Из страниците на сборника "Фрагмента" се разстилат детайлно пресъздадени светове. Истории от селските гори, къщи и плевни. Истории от градските улици, където се разхождат странниците и блудниците. Истории на и за мечтатели, истории на и за болезнени реалисти. Предстои ви да потънете сред пламенните мисли, спомени и емоции на множество колоритни персонажи. Както Алтан Просякинята, Бату и Иштлиликуе потъват заедно със своята злочеста любов. Както нестинарката от едноименния разказ потъва сред огнената си жарава. Ирена Радева е финансист по професия и е завършила Университета за национално и световно стопанство в ... |
|
|
"Недовършените сънища на Биляна Гецова обещават надежда и разказват за безкрайност, такава, каквато носи и повтаряемостта на сезоните в дните ни. Кръговратът е необратим и винаги е сигурно, че ще бъде пролет, утрото е неотменимо, седмиците винаги имат събота, а после и неделя, дни, в които да поспрем в себе си. "Мъничко време", в което да обичаме. Мигове за споделяне. На топлина, дом, котешки стъпки, уют... В шеметната скорост на дните ни, една такава топла като дом книга, ни кани да спрем на страниците ѝ, за да ни сервира "нескафе с мляко", придружено от "аромат на филийки" и ни ... |
|
|
Книга от детско-юношеската поредица "Златно перо". ... В творбите на Дора Габе е намерил отражение целият заобикалящ ни свят - семейството, играчките, домашните любимци, дърветата, цветята, вятърът, дъждът - видян и пречупен през чистия детски поглед. В сборника са включени едни от най-хубавите стихотворения и кратки разкази на талантливата поетеса за деца от предучилищна и начална училищна възраст. ... |
|
|
Роса Аз бях роса готова рози с влажен дъх да сътворя, във шепите си носех любовта, но бях роса роса росила на есента... - Обичам те, - отроних? Тя ме разбра - превърна ме в слана. ... |
|
|
"Когато във теб руините на спомена се сгромолясат, и пепел, и дим се извият към студеното нощно небе, когато си опустошена и пътят ти е буренясал - спри, послушай - и чуй! - как дуата расте... Когато нагарчат ти думите и мълчанието те причаква, а твоето минало просто е разплакано малко дете, и да откъртиш от себе си любовта се опитваш във мрака, но си изгубила всичко... А душата расте. Свита в ъгъла на самотата - възпяваш свободата си жалка... А дъждът - в тишината на болката пак въжета плете. И сърцето умира... умира по малко... Но душата - расте..." Валентина Радинска ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. ... Детето във 2. клас вече може да чете. Докоснало е книгата и се е запознало с героите ѝ, видяло е изображенията им и има своето отношение към литературната илюстрация. Писменото слово е отворило още повече прозорци към света, но детето трябва да се научи да извлича колкото може повече информация от прочетения текст. Така то ще се изгради като пълноценен, критичен читател със своя оригинална позиция. Помагалото съдържа текстове, илюстрации и снимки, с помощта на които второкласникът: ще научи нови любопитни факти; ще опознае нови герои и техните истории; ... |
|
|
Ивайло Милев Костов е роден на 13.04.1976 г. в София. След завършване на средното си образование следва Актьорско майсторство в класа на професор Елена Баева, както и логопедия, и журналистика в СУ Св. Климент Охридски. Израснал е в семейство на юристка и художник, от които наследява любовта си към книгите и изкуствата. Пише от 18 годишна възраст и досега са издадени стихосбирките му Под звездите озарен (2004), Целувката (2012), Изворът на любовта (2016), Целувките ще бъдат две (2017), Животът ми е нежна болка (2020), И някъде расте небето (2022) и Време е да те целуна (2023)."Слушам звука на реката, и ... |
|
|
"Героинята изминава разстоянието от миналото до бъдещето, по най-фактологичен начин и то съвсем уместно, за да пусне здраво дълбок корен в най-отеснялото пространство за човека - празнотата на настоящето. Всяка дума, детайл, рязка смяна или плавно прекосяване на рамката, в опит да докоснем портрета, дава, носи и потвърждава отговорите на нейните въпроси. Тази разходка из времето и пространството е опит да докаже не само на себе си, но и на нас, че след живот без туптящи сърца, безкрайно лутане, превързване на пробойни рани с плач и лицемерни обети е неизбежно да не стигнем някъде. Независимо дали Вегас, Хавай или ... |
|
|
Тъмната страна на човешката душа пази тайни, които не искаме никой да знае. Познаваме ли наистина хората? Какво се крие зад усмивката на лицето им, зад красивата фасада на съседската къща?"Веска Дучева умее да сътворява вълнуващи реалности, да се промъква на пръсти в съзнанието на своите герои, за да ги научи да дишат чрез думите ѝ. Тя разказва за приключения и болки, за спасение и падение, за престъпление и възмездие, за доброто и злото в живота ни. В Продавачът на илюзии. Криминални хроники тя събира най-различни дръзки и смели персонажи - специални агенти, съдебни лекари, престъпници и невинни жертви, ... |
|
|
Гласът на родното говори чрез историите на Ивелина Радионова по начин, по който никой съвременен писател от XXI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, тя събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията ѝ проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както "в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада." ... |
|
|
"Аз съм малка планета със затихващи функции... Но не съм безразличен към звездния рай на небето, към бурния звездопад върху бялата пустиня на зимата, към утихващия вятър - епилог на бурята, към замръзналите капчуци, които се стапят в жарката пещ на устата ми..." Из книгата Цанко Серафимов е роден на 7 декември 1951 г. в гр. Гоце Делчев. Завършил е журналистика в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като кореспондент, редактор в младежки и литературни издания, както и в областта на културно-историческото наследство. Автор е на стихосбирките "Река", "Пътуване към камъка", " ... |
|
|
Пак искам да валиш Тъй кратко беше хубавото лято. Внезапно после всичко отмиля. В коктейлна чаша на тъгата горчив пелин прибави есента. Велико лято! Винаги валеше Целуваше ме, милваше дъжда. От капките си сребърни тъчеше завеси за любовни небеса. Разтапяше с тих ромон часовете на ласките - в горещата вода, на думите - в магичните куплети, на чая недопит - във сладостта. Маргарита Мартинова ... |
