"От години са ми сложили етикета "писател-хуморист". Винаги двете думи заедно, винаги с тиренце... Почти като Римски-Корсаков. Или като дама, приела и фамилията на мъжа си. Разказите в тази книга се получиха някак по-сериозни и по-тъжни от предварителните ми намерения. И ме обхвана страх за етикета: дали това "хуморист" няма да отпадне? Ами, ако отпадне и "писател"... и остане само (-) тирето?" Михаил Вешим "Бе спокойна сутрин, свежа и леко хладна – есента още стъпваше на пръсти, плахо, та да не уплаши лятото. В този град лятото най-късно си отива – понякога се заседява до ... |
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
Психолози твърдят, че дори пет минути смехотерапия възстановяват функцията на червата, регулират кръвното налягане, помагат при стрес. Ако беше жив, Зошченко със сигурност щеше да напише по този повод великолепен разказ, с който да се надсмее над подобна теза и с това да я потвърди. Затова пък смешните му истории са все така живи и със сигурност - целителни. Така че житейският кръг се затваря, доказвайки ни за пореден път, че голямата литература предшества и поражда всички важни научни открития. Ха-ха-ха! ... |
|
Смехът е присъщ на силните духом. И е последно убежище срещу тиранията и мракобесието. Ако има руски писател от годините на СССР, който да се равнява по смехотворство на Иля Илф и Евгений Петров , то това несъмнено е Зошченко . Майсторството му да открива абсурда в делничното и смешното в трагизма е навярно ключът към неговата неугасваща и до днес литературна слава. Всеки, веднъж докоснал се до магията му, се връща към нея отново и отново, за да се зарежда с позитивна енергия и да се пречиства. ... |
|
Сред обитателите на селото има всякакви – гяволи и балъци, хитреци и ахмаци, но всички са единни, че не в труда, а в далаверата е формулата на успеха. Затова не работят земята си, а гледат да се „изработят” един друг в играта „Монополи“ – единственото им делово занимание. Като истински брокери купуват и продават имоти на „Пикадили“ и „Риджънт стрийт“, приватизират лондонските жп гари, строят хотели или попадат в затвора. Един ден в Ново Плодородно пристига чужденец – Виталий Баранов. Не за да си купи къща, а цялото село и да го управлява – с твърда ръка и с „мягкий знак“. Ще се събуди ли гражданското общество в заспалото ... |
|
"Рядко науката и поезията на една болест са били така красиво преплетени, както е в книгата на този ерудиран, увлекателен и сърдечен автор."Андрю Соломон, автор на The Noonday Demon "По време на лечението си моя пациентка ми каза: "Искам да се преборя с болестта, но трябва да зная какво представлява това нещо, с което се боря." Тази книга е опит да отговоря на въпроса ѝ, като се връщам назад до първите данни за болестта и проследявам развитието ѝ през вековете. Нарекох я "биография на рака", защото в нея е нарисуван портрет на болестта през времето." Сидхарт Мукхърджи ... |
|
През четирите десетилетия след първото ѝ издание "За техниката на актьора" на Михаил Чехов се е превърнала в стандартен учебник за изследователите на театъра. "За техниката на актьора" обаче е съкратен, силно променен вариант на оригиналния ръкопис на великия актьор. "За техниката на актьорската игра" е първата и единствена книга, която включва пълния текст на този блестящ ръкопис. Изследователите и учителите, които преподават техниката на Чехов, приветстват "За техниката на актьорската игра" като най-ясното и най-точното представяне на принципите, на които той учи Юл Бринър, ... |
|
Коледни приказки - подарък за децата от популярни български писатели. ... Мили деца, в тази книжка ще прочетете две коледни приказки, написани специално за вас от писателя Михаил Вешим . ... |
|
Илюстрации: Дамян Дамянов. ... "Тук си признавам: армейски генерал не съм бил. В казармената йерархия тръгнах като школник и се издигнах до "фазан". Във войнишката си раница изобщо не носех маршалски жезъл, а само чифт бельо за смяна. Също и голямата досада, че ми губят времето в една безсмислена, дълга и смешна (понякога страшна игра на войници. Бих нарекъл тази книга "В търсене на изгубеното време", ако нямаше вече такова заглавие от много по-голям писател. Изгубено време, защото против волята си бях принуден да профукам в униформа две години и три месеца от моя живот, който както изглежда, ще ... |
|
Илюстрации: Иван Газдов. ... "Оксиморон", новият роман на Михаил Вешим , е черно-бяла, смешно-трагична и уникална история за компромисите и малките неща, които ни правят хора. Романът се нарича "Оксиморон". Подзаглавието е "нечовешки роман". Това също е оксиморон. Каква точно е тази стилистична фигура, ще прочетете в книгата. "Оксиморон е, защото романите се пишат за хората. Дори романът да е за кон, муха, слон или куче, той няма да се чете от кон, муха,слон или куче, а от хора. Тоест - всеки роман е човешки. А този - не. Този е за компромисите. Които превръщат човека в нещо друго. В ... |
|
Наричат го най-красивия град на крайбрежието. Царицата на Черноморието. И наистина Варна очарова с красотата на съвременен град, ширнал се по брега на едноименен залив с просторни зелени улици и модерни сгради, заобиколен от изток и югоизток от водите на Черно море, от юг от ласкавата прегръдка на огромното езеро, защитен от северните ветрове чрез височините на Франгата. В продължение на повече от десет хилядолетия народите, обитавали бреговете на Черно море, древният Понтос Еуксейнос, са постигали забележителни успехи в скотовъдството и земеделието, в експлоатацията на мините и металургията, в усъвършенстването на ... |
|
Диабетът, от който боледуват възрастните хора, или диабетът от тип 2, е болест, на която рядко се посвещават самостоятелни книги. Тази форма на заболяването се описва накратко в ръководствата, насочени основно към по-младите хора, страдащи от диабет тип 1, при който са принудени да си поставят инжекции с инсулин. Двете форми на заболяването се различават съществено. Има разлики и в начините на лечение: диабет от тип 1 се лекува с инсулин, диета, физически натоварвания; диабет от тип 2 - с диета, физически натоварвания, лекарства. Различно е и откриването на заболяването: на млади години то започва бързо, бурно и се ... |