Тази книга събира някои от най-прочутите текстове, които жалонират пътя на Франсоаз Долто от клиниката към теорията и обратно. Неизменният "ключ" в тях е следният: за да бъде задоволено, желанието трябва да бъде разпознато и признато, като се "влезе" в играта му. Психоаналитичните студии са с различни стилове и на различни теми и свидетелстват за 30-годишния труд на Долто. Подбрани са от самата нея, към края на живота ѝ, специално са преработени, за да въплътят сгъстено резултатите от професионалния ѝ опит. Сборникът е направен с цел да бъде свидетелство за постоянните ѝ търсения и ... |
|
Рецептите, които ще намерите във "Вкусът на България", са издържали изпитанието на времето и са се настанили трайно на родните трапези. Със съвсем малко усилия всеки може да ги приготви в дома си. Някои са класически гозби, предавани от поколение на поколение, като кавърма, козунак и боб по манастирски. А други ястия са навлезли съвсем наскоро, но вече са неразделна част от ежедневното ни меню - нима има по-любима бърза вечеря от спагетите с кайма? Нещото, което ги обединява, е вкусът, който идва от подправките. А те са типично български - няма човек, който да е усетил мириса на чубрица и да не се е сетил за ... |
|
Как да подберем и поднесем приказка на деца от 0 до 12 години. ... "Пътеводител в света на приказките" е уникален по рода си наръчник за родители и учители, който има за цел да спомогне приказките и книгите да подкрепят по най-добрия начин развитието на детето от раждането му до 12-годишна възраст. Освен внасяне на яснота за ролята на приказката в живота на детето, Любов Миронова дава препоръки за: принципи и критерии за избор на приказки; видовете приказки и влиянието им върху децата; какви приказки се поднасят в различните възрастови групи и защо; предимства и недостатъци на различните начини, по ... |
|
"Никой от вас не ме познава кой съм. И Христа никой досега не го е познавал. Ако бяхте го познавали, щяхте да имате неговата любов. Има нещо необикновено в света - това е Божественото. С него искам да ви запозная. За него ви проповядвам. За да го разберете, трябва да стъпите на почвата на любовта." Учителя Петър Дънов Книгата е част от поредицата "Из Словото на Учителя Петър Дънов". ... |
|
Животът е по-безкраен от смъртта - това е прозрението, което получава капитанът на кораба, докато гледа на неговата палуба Флорентино Ариса и Фермина Даса заедно, събрани петдесет и три години, седем месеца и единайсет дни заедно с нощите им след началото на тяхната любов."Фермина Даса обаче не се остави да я зарази мрачното му настроение. Той естествено се помъчи да ѝ го предаде, докато тя му помагаше да пъхне крака в панталоните и закопчаваше многобройните копчета на ризата му. Но не успя, защото Фермина Даса не се впечатляваше лесно, а още по-малко от смъртта на човек, когото не обичаше. Знаеше само, че ... |
|
Имали ли сте някога следното преживяване: мислите си за някого, когото отдавна не сте виждали, и телефонът започва да звъни; това е той или тя. силно копнеете за нещо - тогава събитията се завъртат по неочакван начин, и то се сбъдва хрумва ви нестандартно решение относно труден житейски проблем - тогава разбирате, че на ваш приятел му е хрумнала абсолютно същата идея, точно по същото време Повечето хора махват с ръка и решават, че всичко това са просто съвпадения. Грешката им е в това, че не се вглеждат внимателно, тъй като думата "съвпадение" означава "нещо, което се случва в един и същ момент" ... |
|
Театрален роман."Четенето на този странен роман, съставен от отделни епизоди, театрален и кинематографичен в същото време e, бих казал, едно истинско пътуване във времето и пространството, едно странно приключение. Пътуване из света на идеите, историята на театъра, през миналото и настоящето на втората родина на автора, Франция, на любимия му Париж - "Града на светлините", (за който ще напише отделен, много интересен роман) и по-специално на френския юг, Прованс-а. Тук e и най-големият театрален празник, знаменития фестивал - фестивала от Града на Папите, Авиньон. Тук e и родното градче Радауц от Буковина, ... |
|
Живеем в епоха на теми еднодневки, но има неща трайни и вечни, които не се нуждаят от поводи, за да им отдадем вниманието си. С кое да започнем ли? С любовта, разбира се. От вселенското "Бог е любов" до простичкото "Обичам те!". Това е силата, която ни движи, чувството, което ни кара да повдигаме планини. Няма писател, който да не я е възхвалявал или горчиво въздишал по нейните вълнуващи превъплъщения. И тези изстрадани словесни бисери блестят като лампички по висящия над бездната мост, а ние крачим по него напред във времето. ... |
|
"Тази книга е плод на повече от десетгодишни документални проучвания на живота и творчеството на група от най-бележитите български поети, писатели и учени, като по-специално са изследвани повече от 1000 документа, засягащи интимния им живот и връзките им с техните любими. Целта, с която беше направено изследването, не бе да се открият пикантни подробности от емоционалния живот на творците, а преди всичко да се установят обективно резултатите от стимулиращото въздействие, което е оказвало върху творчеството им вдъхновението от техните любими. Така поставена тази цел, не бе възможно тя да бъде постигната само чрез ... |
|
Студентските организации и обединения в България (1931 - 1939). ... Книгата "Любов към науката, любов към народа" е плод на десетгодишна научноизследователска дейност на автора. Фокусира се върху българските студентски организации и обединения, съществували през 30-те години на ХХ век, с основен акцент върху формированията на студентите националисти, социалисти, анархисти, земеделци и комунисти. Разглеждат се организационната структура, идеологията и дейността на отделните студентски организации и широки обединения, борбите и взаимодействията между тях, академичните и държавните власти (и най-вече политическата ... |
|
|
|
Петата белетристична книга на Олга Шурбанова „Вкус на Моцарт“ е своеобразно продължение на предишната – „ Лично време “. В нея времето отново е лично, то тръгва от познатата ни вече софийска интелигентска фамилия, за да ни отведе при хора и събития, които по един или друг начин са олицетворявали българската духовна среда в наглед „най-застойните“ години на ХХ век. Писателката обрисува Моцартовата същност на това нейно и наше общество, което не ще да знае за Салиери, с такова психологическо проникновение и ярък колорит, че изпитваме илюзията за онова „вече видяно“, дори и да не сме го зървали никога. Магията на книгата, ... |