"Лична, чудно-пъстра и лека за четене, "Нещотърсач" на Екатерина Петрова е като галерия с миниатюрни портрети - уж на вещи, но всъщност на места и култури. Приятно освежава паметта за безгрижното фланьорство от предходните две десетилетия." Албена Шкодрова "Нещотърсач" е като бездънен куфар, в който се побира цял един свят, пълен с вълнуващи сюжети - бележник Moleskine, матрьошка, бял потник, трохи от мадлени, жълто паве, люблянски змей, марсилски сапун, пилешка кост, наниз от мъниста. Екатерина Петрова разказва с литературен талант и журналистическо преклонение пред фактите историите зад ... |
|
"Това е книга за София и още нещо, написана в духа на пътеводителите "Мишлен", закачливите описания на Тери Пратчет и очарователния хаос на домашните списъци за пазаруване. В нея ще намерите смях, прагматизъм и разни истории в съчетание с лекото безумство, което майчинството носи на крилете си, с опити за живот, а не само за оцеляване в градска среда, както и със заслужаващото адмирации усилие да запазиш Красотата в обърканото ежедневие на пораснал човек. Авторката е успяла да грабне дребни моменти, които за обикновените хора може да изглеждат скучни и незабележими, да ги пусне през цедката на артистично ... |
|
Книгата е опит да се направи преглед на някои от съществуващите теории и практики в съвременното езиково обучение. Всяка от главите е разделена на отделни части, които съответно описват както научноизследователските проекти, осъществени през годините от авторката индивидуално или в сътрудничество с екипи от български и международни учени, така и съществуващи изследвания на други експерти в тази област. По всяка тема са предложени анализ и обща дискусия. Потърсена е и връзката между теорията и мнението и опита на младите хора: студенти педагози, бъдещи учители на децата. Книгата е подходяща за всеки човек с интереси към ... |
|
"Броенето не са думички, Мечо! Аз искам да говоря на английски!" ... Книгата е стремеж към един свързан единен разказ за преживяванията на деца, студенти, родители и учители. Тя е опит за създаване на общо емпатично поле, в което да можем да се поставим на мястото на другите и да видим и чуем техните гледни точки. Защото само в такъв контекст е възможно да възприемем най-добре цялата картина, да откроим общите проблеми и въпроси и да потърсим адекватни решения и модели. Същевременно включените текстове и изследвания са подбрани така, че да послужат като учебни материали на студентите от педагогическите и ... |
|
Укорими деяния съществуват, но съществуват ли престъпления? Ако съществуват, кога трябва да се каже: "Стига толкова!"? ... Понятието за престъпление не е стабилно и представата за това кои деяния са престъпни е различна в различните епохи и общества. Всяко деяние може да се квалифицира като престъпно и така на практика съществува неизчерпаем запас от престъпления. "Мяра на престъпленията" разглежда голямото многообразие в различните страни по въпросите кои са "нежелани деяния", колко от тях се приемат за престъпления и се наказват. Книгата описва различията между Източна и Западна Европа и ... |
|
"С тази нескромно амбициозна цел чрез професионалната помощ и съдействие на преподаватели от юридическите факултети в страната, ВКС представя на всички заинтересувани практиката на Върховния съд и Върховния касационен съд, постановена в периода 1968 - 2015 г., анализирана през научната мисъл на водещи български учени. Поредицата ще бъде от значение за българските съдии и другите правополагащи органи, които трябва да гарантират на обществото еднакви стандарти при осъществяване на правосъдието, на всички адвокати, осъществяващи правна помощ по наказателни дела, на гражданите, които защитават свои права и законни ... |
|
Целта на учебното пособие е да покаже връзката между информационното общество, медийната комуникация и журналистиката, да посочи пътищата, очертани от революцията в информационните технологии, които медийната комуникация предстои да следва. Учебното пособие "Медийни технологии" ("Основи на комуникацията", "Медийна комуникация", "Медийно стопанство", "Технологии в журналистиката") е предназначено за студенти от специалността "Медии и журналистика" в "УНСС". ... |
|
Наръчник за добрите фермерски практики с 420 фигури, 173 таблици и 297 дажби и смески. ... |
|
Хагабула е роман в стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже. Героите прекосяват феерична, съноподобна реалност, която ще ги отведе до непредвидими разкрития и развръзка с космогоничен мащаб."Тодор П. Тодоров , когото познаваме с философския му, неоромантичен език, в този свой епически ... |
|
"Животът е история, разказана от луд, пълна с врява и безумство, в която няма ни капка смисъл... Така аз бих представил в едно изречение пиесата на Уилям Шекспир Макбет - най-кратката, но и най-известната му трагедия. Основана е върху разказ на шотландския крал Макбет (1005 - 1054). Бардът от Стратфорд на Ейвън я е посветил на покварата от властта и на предателството. Избрах този стих за мото на книгата, защото покварата от властта и предателството са главните причини за пропадането на България. Покварата на хора, които през всичките години на Прехода предаваха миналото и бъдещето на България, нейната природа и ... |
|
Това е последната книга от поредицата "Зад завесата". Предишните "Зад завесата на соца", "Зад завесата на прехода", "Зад завесата на демокрацията" разказваха за стръмния път, който извървяхме - от провалилия се социализъм към мечтания капитализъм, за да попаднем накрая в лапите на мафията. В тази книга основният въпрос е: Кой? Кой стои зад всички тези завеси? Кой е Големия брат? Защо режисьорите на световния спектакъл допуснаха нашите кукловоди да ни поведат точно в тази посока? Дали не им е по-удобно да ни управлява свирепа, но организирана и послушна престъпност, вместо мекушави, ... |
|
"Вселенските събори винаги са били свиквани не от патриарсите, а от константинополските императори. Псевдосъборът е цел осъждане на българите (първоначално замислен като вселенски, но осъществен като всегръцки) се свиква в 1872 г. в Цариград - с благословията на турския султан. Само с едно кимване той може да го спре; и с едно кимване - да го задейства. Съборът се свиква, провежда се и взема решения, естествено, не според нашите православни интереси, а според османските. Съборът се свиква не във въображаемо нашата столица (мечтания православен Константинопол), а в действителната османска столица Истанбул. Патриарсите, ... |