Адът не е еднакво лош за всички. На някои хора не им пречи горещината. Романът Запалка на младата македонска писателка Натали Спасова (р. 1989 г.) разказва за това как животът променя хората и как хората могат да променят живота. Така за едни щастието е в скитническия живот, за други - в самотата, а за някои дори и в смъртта. "Но адът не е еднакво лош за всички. На някои хора не им пречи горещината." - казва авторката. Главният герой е една метална запалка, която е предавана от човек на човек, чула и видяла много неща, свидетел на много събития, на много споделени мисли и дела. Но това, което я различава от ... |
|
|
"Кое кара един човек да премине границата? Да пожелае собствения си край или смъртта на другиго? Има ли още ценности и дали думата "грях" е отживелица в нашето модерно, забързано, пренаситено с технологии, съвремие? Къде отиде човечността? Кой изтри, от речника на хората, смисъла на думата "съвест"? Сеща ли се изобщо някой за Сократ, който минавайки по една атинска улица, зърнал свой ученик, който излизал от къщата на някаква блудница? Юношата се засрамил от лицето на учителя си и се дръпнал бързо, за да се скрие вътре. – Младежо – му рекъл тогава Сократ – не е толкова срамно да излезеш от такава ... |
|
|
"През последните години литературната критика почти абдикира от основната си функция да бъде художествено-естетически коректив на литературната творба. Резките социални трансформации и обществени сътресения през последния четвърт век също спомогнаха за объркването на критериите. Ако говорим за съвременната българска поезия, ще установим един знаменателен факт - всяка година се увеличава броят на авторите, пишещи и издаващи поетични книги. Разбира се, огромната част от тях не притежават художествени качества и говорят единствено за графоманска суета. Но, слава Богу, сред планините от безцелно блъскащи се думи се ... |
|
|
Добре дошли в Последното измерение. Свят, който бе отреден на Живота и добродетелите... И който безмилостно падна в плен на завистта, властолюбието и порочността. Качества, присъщи на онази човешка раса, в която всеки индивид стои на границата между вътрешните си светлина и мрак. Скар е пробуден след смъртта си, за да служи на деструктивни сили. Живителната му енергия е поддържана от злата природа на Зеления камък и от спомените, които воинът получава. В тях Скар е насилник и престъпник. Ето защо воинът решава, че макар да е извършил безброй безчинства в миналия си живот, е длъжен да тръгне по пътя на принципите си. Кръв, ... |
|
|
"Снощи подреждайки старите ми вещи, Елена бе извадила един мой стар портфейл и ме запита дали да го изхвърли. Евтин, изтрит по ръбовете портфейл от изкуствена кожа, още от войнишките ми години. Загледах го с умиление. Разгърнах го и открих в него зеления първокласен билет, с който бях дошъл в София за пръв път като самостоятелен човек. Прибрах го отново в портфейла и го оставих в нощното си шкафче. Не реших да го изхвърля, исках да го запазя за спомен от времето, когато не можех и да сънувам, че ще стана това, което бях сега. Но това върна веднага спомените ми назад през годините. Не много на брой, но бурни и ... |
|
|
Как да извлечем истината от купищата фалшификации, които хронистите, писателите и властниците на Московия, Руската Империя, СССР, Руската федерация произвеждат от четири века насам? Може би с един нетрадиционен аналитичен подход, който бих нарекъл Полет над историчето гнездо (благодаря на Кен Киси за заемката). Държавата Россия, нейните управници и сместа от племена и етноси, дължаща названието си российски народ на Петър I, образуват порочен кръг, в който всяка от съставките извлича най-лошото от другите две. Приключва втората ми обиколка около московската черква Василий Блажени, но разностилните кубета не ми ... |
|
|
Стихосбирката на Георги Константинов носи поетичното заглавие "Роднина на дъжда". Заглавието ни връща към известната чудесна песен, сътворена по негово едноименно стихотворение. Ала творбите в стихосбирката, над 80 на брой, ни водят напред - към днешния творчески ден на поета. Почти всичките от тях са писани в последните 2 - 3 години... И навярно те ще зарадват читателя със своят оригинален, образен и остроумен стихопис. Достатъчно е да споменем някои цикли в книгата: "Последната четвърт на луната", "Болка за утре" или "Пейзаж с луна"... Особено място сред тях заема цикълът " ... |
|
|
Трайно щастие в свят на промени. Негово Светейшество Далай Лама и архиепископ Дезмънд Туту пред Дъглас Ейбрамс . ... Двама духовни гиганти. Двама носители на Нобеловата награда за мир. Седем дни. Един вечен въпрос. Как да открием радостта пред неизбежното страдание на живота? Далай Лама и архиепископ Туту са не само велики духовни водачи на нашето време, те са и нравствени учители. Тяхната смелост и упоритата им вяра в човечността вдъхновяват милиони хора. Те излизат извън пределите на религиозните догми и говорят със загриженост за цялото човечество. Негово Светейшество Далай Лама е преживял повече от 50 години ... |
|
|
Никой никога не се чувства сам в една книжарница. Годината е 1959-а. Флорънс Грийн решава да отвори книжарница в малко крайморско градче в Източна Англия. Тя трябва да се пребори както с учтивата, но безмилостна съпротива на местната власт, така и със завистта и неприязънта на изпитващите трудности търговци от съседните магазинчета. Дори природата, с влагата в Старата къща, е против нея. Подкрепят я единствено десетгодишната ѝ помощничка в книжарницата и възрастният и вече болнав господин Брандиш, който от години се е усамотил в къщата си. Ще успее ли Флорънс да разчупи застоялата атмосфера на градчето и да го ... |
|
|
Подобно превъплъщение като че ли предполага непригодност към земните предели, точно както се случва в знаменитата Андерсенова приказка с нежното морско създание. И я обрича на Завръщане в прастихията на водите, извечните, бездънните, трагичните, яворовските бездни... Като че ли самият ѝ жизнен път е заключен между стихотворението Морето (на деветгодишната поетеса) и Ела сега - последното ѝ, отново морско стихотворение, събрани в стихосбирката с емблематичното заглавие Аз и морето, съставена от Георги Константинов след смъртта ѝ... Чувството за неприспособимост към земното съществование е пронизвало ... |
|
|
Градът на любовта Париж е също и град на тайни. Векове наред той е столицата на света и е обект както на възхищение, така и на завистта на мнозина. Бурните години около двете световни войни оставят своя незаличим отпечатък - и до днес смайващи загадки от тези времена още чакат своя отговор. Една от тях се крие в заключен от десетилетия апартамент, за който сякаш всички са забравили. Прах покрива безчет безценни произведения на изкуството, събрани там неясно как в годините на нацистката окупация. Но сега апартаментът е отворен - и редом с творбите на Реноар, Матис, Дали и Писаро от него изпълзяват змиите на ... |
|
|
Книгата съдържа стихотворения от колосалната творба на Юнус Емре "Диван" и откъси от "Книга със съвети", които дават представа за мъдростта, хуманизма и божествените прозрения на поета. Над тях ридят майките злочести Нима човек до дъно не пропада, щом може и скалата да се срине. Нима любов не чезне до забрава, щом другият сърцето ни разбива. Обича ли човек, пламти душата. Светът под нас обаче се проваля - душата на човека си е отлетяла. Такава мъка само обич изцелява. Щом някого ашък Юнус обиква, нима със обич няма да отвърнат? Щом Любовта ни спастря живи, нима Смъртта не бива смъртна? Зад ... |
