Хагабула е роман в стила на магическия реализъм, който следва пътешествието на Ернан Кортес и неговата експедиция към планината на ацтеките. Разположен в междината на приключенското, философското и фантастичното, романът пита за краищата на света и историята, за разрива на човека с първичните сили на живота, за вечността на желанията и ролята на жените в един обречен свят, създаден от мъже. Героите прекосяват феерична, съноподобна реалност, която ще ги отведе до непредвидими разкрития и развръзка с космогоничен мащаб."Тодор П. Тодоров , когото познаваме с философския му, неоромантичен език, в този свой епически ... |
|
|
До какво равнище трябва да повишим грижите за здравето си и как да приведем организма си в бойна готовност, за да си осигурим активно дълголетие, да посрещнем и победим всяка болест, в това число и рака? В книгата: защо хората боледуват; какво да правим, ако бедата ни застигне; физически упражнения и рецепти за хранене; хрянът, елдата, содата и гроздето; световноизвестни случаи на излекували се; вярата побеждава рака. Професор, доктор на медицинските науки, Иван Павлович Неумивакин е автор на много книги по алтернативна медицина и в настоящата продължава линията си на комплексен подход към заболяванията на ... |
|
|
"Чечевицин беше на възрастта и с ръста на Володя, но не пълничък и бял като него, а слаб, смугъл и луничав. Косата му беше четинеста, очите теснички, устните пълни, въобще - не беше голям хубавец, и ако не бе облечен с гимназиалната куртка, можеше да го помислят за син на готвачка. Той беше мрачен, не продумваше и нито веднъж не се усмихна. Като го гледаха, момичетата решиха,че трябва да е много умен и учен човек. – А знаете ли кой съм аз? – Господин Чечевицин. – Не. Аз съм Монтигомо Ястребовия нокът, вожд на непобедимите. Маша, най-малката от момичетата, го погледна, после погледна към прозореца, зад който вече се ... |
|
|
"... Джордж, който е някъде в тъмнината... Джордж, който е добър с мен и когото аз ругая; който ме разбира и когото аз отблъсквам; който ме разсмива, а аз сподавям смеха в гърлото си; който ме пази нощем от студа и когото аз хапя до кръв; който учи игрите толкова бързо, колкото аз променям правилата им; който може да ме направи щастлива, а аз не искам да бъда щастлива, да, и все пак искам да бъда щастлива. Джордж и Марта. Тъжно, тъжно, тъжно." Из книгата Едуард Олби (1928 - 2016) е известен американски драматург, автор на 33 пиеси. Адаптира романи за театралната сцена - "Закуска в Тифани" от Труман ... |
|
|
Пиеси за китара. ... Урош Дойчинович е сръбски китарист, роден 1959 година в Белград. Той е преподавател по класическа китара в Музикалното училище в Белград. Също така е композитор и педагог. Произведението е част от поредицата Guitar series на издателство BalkaNota . ... |
|
|
Представените в този сборник разкази на Антон Чехов са за вярата, за смисъла на живота, за душевността, за смъртта, но основната сюжетна линия във всички тях е любовта. В разказите "Йонич", "В морето", "След театъра", "Страхове", "Тревога", "Сън", "По пътя", "Дечурлига", "Крадецът", "Злосторник", "Това беше тя", "Жесток урок" и други. Чехов пише за наглед дребни неща от битието на обикновените хора, но зад тази видима простота е скрита истинската същност на героите, техните сложни чувства, мисли, ... |
|
|
В романа си Черната сирена Емилия Пардо Басан достига до края на всички човешки търсения, до въпроса за смисъла на живота и безсмислието на неизбежния му изход. В този роман ясно проличава модерната за края на XIX век натуралистична нота, заради която авторката е високо ценена от своите съвременници от ранга на Емил Зола . Черната сирена неизбежно ще накара читателите си да забележат прилики с творчеството на Ги дьо Мопасан и А. П. Чехов . "Тялото на моята сирена не беше бяло, косата ѝ не беше руса. В очертанието на гърдите ѝ имаше неопределеност като тъмните недра, от които излизаше. Косите ѝ ... |
|
|
Избрано ... Кръстьо Мирски е роден на 29 януари 1920 г. в София. Завършва драматическия отдел на Висшата школа за музикално и драматургично изкуство в Париж, където учи актьорско майсторство, и Академията за музикално и театрално изкуство във Виена, където учи режисура (1938-1942). Посещава курсове за актьори при театъра на Луи Жуве и лекции в Държавната театрална школа в Мюнхен. Завършва театрознание с докторска дисертация в Кьолнския университет (1943). Дебютира с постановка на “Майстори” в Народния театър (1944). Работи като асистент-режисьор (1943-1944) и режисьор в Народния театър (1945-1957, 1960-1978), режисьор в ... |
|
|
В един изискан старчески дом цари скука и отчаяние. Заниманията на обитателите му са ограничени - те решават кръстословици или обсъждат храната, която получават. Разбира се има и много оплаквания. Един ден в мрачното всекидневие в дома настъпва рязка промяна, защото там се появява бивша актриса от Холивуд, родом от Виена, която променя живота. Когато тя открива сходство в поведението на някои от обитателите и известни актьори от Холивуд, животът на обитателите радикално се променя. В тази комедия, Бернхард Гьорг , благодарение на богатия си житейски опит е в състояние да открие комичното и в сериозните теми и да го ... |
|
|
Гладът и волята за живот - феномен номер 1 в медицината. ... В книгата ще откриете: методики за лечение на 40 болести чрез гладуване, примери; обобщение на световната практика. Опит на автора в гладолечението; научна теория - процеси и фази при гладуването; феноменалният метод на Малахов - излекувал милиони хора в целия свят; гладът - пречистване и покой - универсален лечител. ... |
|
|
Дамян Дамянов е удостоен със званието Народен деятел на културата, лауреат е на Димитровска награда, а през 1997 г. получава наградата "Иван Вазов" за цялостно литературно творчество. Негови са книгите със стихотворения "Очакване", "Лирика", "Поема за щастието", "Коленича пред теб", "Пред олтара на слънцето", "И си отива лятото", "Като тревата", "Ти приличаш на сълза", "Ще има връщане", "Молба към света", "Вчера по същото време", "Гимназия "Родина", "Да бях хляб", "Ако ... |
|
|
"Тотален писател, щедро надарена личност, Марин Сореску опита перото си в почти всички жанрове: поезията , драматургията, прозата, критиката, естетиката и превода и навсякъде остави забележителни образци. Още с първите си книги: "Единствен сред поетите" (1964) и "Стихове" (1966) той се наложи като голямо поетическо дарование. Но остана в съзнанието на публиката най-вече в двете си хипостази - на поет и на драматург. Издаде повече от 20 поетични книги, написа десетина пиеси, преведоха го от Чили до Австралия, получи и големи награди, номинираха го и за "Нобел". Пиесите му се поставиха на ... |
