"– Е Гечев, ние с вас ще се разделяме. Помислих, че е дошъл краят на моя престой в Атина, и сърцето ми се сви, защото бях обикнал този слънчев град. Но тъй като нищо не трае вечно... – Не вас - отвърна той. – Мене ме отзовават. Правят ме главен секретар на министерството. Това беше голямо повишение и аз изразих радостта си за него. Но той поклати отрицателно глава. – Аз не се радвам - каза той. – Не след дълго Филов ще стане министър-председател. Тогава ще ме направи министър на външните работи. Германия ще нападне Съветския съюз, ще загуби войната, у нас ще дойдат на власт комунистите и ще ме обесят. Останах смаян ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Сигурно съм подарил десетки екземпляри от книгите на познати и приятели. Така с годините се оформи една група почитатели, които с повод и без повод цитираха текстовете му наизуст и дори се поздравяваха с тях. Защо и как се случи това? На първо място се случи, защото тези романи бяха откровена критика на тоталитарната система и дори не се опитваха да го прикрият. Всичко имаше там - и мъките "да се уредиш" със софийско жителство, и това, че на световно първенство заминава не най-добрият състезател, а ... |
|
|
"Съпруг в Коми" е резолюцията, с която авторът на книгата е изключен от университета и екстрадиран поетапно от столицата. Защо? Защото на лятна студентска бригада по социалистическо време го сварват в кревата на младата му хазяйка, която предната вечер го отвела там, хванала го за мъжката му гордост и го приканила: "Ръгай, студенте, ни бой съ - мъжот ми й чак у Коми!"Така "Съпруг в Коми" става резолюция-переткст за репресии. Книгата обаче не е еротична. Тя не е и класически роман. Фактически е едно голямо предизвикателство. ... |
|
|
"От години плащаше на една жена от селото да се грижи за къщата и двора. Реши го с буца пръст в ръката, изправен пред зейналия гроб на майка си. Искаше да направи нещо в нейна памет, а може би и да успокои неизпълнения синовен дълг. След време разбра, че така поддържа в паметта си едно кътче, където можеше да събуе обувките и да ходи до насита бос по голото дюшеме..." Из "Поеми си дъх" "- Може да е против, ама в наш'та килия всеки е лепнал по една гола жена над леглото си... Сваляме ги, когато се чуе, че ще има проверка. После пак ги окачваме.. - Моите хора ще се учудят, ако поискам да донесат ... |
|
|
"Той е художник, тя – актриса. Преживяват изпепеляваща любов. На нея и липсва материалната сигурност. Затова емигрира на Запад. Постига я. Но го няма изкуството. Няма я любовта. Ето защо след 10 години се завръща в родината. Той е останал верен на себе си, макар и съсипан от ръждата на ежедневието. Оттук – проблемът на завръщащите се. Изпратихме ги през 90-те. Сега ги посрещаме. На тях им предстои нова адаптация. Ще я постигнат ли? Ще намерят ли отново пътища към тези, които са оставили тук? Пътищата един към друг? А от тях към другите? "От програмата на спектакъла на Пловдивския драматичен театър, режисьор ... |
|
|
Димитър Петров е роден на 24.07.1934 г. в село Бяло после, Старозагорско. Гимназия завършва в Стара Загора, а машинно инженерство във ВМЕИ (сега ТУ) София. Докторска дисертация защитава в град Москва. Специализирал е в Белгия, Франция. Швейцария и Швеция. Работил е като главен конструктор, главен инженер на отдел, ръководител на научна секция, директор на научноизследователски институт. През 1969 г г. получава научно звание ст. н.с II степен в НИИ по транспорта. Лекции чете във ВМЕИ (сега ТУ) от 1962 г. до 1992 г., където през 1971 г. става доцент, а през 1984 г. - професор. Ръководи ПНИЛ и и висша школа за СДК. От 1985 г. ... |
|
|
Романът Доверие е още един изгарящ портрет на човешките взаимоотношения, а също и задълбочен поглед върху учителската професия като призвание. Млад мъж и много млада жена. Тя е жизнена и блестяща. Пиетро е учител, а Тереза е бивша ученичка, която винаги е била влюбена в него. Мечта, която може да се сбъдне само известно време след завършване на университета. Любовната връзка на Пиетро и Тереза е бурна и страстна. След поредния ужасен спор, на Тереза ѝ хрумва идея: те трябва да си кажат нещо, което никога не са казвали на друг, нещо, което се срамуват да кажат на някого. Те ще чуят ... |
|
|
"Спирки из рая" на Димитър Кирков само условно може да се нарече мемоарна литература. Защото за това произведение спомнянето и пътуването са две модулации на един и същ духовен процес, който се явява генератор на живота и в този смисъл притежава дълбоко екзистенциални измерения. "Погледнат в близост до смъртта", казва авторът, "всеки човешки живот е несполука, но нима само там е истинският наш живот. Съдбата неизбежно ни води към скръбта и все пак точно в спомена ние можем да спрем където пожелаем. Прагът под моста на Тунджа сега бучи глухо и чуждо, но стига да поискам, и ще върна ония води, които ... |
|
|
"Сняг падна по Балкана - потерите вървяха по стъпките им, реките придойдоха - проклети да са! – робски страх изпълзя като отровни змии от душите на мирни орачи и пастири и те викаха: "Дръжте ги!". Апостолите не можеха да минат отвъд, след Батак и Бояджик те можеха да свържат времето само със смъртта си и историята не ги искаше живи... А Войводата ще поиска да го изведат: "Това е моята България!". Към Трънлива стока отдолу бърза Пилич Осман със зареден револвер, с нож - а отгоре слиза онова Аспарухово девойче от XVІІ век и носи върбовата клонка." Из книгата "След издаването на " ... |
|
|
Главният герой на романа Щастието е възможно е писател, който е разделен със съпругата си Тамара и живее в покрайнините на Москва. Голямо издателство му възлага да напише позитивен роман. Той описва чужди съдби, като дори не се опитва да разгадае своята. Не само наблюдава, но и инициира щастието на хора около себе си. Тамара обаче продължава да го посещава заедно с нов любим, на когото писателят дори показва най-добрите места за риболов с истинско будистко спокойствие. Неочаквано, неволно, любовният триъгълник придобива странни форми и победител е... изоставеният съпруг. Възможно ли е щастието?"Сякаш идва от нищото, ... |
|
|
Дебютната книга на д-р Димитър Русков "На 4 метра под водата" е плод на духовните търсения на автора, в комбинация с търсенията на всички имигранти, които той е срещал през изминалите двадесет години. Запознавайки ни с живота на тримата главни герои, той ни води през различните фази на интеграцията им, в които те, поели по похода към щастието си, си задават важните въпроси: "Защо и с какво те са по-добри от нас?", "Как да стана като тях?", "Трябваше ли всъщност да емигрирам, за да сбъдна мечтите си?". В историята повечето герои са българи, но темите, които авторът разглежда са ... |
|
|
Дамян е съсипан след като съпругата му Адел умира по време на пандемията. Светът пред него се срива, кв. Иксел и бул. Женерал Жак, работата му като журналист, приятелите му... Дори щастливите мигове губят смисъл. Тогава Дамян решава да напусне тази пагубна среда и хваща влака за Остенде, където отново ще намери старомодната къща Стела Марис, в която някога е живяло семейството му. Дамян ще се свърже с брат Марк, негов стар учител от колежа; ще се опита да разбере дали баща му Люи, обвинен в убийството на Люси, последната му любов, все още се укрива или е напуснал този свят. Загадката остава неразгадана, а Остенде, ... |
