякаш излизам от страницата. Тя е последното място, където трябва да бъда сега. По-добре да се върна при дървото, от което е направена хартията. Плодовете му узряват отвътре, движат се. Имам нужда от това движение. Трябва ми случка, която вече е приключила, за да рисувам върху обърнатия ѝ гръб лицето на моята собствена история. Поезията на Росен е щедра към историите - тези малки легенди за силата на човека да носи промяна с всеки свой жест, с всяко свое бездействие. Усещането е като това да разчупиш топъл селски хляб, а ароматът му да стигне до всички." Димана Йорданова ... |
|
"Поезията на Иван Ланджев е странна симбиоза от вглъбен и в същото време интензивен езиков порив. Това напрегнато съсредоточаване в собствения си свят, това раздвижване на текстовете от безброй препратки с внушението за един по-разширен културен контекст на критическа изповедност. И превръщането им във въздействащи полифонични композиции, във впечатляващи монтажи от интимни мотиви, универсални теми, преживелици, състояния, жестове. И оправданието на целия този мисловен поток, позовавайки се на особеностите на времето с неговия информационен взрив. С триумфа на абсурда и възможността за издигане над абсурда чрез ... |
|
|
|
"Стенеше душата безвъзвратно... В миг отписан ти се появи. Върна ми измръзналото лято, в зима сякаш че тайфун изви. Носи ме оптимистичен вятър, май е Светлина? Какъв ти здрач!... В късната любов на самотата бурята намери подпалвач." Йордан Йорданов "Мислех, че ще е лесно да напиша встъпителните редове на тази стихосбирка, но, оказа се, че трудно се пише за стихове, всеки от които с нещо е поразил въображението ти. Такива са стиховете в Късната любов на самотата. Без съмнение, избрани - най-доброто от богатото творчество на автора - вече издавано или непубликувано." Д-р Габриела Цанева , издател ... |
|
"...Произведенията на възрожденската литература ни помагат не само да вникнем в атмосферата на епохата и да се сближим с живота и страданията на народа, но и да почувстваме психологията на хората от Възраждането." Изданието включва части от текстове на Паисий Хилендарски , Софроний Врачански , Петър Берон , Васил Априлов, Юрий Венелин, Неофит Рилски, Неофит Бозвели, Константин Фотинов, Иван Богоров, Найден Геров, Георги Раковски , Братя Миладинови, Райко Жинзифов и други. Книгата е част от поредицата Библиотека на ученика. Българска класика за деца и юноши на издателство Скорпио . ... |
|
Съставител: Катя Йорданова. ... "Сборникът Сбогом, романтика! говори, през женска оптика, за партньорските отношения, за действителността, в която живеем, за стареенето, за невидимостта, но и за решенията, които взимаме или пропускаме да вземем." Зоран Малкович "Творчеството на Саня Пилич е жанрово разнообразно: романи, разкази, поезия, есеистика, много детско-юношески произведения и илюстровани книжки за най-малките. Романите и разказите ѝ я разкриват като проникновен психолог, вслушващ се в трептенията на индивидуалното преживяване, но и като аналитичен - и много често ироничен и самоироничен - ... |
|
"Как се използва мъж под одеяло и въобще има ли той почва у нас? Какво е да усещаш вятър в косата и бръмбари в душата, когато имаш творчески запек, а ръцете те сърбят да пишеш? Води ли всичко това до ляво кроше от живота, когато не знаеш комшия ли ти намига, или извънземни си правят дискотека на балкона ти? Колко трае оргазмът на кита и каква е ползата от безполезните съвети? На тези и още куп други въпроси, бълбукащи в женската глава, ще намерите отговор в новия ми сборник с весели истории, скъпи читатели. Ще ви разкажа също как се прави филм, какво е зимна сватбарска елегия и каква е връзката между Хосе Карерас и ... |
|
"В стихосбирката е събрано най-доброто от творчеството му - започва с авторово есе за поетите, продължава с Ръкопис и след четири дяла, в които творбите стават все по-дълги, стига до комуникацията - метафоричното и едно от най-хубавите му стихотворения Ако Лазар. За Леонидов са характерни острият език и тежките размисли при сблъсъка с действителността, обикновено привързани с панделката на цинизма. Чести мотиви при него са страхът, свободата, също - кратки фрагменти от Библията, и макар да казва, че под мантията на вярата е топло, сам не може да повярва. Леонидов наистина не вярва в много неща, най-вече в онези, ... |
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |