Поредицата Средновековна Европапредставя на българския читател исторически произведения от средновековна Западна Европа – истории, биографии, трактати. Те именно са изворът, от който може да се почерпи познание не само за политическите и военните събития, но и за идеологиите и менталността на средновековните хора. Те позволяват на съвременника да надникне в един свят, едновременно близък и далечен, и да открие там не само спомените от миналото, но и зараждането на настоящето. Лангобардите са едно от германските племена, които тръгват от Севера, за да търсят нови земи за заселване. Те пътуват дълго, за да достигнат до ... |
|
|
Вангел Имреоров (1988) пише поезия за личния си блог и е публикуван в Литературен клуб, Кръстопът и други литературни интернет списания. Завършил Езикова гимназия "Пловдив" и бакалавърска програма "Дигитални медии" в английския университет "Брадфорд". Работи в сферата на телекомуникациите. След осем години в Англия се връща в България през 2017. Обича новите начала. "Напускане на спомена" е пътешествие от черното към бялото. Фрагменти от вътрешни реакции, които не са нагласени за продан или харесване. Невинни чувства, едва оцелели, но запазили равновесие в трезвата болка на паметта, ... |
|
|
"За Рашко, мълчаливец и самотник, писаното слово беше такава необходимост, каквито са въздухът и храната. През мъчителната и мъчително дълго продължила агония то го крепеше, изпълваше дните му със смисъл. Трябва да кажа, за да бъда съвсем точен, че Рашко не се бореше със смъртта чрез словото - той живееше от него. Той го търкаляше по редовете както Сизиф търкаля камъка си - без илюзии, без надежда, наистина с трагичната самоотверженост на обречен, който нито може, нито иска да избяга от жребия си. Рашко успя да ни изненада и посмъртно. Запазените текстове в архива му показват, че той внимателно е следял обществено- ... |
|
|
"Познавам Михаил Милчев от близо 50 години. Общувайки с него, трудно се докосвах до неговата чувствителност, скрита в тайните извивки на душата му. Той беше забележителен с това, че говореше умно, начетено, но някак далечно. Докрай бранеше собствената си позиция, защитена от купищата прочетени томове на философи, учени, писатели... Красиви, сини като болка бяха очите му, в които се прокрадваше сянката на отминалия ден. А съсредоточената бръчка между тях подсказваше за дълбоката му същност и за особеностите в характера му, невинаги изявени. В такива моменти съм се чудела какво точно мисли той самият и трудно ... |
|
|
"Всеки човек иска да живее възможно по-дълго, но единственият начин да го постигнеш, е да остарееш. В същото време всеки иска да е вечно млад; никой не желае да бъде стар, защото тази последна част от живота означава досадни болести, унизителна немощ и близка смърт. Всеки по-възрастен човек, мъж или жена, с неохота си спомня ужаса при вида на първите жбели косми в главата - неумолим признак, че младостта си отива и настъпва всекиго ужасяващата старост... Вярно, не можем да бъдем вечни, но поне да се опитаме да бъдем на този Бял Свят възможно най-дълго и по-качествено." Из книгата Д-р Тотко Найденов е роден в ... |
|
|
"Поезията на Георги Николов е пълна с имена. Потъвайки в нея, читателят се сблъсква очи в очи с тях - от Юда и Христос до Едип и Рембо. За всеки от нас тези имена значат нещо, но чрез тази поезия те заживяват от плът и кръв, населяват ни и остават дълго след последната страница. Това е книга, пълна с музика - блусът на тъгата и блусът на радостта въпреки тъгата. Между редовете живеят жените на Лотрек, недостижими и в същото време реални като живота и смъртта. Ще нарека тази книга вкусна, защото е пълна с образи и спомени, защото действа директно на осезанието, а след такава атака няма как някой да остане ... |
|
|
|
|
|
Съдбата е сянка, която те следва дори денят да е мрачен. Проникновен, многопластов, разтърсващ роман от авторката на "Афиши в огледалото", "Бал в Мулен Руж" и "Виенски апартамент", които завладява с неповторим стил и безпощаден поглед в дълбините на душата. "Скреж" е история, в която читателят има усещането, че пропада. Но точно преди да докосне земята, Радостина А. Ангелова му подава ръка и му припомня, че след всяка зима отново идва пролет. Две момичета. Седем незабравими лета. Трийсет и три непростими години. Дима и Вида се запознават край басейна на ведомствената вила във ... |
|
|
"Тази книга съдържа общо взето, есета, в които се опитвам да обхвана някак динамиката на съвремието и вникна в нея, като най-често се съсредоточавам върху някое събитие, идея или личност. Не съм мислил изобщо за заглавието на книгата, то се роди експромто, като поразлистих огромния ръкопис, той сякаш крещеше, с всяка своя страница, че е приютил днешния ден. Мислих дълго за подзаглавието обаче, защото не ми се щеше да претенциознича и обявя за есеистика текстове, които са по-скоро публицистични. Може би съм предубеден, но злободневната проблематика, според мен, се претворява трудно в есеистика и не е неочаквано, че ... |
|
|
Каква полза извличаме, когато говорим косвено за нещата? С какво разстоянието, на което заставаме спрямо хората и нещата, позволява да ги открием по-добре, да ги установим по-добре? Смятаме за нещо обикновено и нормално да се изправим лице в лице със света. Но каква полза можем да извлечем от косвено пристъпване? С други думи - до какво ни дава достъп заобикалянето? Има много причини да се интересуваме от Китай. Поради богатството на неговата цивилизация или заради нарастващото значение, което той придобива в света, или защото неговата цивилизация, която е една от най-древните (и това още много рано е записано в ... |
|
|
"За първи път видях Анжела Пенчева на сцената в един спектакъл на групата за Алтернативен театър. Тя седеше в инвалидна количка и държеше в ръце една многоцветна птица. Птицата следваше движенията на ръцете и тялото на Анжела. Многоцветната птица-кукла извършваше невероятен танц, съдържащ ауфтактове, паузи и устремен тремор. Не можех да гледам нищо друго на сцената, освен това пламтящо кълбо от цвят, линии и неравномерно прекъсвани движения. Ако някой е виждал жар-птица, сигурно е изглеждала така. Сега тя беше в ръцете на Анжела. По-късно, когато вече я познавах, непрекъснато търсех някой, който да ми "превежда& ... |
|
|
Какво е любовта за Вал? Взаимно доверие и щастлив брак или маска, зад която се крие истинската й цел - милионите долари на съпруга й Видал, до които е решена да се добере с цената на всичко! Ще успее ли красавицата да осъществи коварните си планове? Джеймс Хадли Чейс е литературен псевдоним на английския писател от френски произход Рене Брабазон Ремон. Роден е на 24 декември 1906 г. в Лондон. Чейс е майстор на детективския роман, един от най-известните и талантливи писатели в този жанр. Данните за него са малко, тъй като той не обичал да се среща с журналисти и да дава интервюта. Джеймс Хадли Чейс е роден в семейството ... |
