"Ален Клод Зулцер разказва без драматизъм тази тъжна история за една голяма любов и за едно горчиво предателство, като съзнателно действа малко старомодно и я лишава от жизнерадостност, но с внимателно шлифован език." Ди Цайт "Това е роман, който обикновеният читател ще погълне на един дъх, а на любителите на литературата ще достави наслада с много интересни находки." Ди Велт Швейцарският писател Ален Клод Зулцер е роден в Базел през 1953 г. Живее в Елзас и в Берлин и работи като писател и преводач на свободна практика. Публикувал е няколко романа, преведени на много езици. Сред тях са " ... |
|
|
Един бивш шпионин разказва приключенията си в Европа и извън нея, и най-вече в Словакия. Младежът, към когото се обръща - когато не се обръща към своя някогашен любовник полковник от контраразузнаването - остава безмълвен през цялото време. Не особено приказлива е и бившата краварка и бъдеща доцентка Стела 2, с която бившият шпионин е поддържал по собствените му думи "междучовешки отношения". Най-голямо място в романа е отделено, разбира се, на словаците, обект на присмеха и горчивата симпатия на безименния разказвач. Ироничният стил, богатството на намеци и препратки, вмъкването в текста на истински и ... |
|
|
"Атлантидите на детството са потънали в белезите по коленете ни, а вкусът на миналото е запечатан в крушите и ябълките от бъдещето. Проскърцването на люлката на времето разказва за любовта като математическа грешка, за живота като надрана грамофонна плоча, за човека като плаваща метаморфоза, страхуваща се от развитието си. И за местообитанието му - полисът като обратната страна на света и погрешната посока на еволюцията, градът с кисел вкус на неузряло грозде, лишено от топлите лъчи на истинското слънце... Мисли за живеене, скрити в краткия следобед на човешкото дихание. Запомнете името Радослав Христов, защото ... |
|
|
За целите на тази военна биография на Адолф Хитлер английският историк Дейвид Ървинг мислено сяда на бюрото на германския диктатор и се опитва през неговия поглед да пресъздаде всичките събития, които първоначално издигат Фюрера на Третия райх до властелин на Европа, а след това водят до краха на неговата империя и личния му край. Използвайки информация от германски военни архиви и документи, както и от непубликувани дневници, бележки и кореспонденция на водещи фигури в Райха, Ървинг проследява Войната на Хитлер от ремилитаризацията на Рейнската област и Аншлуса с Австрия, през нападението над Полша, Скандинавските ... |
|
|
"Книгата е кратка хронологична ретроспекция на историческия експеримент наречен "народни демокрации". Тук фактологията е без цензура, без официализираните клишета на партийната манипулация... Какво се крие в действителност зад дирижирания възторг и фасадния ентусиазъм на рухналия вече "реален социализъм" ? Кои са непогребаните призраци на онова време? Кой от тях носи палаческа качулка и кой трънен венец? Къде минава демаркационната линия между бунището и пантеона на историята? Все въпроси от една горчива 45-годишна равносметка в която тоталитарния нагон, обсесията на кумирите и делириума на ... |
|
|
Лия е получила всичко, което някога е искала. Прекрасен мъж. Луксозен дом. Живот, за който всички ѝ завиждат. И бебе, което трябва да се научи да обича. Лия е спечелила, но победата оставя горчив вкус. Съпругът ѝ Кейлъб е до нея, но мислите му са другаде. Лия знае за кого мисли той. И това не ѝ дава покой, защото щастието ѝ може да изчезне за миг. Освен ако не намери начин да го задържи."Извърших много неща, за да задържа този мъж. Лъжех го и го мамех. Бях секси и хрисима, буйна и уязвима. Бях всичко друго освен себе си. В момента той е мой, но аз не съм му достатъчна... Очите му винаги ме ... |
|
|
"Дневникът на прелюбодейката" е богата и сетивна книга за любовта, страстта и грешките на миналото, предопределящи настоящето. Историята ни запознава с двама стари приятели, някогашни съученици. Гуидо е харизматичен и красив фотограф, който привлича, но и наранява жените. Чарли е психолог, неуспял в любовта. Сега обаче и двамата са привлечени от Авива, прекрасна учителка по виолончело. За Гуидо, тя е любовница, с която разнообразява скучния си брак, донесъл горчиво разочарование в лицето на умствено изостаналия му син. За Чарли, тя е жената, която винаги е търсил, но и пациент, на който трябва да помогне. А ... |
|
|
"Филип Маркулиев е своеобразен натуралист. Той описва социалната джунгла в каквато се превърна българското общество, в груб, но адекватен и майсторски проведен стил. Точно този добре овладян стил прави разказите му увлекателни за четене, макар и оставящи горчив привкус. Но ако неговият поглед към живота е немилостив, то е и защото той има смелостта да погледне там, където естетстващият литературен "истаблишмънт" не смее и да си помисли да погледне. Ето това наричаме "нова вълна" в литературата впрочем." Ани Илков "В "Между стените" има от писането на Ървин Уелш - мрачно, ... |
|
|
Вкусни разкази не е книга с рецепти. Или поне не такива, които може да се изпълнят по предписание. В нея са събрани няколко истории за вкуса на живота, който може да е горчив, но и сладък, тръпчив, изискан или пикантен; за аромата на дом и копнежа за любов и общуване; за онези символи на всекидневието - храна за душата, които свързват хората и така му придават стойност, устойчивост и екзистенциален смисъл. Тази книга ще докосне по особен начин литературното ви небце и ще засили апетита ви за четене и споделяне. Защото вкусно разказаните истории - също като ястията, приготвени с обич, винаги ни карат да искаме още и още. ... |
|
|
Авторските приказки на Иглика Дионисиева са едновременно монументални и крехки. Гласът на писателката ги извайва от древен камък, но после ги оставя да се разсипят като месечина, да изтънеят и да забият блестящите си остриета в обърканото ни настояще. В тях често липсва жадуваният катарзис и след последната дума остават отворени врати, които понякога са рани. Това са приказки за вземането, за даването, за пречупването, за преминаването. "Приказките на Иглика не са детски в общоприетия смисъл. Те израстват от това, което е останало незасегнато, въпреки опустошителното пресищане. Връщат ни непреднамерено и безизкусно ... |
|
|
Дневникът на Сатаната (1919 г.) е последното произведение на Леонид Андреев , публикувано едва след преждевременната му кончина. Този неомитологичен роман, написан под формата дневникови записки на въплътилия се в човешко тяло Сатана, разкрива противоречивата човешка природа, нееднозначното присъствие на Доброто и Злото в света, любовта като унищожителна сила. С присъщия си черен хумор авторът достига до горчиви изводи за покварата на модерния човек, надминал в земните си дела дори онзи, който наивно смята себе си за въплъщение на Злото, тоест самия Сатана."Ако кажа, че няма дяволи, ще те излъжа. Но ако кажа, че ... |
|
|
Стихове и поеми ... Вечерен праг Стоя пред своя дом сега. И нищо, че ветровете вече пълнят мрака... На своя праг застанал, аз ще чакам да ме засипе пепел от огнище, стрела от смях, искра от късен огън, и радостта от нови светли думи, от вярата, че есенната шума ако поискам да премина, мога. По хълмите жълтеят диви круши. Небето носи септемврийски птици. Аз се оглеждам в техните зеници и виждам как далечен огън пуши. Другарите ми са край оня огън и вдигат тежко вино в тежки кани, а в песните им като в люта пяна кипят неясни мъки и тревоги. И тръгвам бавно. Някак бавно помня чертите им, от вятър неизтрити. Те ... |
