"Винаги съм знаела, че съм писател, че това е призванието ми, но по характер съм прагматична и използвах други свои заложби, за да избера професия, която да не зависи от конюнктурата и политическата система. Станах инженер по електроника, после учителка в техникум. Не умея да правя компромиси със собствените си възгледи и свободомислие и не съм си правила илюзии, че мога да стана писател в тоталитарната система. Написах първия си роман - крими историята "Случай Пеперудата" на шега, докато почивах през лятната ваканция на вилата в Странджа." Стана Апостолова ... |
|
|
В поетична форма авторът разказва за световете на човека - частния, интимния свят на личността, обществото, в което живее, и големия свят, частица от който е. Не липсва и сатиричен поглед към въжделенията, амбициите и слабостите на днешния човек. С цветни илюстрации. ... |
|
|
"Тази книга е талантлива контратеза на безбройните сладникави четива, заливащи днешната българска поезия, в които има много поза и суета, но няма и грам поезия. Случаят с "Anadromous", слава Богу, е съвършено различен. Тук ще открием истински примери на вълнуващи, неподправени, искрени, заредени с оригинална образност и метафорика поетически внушения. Почти всички творби от книгата са своеобразно енергетизирани и подчинени на две главни състояния, на които отговарят сакралните думи Любов и Свобода." Иван Гранитски ... |
|
|
"Да погледнеш към небето и да видиш, че птиците са "небесни кавички" означава да имаш специална връзка с езика. Да откриеш, че "сълзата дели оцелелия от удавника" пък значи, че една подранила, неволна зрялост те осъжда да разбираш. В теб сърцето и разумът са се помирили от взаимно изтощение, от немай-къде - и са излезли стихове. Прочетете ги, запознайте се с навиците на тази поезия, стъпвайте в нейния ритъм. Нали все пак ритъмът е навикът на вечността?" Иван Ланджев Габриела Манова (1995) е родена и израснала в град София. Възпитаничка е на Първа английска езикова гимназия. Учила е ... |
|
|
"Кратка книжка, която задълго задържа вниманието ми: Със свободата си. Да Е и да пише: не се вплитам в навалицата. Да не се интересува как текстовете ѝ ще бъдат четени: стихотворения или реплики в писъмца до... До когото трябва. До нас. До себе си. Свободно да заиграва: с местоимения вместо имена, с чувства и надмогвания, със всяка вътрешна ситуация (външните обстоятелства са обикновени, нечии чужди игри. Това, което Е). Разбиране, несуетност, кураж. Ми бодливи думите отвързани, сянката ми непревита. Браво Светла!" Екатерина Йосифова ... |
|
|
Думата "електро" има много значения. Импулс на мисълта, захранваща идея. Тръпка, плъзнала навсякъде по кожата. Заряд от допир, спомен или гледка. Тласък на сърцето, почувствало най-после нещо. Нощните светлини на любимия град. Звукът от трамвайните релси. Електрическите стълбове в полето... Дебютна книга, писана бавно, изживявана дълго и продължително отлагана, "Електро" обединява тези усещания в крехък баланс между експресивност и лиризъм. Основното предизвикателство при създаването на стихосбирката се оказва подборът на произведения от творчество, обхващащо две десетилетия. В крайна сметка, след ... |
|
|
Градът издиша кълба дим, черното море облизва бреговете му. Тълпи от механични хора се блъскат по лабиринт от прашни улици и булеварди, а тежки заводски грамади им напомнят колко малки са всъщност. Общество, износено от модерния прагматизъм, където чувствата са дефект, а телата - кухи органични машини. Скрити в своя измислена градина от изкуствени цветя и треви, двама опитват да си спомнят какво е да бъдеш човек. Скрепени един за друг танцуват по спирала от любовни вибрации и скърцащи дисторции, чиято най-ниска точка е напът да ги промени завинаги. Сърдечна малфункция, която ще доведе до мрачен край или ново начало. ... |
|
|
"Това е книга на постоянното себевглеждане, себепреоценка, на нарастващото съмнение от радикалните решения по изминалия път, за неясното бъдеще и смътното усещане за крушението на един свят, както и за плашещата неизвестност на идващото. Самият Левчев в една от предишните си книги има герой, който загива, но не избягва от Помпей. Помпей в случая е символ на един привлекателен с патриархалността и величието си свят, уви изчезнал безвъзвратно. И в "Самосън" има такива внушения. Привличат го свещените сенки на миналото и в същото време го плаши бездънната самота. Постоянният въпрос, който присъства в почти ... |
|
|
Мая Вапцарова е творец с широк диапазон на интелектуалните търсения - режисьор, поет, есеист, преводач, както и личност с категорична, ясна и ярка гражданска позиция. Новата ѝ лирическа сбирка обаче "Арена" за първи път така отчетливо, до болка откровено, показва нейните нравствени изповеди и съмнения, психологическите измерения на вярата и на обезкуражаването. Авторката има усет за дебнещия здрач на тайните, болезнено силно е разтърсена, когато разговаря в трудното си битие не с човеци, а с маски. ... |
|
|
В "Отсъствия" няма нищо успокояващо и излишно. Няма надежда, нито отчаяние, а екзистенциалният вик на автора идва от най-дълбокото място в душата на човека, в което "смъртта е да не умреш от любов". Изключително силна книга, конституираща съществуването/отсъствието на другия като единственият смисъл на живота, който ни убива, защото, "ако обичаше, както убиваш, любовта ни щеше да е вечна като смъртта." Васил Прасков "Николай безспорно е един от най-талантливите и докосващи поети. Тази книга ни напомня, че сърцата ни могат да се съживят само с любов и не могат да умрат без нея. В тази ... |
|
|
Петър Петров е роден на 6 декември 1978 г. във Враца. Завършил е специалностите предучилищна и начална педагогика и връзки с обществеността в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Учил е магистратура по публична реч в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Бил е телевизионен водещ, новинар, редактор и репортер в различни електронни и печатни медии. Автор е на стихосбирките "Пин код: Лукчета" (2004), "Без упойка" (2013), "Твърде лично" (2015), "Вдъх" (2017), "Сърцебиене" (2017), "По теб" (2018), "Помни ми думата" (2018), "Свидно& ... |
|
|
Като творец, Филип Попов е в литературните среди на гр. София от 60-те години на миналия век до края на живота си... бохемата на "Бамбука" - "боцмана" на "кораба за далечно плаване" на поета Иван Пейчев. Той е и "...един от последните несъкрушими рицари сред българите!" на писателката Свобода Бъчварова... Творческата си изява Филип Попов започва с разказа "Дядо Йото", отпечатан в сп. "Наша родина" (1958 г.). Негови разкази се отпечатват в сп. "Пламък", орган на съюза на българските писатели, по-късно сп. "Септември"; "Кредо" - есе ... |
