Мълния удря вековната липа пред къщата на Южини, събаря възрастната дама на пода в кухнята. Дъщеря ѝ Лиза отива да я види в болницата. Това е началото, в което Лиза започва да осъзнава мистериите, белязали живота ѝ: от пансиона Мона Лиза, намиращ се близо до гара Санта Мария Новела във Флоренция, където родителите ѝ са прекарали своя меден месец и където може би тя е била зачената, до бягството на баща ѝ Огюст, неспособен да приеме сериозно обвинение и за когото тя вече не знаеше нищо, освен пощенските картички, изпратени от всички краища на Франция и Италия. От неизказаните неща е издигната стена, ... |
|
|
"Легнах по гръб на леглото в стаята ми и дълги часове размишлявах върху тези неочаквани промени. Заключих, че любовта никога не умира. Тя просто се мести и си строи къща, където ѝ е възможно. После на нея ѝ хрумна страхотна идея. Щяхме да идем на черноморския бряг, откъдето беше тя, и да инвестираме в имоти. Говореше за него все едно беше Монте Карло - море и слънце, казина и туристи. Пристигнахме в един жарък ден в началото на юни. Пътищата бяха прашни и осеяни с дупки, а цялото население вяло шляпаше наоколо по джапанки като обитателите на бежански лагер. Откъм павилионите на жп гарата дънеше чалга, ... |
|
|
Изненадващата истина за това, което ни движи напред. Това е книга за мотивацията, но не е от онези книги. Прекалено много организации - не само компании, а и правителства и организации с идеална цел - все още действат въз основа на предпоставки за човешкия потенциал и индивидуалната реализация, които са остарели и се основават по-скоро на фолклора, отколкото на науката. Те продължават да следват практики от рода на краткосрочни планове за стимулиране или схеми за плащане за изпълнение на задача - въпреки все повечето доказателства, че подобни мерки обикновено не просто не действат, а често вредят. Още по-зле: тези ... |
|
|
Нелсон прекарва лятната ваканция на гости при дядо си, но внезапно е качен на влак обратно за вкъщи. На гарата на родния му град никой не го чака. Объркано, изплашено и притеснено, момчето остава само посред нощ. Редките минувачи, които среща, бързат твърде много, за да му помогнат. На помощ му се притича тигърката Замба, която говори и е преоблечена като човек. Макар всички да се плашат от нея и да я смятат за опасен звяр от джунглата, за момчето това ще бъде началото на едно истинско приятелство, което ще го въвлече в невероятни приключения. Нелсон ще се озове в полицейския участък, където се запознава с дръзката Мия, ... |
|
|
Лятото на 1890 г. Маргьорит Гаше намира повод да излезе от дома си и се запътва към гарата. И ето го и него - с бяла риза, разкопчана жилетка и широкопола сламена шапка. От влака слиза Винсент Ван Гог. Художникът пристига в Овер сюр Оаз - идилично френско селце, което от векове привлича парижките артисти. Тук е израснала и двайсет и една годишната Маргьорит Гаше, която се грижи за баща си и брат си. Тук и Ван Гог ще прекара последното лято от живота си, оставяйки се на грижите на доктор Гаше - хомеопат, любител художник и колекционер. През тези месеци Ван Гог ще нарисува над 70 картини, две от тях са портрети на ... |
|
|
Беседи с Шри Нисаргадатта Махарадж. ... За първи път на български се представят словата на мумбайския мъдрец - Нисаргадатта Махарадж, записани от неговия преводач С. К. Мулларпаттан през последните две години от живота му. Махарадж посрещал своите слушатели на ежедневни беседи в скромната си стаичка в Мумбай в периода между 1951 - 1981 г. Постепенно стаичката се превръща, както сам Махарадж се изразява, в гара. Слушателите, идващи от цял свят, можели да останат до десетина дни (достатъчни, за да получиш всичко, което ти е нужно) и след това трябвало да отстъпят място на новодошлите. Въпреки че формално принадлежи към ... |
|
|
Захарий Стоянов е удивително явление в нашата история - изненадващ и спорен от началото до края! И след края! Не е образ като на картина, че да го приковеш на стената, а неспокойно зрънце живак - докато разбереш, че си го докоснал, и виждаш как ти се присмива от някой неочакван ъгъл! Така и сега при подредбата на публицистиката му. По хронологичен ред, по жанрове или...? Ако изоставим каноните, ще успеем ли да го представим по-понятно, по-правдиво, по-верен на себе си и на епохата? Как навикваното неграмотно медвенско овчарче се превърна в блестящ публицист? Може ли узурпаторът на Българската конституция, жестоко ... |
|
|
Един разказ за срамните дни в новата история на Турция... Годините на Втората световна война... С въвеждането на Имуществения данък аристокрацията на Истанбул е унищожена и нейното място заемат новобогаташите от Анадол. Сменят се не само собствениците, но и ценностната система. Хиляди гърци, арменци, евреи, турци - цветът на Истанбул, са изпратени на заточение в Ашкале... Ибрахим Фуат бей, завръщайки се, и слизайки на гарата Хайдар паша в Истанбул, за да си купи билет за корабчето, което ще ги откара на отсрещния бряг, е принуден да поиска пари на заем от едно дете, продаващо симити... Млади, красиви, недокоснати момичета, ... |
|
|
Кой би могъл да предположи, че младата полякиня, която през ноември 1891 слиза на гарата в Париж, ще внесе революционни промени във физиката, химията и световната медицина, ще получи две Нобелови награди, а тленните й останки ще почиват във френския Пантеон? Мария Склодовска-Кюри - легендарно име в модерната наука, за която Алберт Айнщайн казва: "Измежду всички прочути смъртни тя единствена не е покварена от славата." Детството й в Полша, животът във Франция, срещата й с Пиер Кюри, съвместният им път, неуморните дирения, довели до откриването на полония и радия, смъртта й от левкемия, най-вероятно следствие от ... |
|
|
Илиана Илиева е автор на книгата "Жабешки скок. Тристишия, хайку, танка" (2004) и на стихосбирките "ти, който хакна планетата" (2008), "Пента и Пижо. Малки и още по-малки песни" (2009), "Говорещите руни на реката" (2011) и "Предмети" (2014). Член на българския хайку съюз (БХС) и "Хайку клуб - София". Редактор в Електронно списание "LeterNet" и зам. гл. редактор на списание "Хайку свят". "Смятам, че това е може би най-силната книга на Илиана - компактна, дълбока, силна като енергия на внушението. И като истинска поезия. Вълнуваща, ... |
|
|
"На Коледа, седми януари 1924 г., рано сутринта на Софийската централна гара пристига влакът от Белград, а с него и учителката по музика Мари Айхорн. Пътуването ѝ е започнало преди пет дни в Мюнхен. Утрото е мразовито, пропуснато е уговореното празнуване на Бъдни вечер в семейство Вазови. Заради закъснението никой не я посреща. Тя взема файтон и се отправя към дома на Борис Вазов и Елисавета Консулова-Вазова. В семейство Вазови Мари Айхорн ще прекара година и половина. През цялото време тя води дневник, в който подробно описва преживяното. Бинка Вазова си спомня: "Ние си пишем уроците, тя си седне и една ... |
|
|
"Един ден, преди много години, на софийската гара от влака слиза човек. Той е посрещнат от голямо множество, което го приветства с букети и възгласи. Върху главата на човека стои бомбе, тип "Борсалино". То започва да разсъждава, че посрещачите са се събрали тук именно за него. Но едва ли горкото бомбе е предполагало, че ще пропътува немалки разстояния из българската земя и ще премине през какви ли не превратности, за да маркира със своето съществуване няколко периода и преходи в нашата история." Из книгата Това е "Бомбето" на Йордан Радичков . Един изключителен текст, в който авторът ... |
