Община е третата книга от "Учението на живата етика" на Елена Рьорих . "Всеки организъм се движи от особена енергия, но е необходимо да се установи точната посока на основния устрем. Веднъж учениците попитали Благословения: "Как да разберем изпълнението на заповедта за отказа от собственост?" Един ученик изоставил всички вещи, но Учителят продължавал да го упреква за собствеността му. Друг ставал в обкръжението на вещите, но не заслужил упрек."Чувството за собственост се измерва не с вещите, а с мислите. Така общината трябва да бъде приета от съзнанието. Можеш да имаш вещи и да не бъдеш ... |
|
В едно интервю попитали Салман Рушди какво най-много харесва във френската литература. Той отговорил: "Рабле и Бувар и Пекюше. Защо Бувар и Пекюше? Защото това е един Флобер , различен от онзи от Възпитание на чувствата или Мадам Бовари . Защото това е Флобер на несериозното. Но на несериозното, скрито в самата същност на сериозните неща. Несериозното, което ни кара да се смеем, но и да се запитаме защо много често сериозното - и най-вече то - ни кара да повдигнем иронично вежди и да се усмихнем дискретно. И обратно - защо и несериозното, гротескното, смехотворното, защо и човешката глупост и несръчност, и ... |
|
"Това нещо няма край, Адел. Наистина няма край. Любовта е само търпение. Търпение обречено, свирепо, тиранично. Търпение неразумно-оптимистично. Не сме свършили. Мъжете я измъкнаха от детството Изтръгнаха я от тази мъглява възраст и тя размени детската пасивност срещу похотливостта на гейшите." Из книгата Портрет на една бореща се с демоните си жена - откровен, без присъда и морални уроци, но безпощаден. Роман, след който можем да се попитаме, познаваме ли човека до себе си. Вторият роман на Лейла Слимани (спечелила "Гонкур" за своя пръв роман "Нежна песен") "Градината на змея" ... |
|
Първо . „Съпротива.net” разказва за място, където Хитлер е още жив и се кара на Елвис Пресли; където трима руски космонавти закусват с водка от лев и шейсет бутилката; където вещици с жълти очи говорят на арамейски, а джуджета продават фалшив „Тефал”, и където на спирката можеш да видиш скелетите на всички, които са чакали автобуса преди теб. Второ . „Съпротива.net” е смешна книга. От нея можете да научите например какво е казал Марк Твен, като го завели на опера в Миланската „Ла Скала” и после го попитали дали му е харесало... („Е по-ужасно нещо не съм чувал, откакто изгоря сиропиталището!...” Това е казал Марк Твен.) ... |
|
"Седя и се питам - кое е истинско значимото в този живот? Навярно няма един-единствен отговор на това. Но ако попитаме троянските кръчмарски музиканти - онези талантливи, забавни, упорити и мъдри момчета с китарите и клавирите, - най-значими след музиката са смехът, приятелството и пламъкът на любовта. Ето на това му казвам честен отговор. Затова в тази книга разказвам за детството, израстването и приключенията на музикантите от Троян, които са посветили живота си на това да извикват усмивки и сълзи от прочувствена радост. Нашите усмивки и нашите сълзи. Да няма забрава за смеха, да няма край щастието. Това според ... |
|
"Суфи Пътят е нектар от скрития свят. Суфи е същество на Любящата Милост. Суфи казва: Докосни Бог в себе си, останалото е последствия. Суфи има в себе си Тайна Книга. Неговото сърце е Книгата преди книгите. Видях много Суфи със сияеща мъка. Сърцето на Суфи е по-дълбоко от музиката на света. Когато Суфи умре, той не дава отчет пред Аллах, защото отдавна е заживял в Сърцето на Аллах. Веднъж смъртта казала на един суфи: "Как така ми се изплъзна?". Суфи казал: "Извинявай, не те видях!". Попитали един Суфи: "Ти, като си голям суфи, защо си се родил в света?". Суфи казал: "Тук съм, но ... |
|
Норман винаги е бил нормален - напълно нормален... докато един не му порастнаха крила! Очарователна книжка за смелостта да бъдеш различен, да следваш своя собствен път и за решението да оставиш фантастичните крила да се разперят. Това е една зашеметяващо красива книжка с рисунки с искрено и възвисяващо послание. Историята е създадена с голяма любов, грижа и мисъл от Том Пърсивал, който перфектно е уловил емоционалните тревоги на Норман. Използването на цвят, или липса му, е важно: когато Норман крие крилата си, той подтиска радостта си. Докато задушава крилата си под палтото си, светът на Норман става сив и далечен; ... |
|
"Нека "Книга" (за северния път към юга) бъде подкрепа за всеки, който не спира, въпреки волята на спътниците си - Съмнение, Колебание, Раздвоение, като му помогне да осъзнае, че тези са неделими част от вярната посока, както и от всяка друга." Асен Александров "Колко са книгите, които не задават въпроси, а дават отговори? Сещам се за "Библията", за "Майстора и Маргарита", за "Сто години самота"... И на път към отвъдното ние все по-често посягаме към тях. Защо? Какво не сме открили в Битието, кои истини са ни се изплъзнали, коя тайна сме разгадали? А може би търсим ... |
|
"Играта Играехме на карти с Бог и той цака попа ми с двойка. - Ама Господи, според правилата не може така – размахах аз ветрилото си от карти. - Тогава си измисли някакво обяснение – отвърна той. И раздаде наново.""Преди време една журналистка от радиото ме покани да избера песните за предаването, в което трябваше да си приказваме някакви умни думи. Изброих няколко песни, които ми харесват. Осъзнавах, че нямат нищо общо помежду си, но това си бяха мои любими песни и дори се притеснявах, че не успях да включа повече. Самото радиопредаване за мен беше малко разочароващо. От имената, които бях споменала, бяха ... |
|
"Когато бях малка, веднъж ме попитаха какво най-много бих желала да взема със себе си, ако отида на далечна планета. Отговорих, без да се замисля: "Морето! - След това добавих: – И една котка."За дете като мен, което никога не беше ходило на море, всичко изглеждаше така просто! Едно старо легло, настанено на кораб, дървена сабя, флаг от парцал, окачен на върха на някой прът, по-малките ми братя като помощници пирати, моята котка Моли, която се усуква между краката ми, и приключението е готово!"Така си е представяла в мечтите си живота в морето Алис Попа, авторката на "Приключенията на пирата Кет& ... |
|
"След "Малката домашна църква" това е втората книга на Деян Енев със събрани есета от портал "Култура". Какъв е законът на писателя? - веднага искаме да го попитаме. Деян ни отговаря твърдо и кратко. Законът на писателя е невидим и неписан. И именно заради това писателят му се подчинява безусловно. Законът на писателя е такъв - и на най-убогото място, и в най-нещастния момент, и в най-неприветливото лице писателят да вижда сълзата, болката, но и ангелската милувка не от мира сего. "Ако само знаехме това - че светците са сред нас, до нас и ако знаехме колко много светци, и знайни, и много ... |
|
Един импулс да правим онова, което наистина си струва. ... "Работя, значи съм? Кога за последен път имахте пламък в очите през работния ден? Кога за последен път бяхте уверени, че обичате работата си? Кога за последен път бяхте в своя елемент“ Безкомпромисни? Вдъхновени? Идеалистични? Ентусиазирани? Или, ако попитаме по друг начин: Кога се отучихте от тези неща?" Това са въпросите, които преследват авторите Аня Фьорстер и Петер Кройц . И настояват: "Спрете да работите!". Не, те нямат предвид да стачкуваме или да се излягаме на сянка. Не! Ние трябва отново да завоюваме властта си над нашата работа, ... |