Помните ли магнетичното очарование на "Танцьорката от Хива"? Дивата екзотика на Изтока, белязала необичайната съдба на тази жена? И в тази книга сцените от живота и се редят една след друга - тъжни, смешни, трогателно-наивни, на моменти сякаш обагрени от виденията на Габриел Маркес или езотеричните откровения на португалския гуру Паулу Куелю . Когато излиза "Танцьорката", мастити критици я обявяват за "литературна мистификация". Според тях не е възможно продавачка от битпазар да напише подобен текст. Няколко месеца по-късно и руските, и световните медии вече говорят за "феномена ... |
|
|
Луксозна яхта, осеяна с трупове, дрейфува в плитчините край малък остров. Открива я Изриъл Пайк, местен жител с малка лодка, драматично минало и спомени, които предпочита да забрави. Пайк е убиец, но и честен мъж. Двете не се изключват взаимно. Сред седмината застреляни в упор мъже на яхтата са двама кандидати за яростно оспорвано сенаторско място. От извършителя и оръжието на убийството няма и следа, но подозренията някак от само себе си се насочват към Пайк - все пак той е убил собствения си баща преди десетина години и, наскоро освободен от затвора, е парий на родния си остров - без приятели, без бъдеще, пазещ тайна, ... |
|
|
Вирджиния Улф е британска писателка, смятана за една от най-изтъкнатите фигури на литературата на модернизма във Великобритания през XX век. Между Първата и Втората световна война Вирджиния Улф заема специално място в лондонското литературно общество и е член на Кръга Блумсбъри. Есетата, разказите, статиите и романите на Виджиния Улф се смятат за основата на съвременния феминизъм. Творбите ѝ, преведени на повече от 50 езика в целия свят, са източник на вдъхновение за създаването на множество пиеси, романи и филми. "До какво необикновено просветление стигнах миналата зима! Свобода; благодарение на която сега, ... |
|
|
Второ преработено издание. ... Един американец се завръща у дома. Бил Брайсън , "най-смешният пътешественик на света", американецът, приел Великобритания за своя втора родина, се завръща в САЩ след двадесетгодишно отсъствие. Резултатът е "Записки от една голяма страна" - комичен, проницателен и информативен поглед към земята на неограничените възможности. В "Записки от една голяма страна" възторгът на човека, преоткрил мечтите на своето детство, се преплита с удивлението от лекотата и удобството на американското ежедневие, от изобилието на стоки и услуги, от дружелюбието и непринудеността на ... |
|
|
"Притвори я душата не оставяй пролука нека има стени няма да духа няма да чуваш скърцащи гласове нечисти мисли бесове Затвори я душата ключа глътни в теб къща ще расне от отминали дни а ти само бъди само бъди." Ангелина Талева Книгата е част от поредицата "Съвременна българска поезия" от издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Известните жени в историята" на издателство "Емас". ... Елизабет Амалия Евгения фон Вителсбах, императрица на Австрия, кралица на Унгария и на още девет държави, маркиза, графиня, велика княгиня, херцогиня, ерцхерцогиня и велика херцогиня на общо 14 области. Всички тези имена и титли тегнат върху непосилно слабите рамене на една свръхчувствителна жена, почти момиче, наричана от най-близките си просто Сиси и останала с това име в историята и в сърцата на своя народ. На 24 април 1854 г. 23-годишният австрийски император Франц-Йозеф завежда пред олтара своята 16-годишна ... |
|
|
Книга от поредицата "Европейски разказвачи XX - XXI век" на издателство "Емас". ... Семейството на малката Нора се премества в нова къща и от този момент започват да се случват странни неща: стар повреден будилник започва да тиктака и да върви назад, по телефона се обажда непознато момиче и благодарение на него Нора се разминава на косъм от смъртта; изпаднала от библиотеката книга с руски приказки се разтваря на страница, където тя прочита изречение, чуто съвсем наскоро... Мистериозните съвпадения не спират дотук и у Нора се засилва усещането, че е част от неясен, но мащабен замисъл. Сякаш някой ... |
|
|
Сефарадската жива памет."От края на Средните векове в големите балкански градове на Османската империя са живели общности, говорещи езика на Сервантес (староиспански). Това са били голяма група евреи-сефаради, прокудени от Испания след Инквизицията през 1492 г. В техния фолклор читателят ще открие чудния изказ на джудео-еспаньол. Обиквах го, влюбих се в силата и красотата на мъдростта, в начина, по който ме кара да мисля, да възприемам света. С наслада слушах и четях малките разкази, наречени еврейски - ясни и самокритични. Какъв е фолклорът на евреите? Той не е само съвкупност от устното народно творчество, а ... |
|
|
Разказ за деградация и страх, вяра и състрадание от един оцелял от нацистките лагери на смъртта. ... |
|
|
Някога в Индия царувал жесток цар. Всеки ден той въвеждал в палата си по едно младо момиче, а на сутринта го убивал. Идва ред и на красивата Шехеразада. През нощта тя разказва една приказка на царя, а на утрото я прекъсва на най-интересното място. Царят не я убива, за да чуе и следващата приказка. После още една и още една - хиляда и една нощи подред. Накрая царят подарява живота на Шехеразада и я взема за своя жена. В тази книга са подбрани и преразказани за деца най-хубавите приказки на Шехерезада от сборника "Приказки от хиляда и една нощ". ... |
|
|
Ариол е малко синьо магаренце с очила. Живее в крайните квартали със своите мама и тате. Най-добрият му приятел е прасенце. Той е влюбен в една красива телица от неговия клас. Учител му е едно голямо куче. А преподавателят му по физическо е едър петел. С една дума, Ариол е като теб и мен. Петула е толкова красива! Ухае прекрасно. Ариол седи точно зад нея в клас. В мислите си той ѝ прави комплименти, казва ѝ, че я обича. Но, много странно, когато Петула се обърне и Ариол трябва да ѝ каже нещо наистина, той си глътва езика. Не може да обели и думичка! Не е лесно, когато си магаренце, да обичаш красива ... |
|
|
Там, по някаква вита пътека, между разцъфнали дървета, между хубави зелени ливади, прошарени от цветя, минават връстниците на Ян Бибиян, момчета и момичета, мили, хубави, чистички, с блестящи и добри очи, с книжки в ръка, отиват на училище. По-нататък трудолюбив орач държи ралото, пори мъжки земята и пее... По-нататък малко селце, осветено от слънцето... а по широкия път... върви майка му, скръбна, сломена и шепне името на пропадналото си дете. - Майко, майко! - викна Ян Бибиян с всичка сила и протегна ръце към нея, ала нейният мил образ се отдалечава и изчезва. Там, горе от една висока планина се спуща човек и кара ... |
