Христо Радевски, Радой Ралин , Константин Павлов , Валери Петров , Добри Жотев. ... Хроника на едно четене с "реакционно съдържание" 20 декември 1965. Софийски университет, 65 аудитория. Обявено по афиш "Голямо епиграмно четене в чест на януарската и всички предстоящи сесии". Организатор от името на Културния клуб - моя милост. "Оказва се, прибързано. С две заповеди на Ректора - от 13 и 31 януари 1966 г., съм изключен от Университета: "за организиране на сатирично четене с реакционно съдържание", състояло се на 20 декември 1965 г. в 65 -та аудитория. Завършването на последния ... |
|
|
Езикът в тази книга, преценен от академични позиции, може би щеше да скандализира. Вече сме преживели шока от нахлуването на уличния език в литературата. И ето че именно чрез жаргона - малко "ретро", защото е от 60-те, 70-те години на 20 век – Валентин Пламенов постигна едно лирично, но безпощадно точно животоописание на своето поколение. "Разказите на едно софийско копеле" е неговата лебедова песен. Това е една неповторима поема в проза - за поривите, надеждите и разочарованията на своето поколение. Нима е малка награда за един писател да успее да постави диагноза на времето си? ... |
|
|
Змията Уроборос - най-известният роман на Едисън - е героично фентъзи, публикувано за пръв път през 1922 г.. Изпреварвайки Толкин с няколко десетилетия, авторът създава завладяващо приключение с епични пропорции във въображаем свят, който изглежда предимно средновековен и отчасти напомня на скандинавските саги. Това е свят с невероятна красота, населен с лордове и крале, магьосници и могъщи воини, изкусителки с гарванова коса и страховити чудовища, в който се водят безкрайни битки за надмощие и сложни задкулисни интриги. Като преплита елементи от популярните митологии и елизабетинската драма, Едисън създава една ... |
|
|
"Гениалността на Платонов не подлежи на съмнение или на обсъждане. Платонов не е просто личност, той е явление." А. Н. Варламов, критик "Андрей Платонов е ярък представител на руския авангард. Сравняват го с Джойс , Кафка , Достоевски , Йонеско и Бекет . В произведенията му има елементи на гротеска и утопия. За него казват, че изобразява реалистично абсурда на живота в СССР. Използва потресаващ език. Успява да съчетае несъчетаеми понятия и внушенията му притежават страшна сила. Често подбира думите така, сякаш минира текста с експлозиви. Много от разказите на Платонов, както и приказките му, се ... |
|
|
След пороя Беше внезапна и някак нелепа подранилата пролетна буря - изведнъж заваля и задуха свирепо, цветовете обрули. След пороя намерих една пеперуда, удавена в калната локва - над нея навярно е пърхала лудо с крилцата си мокри. А после е паднала, вече без сила, в канавката мръсна край пътя, но даже и мъртва бе украсила водите ѝ мътни. Галина Вълчева "Поетическите книги на Галина Вълчева я представят като човек със завършена естетическа и морална позиция, с ясен възглед за това какво е поезия, истина, стил." Петър Стефанов "Рядко днес можеш да срещнеш автор на стихове с такъв усет за ... |
|
|
Валери Петров е виден български поет, сценарист, драматург и преводач. Изключително продуктивен автор на лирична и сатирична поезия и на книги за деца. Известен е с блестящите си преводи на Уилям Шекспир на български език. Академик на БАН от 2003 година, той е вписан в почетния списък на Международния съвет за детска книга заради "Пет приказки". Сред бедите Да, имали сме и преди епохи грозни, но пък тая... Сред набора й от беди коя най-страшна е, не зная. Дали е царстващата вред агресия дебеловрата, или е тъничкият лед делящ, невидим, брат от брата? Валери Петров ... |
|
|
"Тази книга, лиричен самоотчет на един от най-значителните майстори зидари на днешната българска култура, свидетелства за мъчителното съзряване на съвременната душевност - сложна, нестройна, неуседнала, противоречива. Тя е същевременно и запис на съзряването на една модерна поезия през еманципацията и от традиционните мелодични симетрии на рими и метрика към вглъбената discordia concors на все по-органичния свободен стих с неговия стремеж към постоянно изплъзващата се вътрешна хармония. Преход от юношеската омая на сетивата към зрялата будност на духа, изправен с усвоения опит на цяла световна цивилизация пред ... |
|
|
Неназованият разказвач в романа на Филип Груич е непознат младеж, който като в някакъв градски уестърн се появява от нищото в един град, където търси място за себе си. Градът, в който пристигна, е студеният фон на новодошлия, който се лута из улиците му, търпеливо безразличен към съществуването му. Дори читателят не знае нищо за него: откъде е дошъл и какво иска. Последното е нещо, което и той самият не знае. Всичко, което му трябва, е квартира. Историята на романа се развива във време доста близко до днешното и мястото на нейното разгръщане може да бъде навсякъде. Само по имената и фамилиите на героите заключаваме, че ... |
|
|
"Ивайло Мирчев обича играта на хрумвания, свободния летеж на инвенции и импровизации, внезапните и на пръв поглед абсурдни смесвания на абстрактни визии, натуралистични фрагменти и лирични импресии." Иван Гранитски "Във всяка негова картина аз виждам света на Ивайло, виждам чувствата му, виждам мислите, радостите и болките му, виждам преживян момент от неговия живот." Борислав Стоев "Мощна, сурова, експресивна и сгъстена като състояние или деликатна и почти неръкотворна като видение от света на поезията - живописта на Ивайло Мирчев е над временните изкушения на модата и пазара, над ... |
|
|
До пъпа на Земята и обратно. Замислен като пътепис - в духа на ироничния абсурдизъм, Хиатус ни предлага тънък и дълбок анализ на сложните връзки между Русия и България, на реалната политическа и социална обстановка, през която все по-зловещо прозират кълновете на новия световен ред... Хиатус е сблъсък между руския поглед на Анатолий Корольов върху българите, склонен да идеализира и превратно да тълкува действителността при най-повърхностния досег с непонятни реалии и особености на националния характер, и този на Георги Борисов , който рязко му се противопоставя и се опитва да го приземи, описвайки с присмех и ... |
|
|
Мариджа тъкмо е разбрала, че не ѝ остава много. Ексцентричната 85-годишна жена, горда представителка на коренния северен народ саами, няма никакво намерение да се съобразява с лошите новини. Единственото, което си поставя за цел, е да скрие състоянието си от своя съпруг Пиера, който сам потъва в мъглата на спомените. В тяхната самобитна култура традицията повелява да се създават големи семейства, за да има кой да се грижи за възрастните. Но двамата са сами. Някога обаче е имало едно дете, което са обичали повече от всичко - Хеайка-Йона, но то им е било отнето. И те не знаят къде е сега... Затова Мариджа се заема с ... |
|
|
Райън проследява съдбата на четири поколения от едно семейство, по-точно на жените в него: мъжете присъстват най-често като безучастни статисти, като малодушни второстепенни герои, откровени злодеи или непрежалими мъртъвци. В 121 глави, сведени всяка до две лаконични страници, са вместени лирична проза, език, който се лее като мед от лъжица, пряка реч, вмъкната в авторовата така, че тя да звучи като музика и да въплъти красотата на писаното слово. Този вълшебен ритъм отмерва дните и миговете в живота в дълбоката ирландска провинция с всекидневните му грижи: раждане и смърт, минало и настояще, щастие и вражди. Образите на ... |
