Могат ли да те стигнат до върха? Книга 2 от световноизвестната поредица "Братята Улф". ... "Казвам: – Не губи сърцето си, Руб. Брат ми отговаря много ясно, без да помръдне: – Не се опитвам да го изгубя, Кам. Опитвам се да го намеря." Из книгата Братята Улф знаят как да се бият. Те са се били през целия си живот. Но сега залогът е нещо повече от това да победиш. Какво ще стане, когато двамата се изправят на ринга един срещу друг? Семейството на братята Улф преживява тежки времена. Баща им претърпява инцидент и месеци е без работа. Майка им трябва да работи повече и поема нощни смени в болницата. ... |
|
|
"Казвам се Росен. На 20 години и осем месеца. Харесвам числото 8. Осем – като безкрайността. Лекарите твърдят, че имам детска церебрална парализа. Зная,звучи страшно, звучи дори ужасно. Сигурно много от четящите ме сега ще оставят тази книга настрана и няма да дръзнат да я фиксират с поглед до следващото годишно време. За онези от вас, които притежават необходимата доза смелост да ме прочетат, ще разкажа... Откакто се помня съм въдворен в своята месингова карета, която аз много мразя и много обичам. Едно е сигурно – това е моят начин да се придвижвам, да потъвам и да се отдръпвам от реалността, да се радвам, да пея, ... |
|
|
Роман за човешката уязвимост и последствията от травмата, която се предава от поколение на поколение, за унаследените тъги и недоволства, които носим в себе си, без да осъзнаваме, и които повлияват живота и съдбите ни. И за невидимата нишка, която свързва всички неща."Скъпи читателю, Романът, който за моя радост си отворил сега, разказва тежка и мрачна история, но ми се иска да вярвам, че посланието му си остава обнадеждаващо. Тук има и страници, които ще ти разкрият озарени кътчета от света, те ще те покорят и ще ти е приятно да поживееш в лоното им на брега на Дунав и в близост до друга голяма река, Прут, на място ... |
|
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
|
Неговото дело ще чака още вдъхновената преценка, която му се дължи. Неспокойните години не са атмосфера за едно пълно, дълбоко проучване, достойно за него. Нашите спомени днес не идат с тая претенция. Те са само материал, свидетелстване, отговор на въпроси, които всеки от нас е отправял към себе си. Какво ни даде той? Какво остави на поколенията след себе си? Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
|
При Буковски няма средно положение. Хората или го обичат, или го мразят. Случките от собствения му живот са шеметни и особняшки, също като разказите му. Легендарният Бук – откачалка, саможивец, любовник. Нежен и порочен. Текстовете му са натракани на машината директно от лудостта на нощта. "– нормалността е дефект – казва той и мята две-три хапчета в устата си. – господи, преподават ме в няколко университета, някакъв професор пише книга за мене... преведен съм на няколко езика... – сички сме превеждани. Одъртяваш, Буковски , отслабва ти джигерът. Стегни се. Победа или Смърт." Роден е в Германия, кръщелното му ... |
|
|
Хей, шшшт! Тихичко! Тихичко! Чуй какво имам да ти шепна. Тази книга е магична. Тя разказва за мъничка кутийка, скрита от очите на всички. Малко люде знаят де е, малко люде и малко твари на хиляди години, дето помнят света, откакто дядо Господ го е създал от едното нищо. Простичка е кутийката, няма украса, няма красоти по нея. От някой чирак на дърводелец е правена. Пък е толкова мъничка, мъничка, напръстник едва се събира... ала какво само има в нея... знаеш, нали? Знаеш, че в нея се таи едно едничко късче от душата ти. Забравил си за него, ама там, където е било с тебе слято, все боли, боли... Мястото, отдето са ... |
|
|
Знаеш ли, че? Съществува орхидея октопод. Диаметърът на най-голямото цвете в света е над един метър. То дори няма корени, филизи, стъбло или листа и... краде всичката си храна. А есенният минзухар, който всички познаваме и обичаме, е уникален, защото цветовете му поникват от земята преди листата. Смели ботаници постоянно пътуват по света, за да изучават растенията, и всяка година откриват нови видове. Докато четеш Голяма книга за цветята, ще станеш един от тях. Тя е посветена на всички малки и големи естествоизпитатели и любители на природата. Какво друго ще откриеш тук? Десетки любопитни факти. Информация къде по ... |
|
|
Кримка, сравнима само с романите на Агата Кристи ! ... На почивка в Бретан с новия криминален случай на комисар Дюпен! С белите си пясъци и кристално бистрата вода легендарните острови Гленан изглеждат като карибски рай, докато през един прекрасен майски ден морето не изхвърля на брега три трупа. Кои са те? Дали са жертва на силната нощна буря? Първите улики сочат удавяне. Ала когато става ясно, че единият мъртвец е предприемач с политическо влияние, а другият самовлюбен ветроходец с куп врагове, комисар Дюпен разбира, че го очаква труден случай. А кой е третият мъртвец и какво свързва тримата мъже? Над островите вече ... |
|
|
Дълбока зима. Усамотен остров край брега на Мейн. Един мъж. Една жена. И кукли. (Да, кукли.) И мистериозна къща, извисяваща се над морето... ... Той е саможив писател, чието въображение създава смразяващи кръвта романи. Тя е неуспяла актриса, която устройва куклени представления за деца. Той знае десетки начини да убива героите си с голи ръце. Тя знае десетки начини да кара публиката да умира от смях. Но сега съвсем не ѝ е смешно. Ани Хюит пристига на остров Перегрин посред снежна буря, останала на края на силите и възможностите си. Тя е разорена и обезкуражена, но още не е готова да се предаде. Когато пристига в ... |
|
|
"Това е топъл разказ, не много дълъг, в който все пак се описва цял един живот, благодарение на изповедта на авторката. Най-ярко охарактеризиран е образът на Паулина, главната героиня. Въпреки че е крехка и понякога прилича на кукла, с която времето и хората си играят, прехвърляйки я грубо от място на място, от едната и от другата страна на границата, тя си остава борбена и силна жена. Годините, прекарани в София, са най-хубавото време от живота ѝ и въпреки болезнената раздяла с роднините от село, са от голямо значение за нея. Те ще бъдат извор за нейната сила и самоопределяне, разчитайки на себе си. Гордост, ... |
|
|
Романът разказва историята на една четиридесетгодишна жена – Амалия Койич – преводач и литературен критик, която в зрелите си години научава, че е осиновена. Вестта я довежда до нервен срив, който се превръща в начална точка на мъчително пътуването към себе си. Добре изградената й идентичност се разпада и тя е изтерзана от собствената си неспособност отново да намери своето Аз, приемайки реалностите на своето генетично наследство. Тръгвайки по следите на своите родители, героинята се среща със своята рождена майка, повеждайки читателя през различни социални слоеве на съвременна Сърбия. В тази критична ситуация съпругът й ... |
