Преди повече от две години две жени се срещат на една сватба. Преди това никога не са се виждали. И тогава става тази бурна сватба, с много хора, със силна музика. Те искат миг спокойствие, да глътнат малко въздух, да изпушат цигара. Двете излизат навън и отиват в парка, който е наблизо. Срещат се. За пръв път... И това е... Това е... откровение. И за двете. Да. Започва една дълбока, истинска любов, която изключва всичко останало. И двете преди това през живота си никога не са имали връзка с друга жена, и въпреки това: Откровение. Човек не може да го опише по друг начин... И от тази всеобхващаща любов скоро се появява ... |
|
Берфус пише пиеси с желанието да създаде качествено нови пространства на мисълта, в които зрителите са предизвикани да издържат на конфронтацията с другите и със самите себе си и то в рамките на обществените и политически измерения на съвременността. Странната смес от поезия и близост до живота изведе Берфус на челно място на немскоезичната театрална сцена. Своеобразните картинни светове и стегнатият език на текстовете му превръщат Бержус в поета сред театралните автори. ... |
|
В тази ранна творба на известния австрийски писател и драматург се срещаме с една от основните теми от по-късните му произведения: присъдата на настоящето и надеждата, че човек може да се измъкне от него. Всички хора, живеещи в къщата на инвалида лихвар Леман са подчинени на тази идея. Такива са и проститутката Гилда, и нейният сводник Владимир, и бедният цигулар Клайн, и келнерката, и всички останали. Техните роли и съдби са свързани по някакъв невидим начин с другите герои, но постоянно като някаква висша сила сред тях се появява никой. Кой е този никой? Дали никой е някакъв бог или Бог е никой? Йодьон фон Хорват е ... |
|
Сборник с пиеси. ... Вернисаж След известно време хваленето на съпружеската двойка, която постоянно демонстрира на Ванек оборудването на снобския си апартамент, започва да го уморява и той решава да си тръгне. Съпрузите обаче изпадат в истерична паника. Без него, на когото могат да се похвалят, техният живот е празен и емоционално беден. Аудиенция Девизът на майстора пивовар е перифраза на стихотворението "Без име" от петдесетте на Вилем Завад: "Моето име не е на афиша. /Ходя в прости дрехи./ Като обикновен човек живея."Има обаче голяма разлика между това, как говори "пролетарият" през ... |
|
Световната популярност на Йозеф Рот се дължи преди всичко на романите му "Радецки марш", "Йов" и "Хотел Савой". Изключителната му способност да наблюдава света край себе си и да го превръща в литература, която се проявява в тях, личи ясно и в множеството разкази, които създава от 1916 до 1933 година. Във всички тях Йозеф Рот разказва преди всичко делнични истории, населени само с трагични фигури, които имат нещастна съдба. Начинът, по който превръща своите герои в незабравими фигури, граничи с вълшебство, но е просто много качествена проза. ... |
|
Пиеси ... Вернер Шваб е роден през 1958 г. в Грац. Умира там в навечерието на 1994 г. на 35 години. Учи в Академията за изящни изкуства във Виена. Известно време живее със семейството си в малко селско имение в Щирия, където е наемен работник. След дебюта му с „Унищожението на народа, или Черният ми дроб е безсмислен" в Мюнхен и Виена той се премества в австрийската столица и започва да работи като писател на свободна практика. Две от пиесите си поставя сам в Линц и Грац. Носител е на наградата на немската критика за дебютиращ драматург през 1991 г., на наградата за най-интересен драматург за 1992 г., на наградата за ... |
|
В книгата са включени четири пиеси на непознатия в България австрийски драматург Фриц Хохвелдер. Пиесите са писани по различно време, а темите, които разглеждат те, са различни. Сред тях изпъква пиесата "Свещеният експеримент", която представя разпадането на държавата на йезуитите в Парагвай през XVII век поради светските интереси на испанската колониална политика. Тази пиеса, поставена първо в Швейцария, а след това и в Австрия, донася международна слава на автора след представянето ѝ и в Париж, Лондон и Ню Йорк. Стилът на Хохвелдер е леко патетичен и напомня класическите творби, от които драматургът се ... |
|
Новели ... Във всичките си творби Шницлер се проявява като блестящ аналитик на човешката психика като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми. Обикновено се сочи връзката с творчеството на Зигмунд Фройд поради това, че пренебрегва всички табута за обществото и открито говори по въпросите за секса, за смъртта. Със своя свободен дух Артур Шницлер е много близък и на съвременния читател. „Да имаш усет за Шницлер означава, че притежаваш култура, а да се чувстваш привлечен от Шницлер, означава, че дириш култура.“ Герхард Хаупман „По същество той е задълбочен изследовател на психиката, толкова честен, ... |
|
Пиеси ... Драматургичните текстове в тази книга си приличат в две неща. В основата им са произведения на други автори, отдавна присъединили се към достопочтената фамилия на класиците. Втората прилика е, че всички по различен начин са били "поискани" от режисьори и театрални директори. Юрий Дачев притежава вроден усет за театралната материя на текста. Той доказва умението си да прониква в екзистенциалните проблеми, с лекота да ги превръща в увлекателна и вълнуваща театрална игра, да откроява в тях своето авторско мислене и гледна точка с изящество на стила и богата култура. Юрий Дачев е роден през 1963 г. в ... |
|
Онова, което свързва всички пиеси на Петер Турини е самотата на човека. Тази самота обикновено е следствие преди всичко от жестокостта на обществото, което по различни причини го е отблъснало. В новогодишната нощ случаят среща трима самотници, които търсят другия човек и се лъжат, че може да го намерят. Тази среща е много тъжна и може би заради това и много комична."За мене театърът е преди всичко чувственост, жестокост: искам да се отдалеча от законите на скучната, наситена с психология и изкуственост драматургия, за да се приближа до пропастта на човешката природа. Искам да взема по този път със себе си и ... |
|
Фламингите стоят на групи, но всяко отделно е само. Спазват разстояние. Бдителни са. На нас ни се струват грозни. Струват ни се красиви. Изглежда сякаш горят, но това не е истина. Изглеждат сякаш не могат да бъдат унищожени, но и това не е вярно. Оставят впечатление сякаш изобщо ги няма. Но са тук. Стоят пред нас и тежат на мястото си. А после бягат от нас по повърхността на плитките води. И след това политат. Реакциите на читателите и критиците за стихосбирките на Улрике Алмут Зандиг винаги са били възторжени. Така стана и с нейните истории, които излязоха през 2010 г. в книгата "Фламинги". Това е гласът на ... |
|
Всички чатят, висят постоянно във Фейсбук, но дали това не става в един момент прекалено? Една луда комедия за израждането в дигиталните времена на един досега досадно нормален еснафски живот. Това се случва с Едуард. Той вече не може да каже едно нормално изречение, речта му е слязла до най-ниското равнище на чата. Той поканва онлайн един езотерик и една леко облечена млада жена за забава. Жена му Ангелика търси лекарска помощ, но заболяването на Едуард е в напреднал стадий. А отгоре на всичко 667 приятели на Едуард от Фейсбук чукат на вратата, поканени на парти... Издателство "Black Flamingo" предлага на ... |