Апокалиптични моменти в човешката история. "Краят винаги е близо" на Дан Карлин поставя под съмнение начина, по който гледаме на миналото и на самите себе си. Апокалиптичните сценарии, които холивудските филми ни налагат, са възможни, но изобщо не са толкова страшни. Краят на цивилизацията, такава каквато са я познавали, вече е настъпвал, но човечеството винаги е успявало да събере отломките и да продължи. Вероятно ще продължи да го прави. Спуснете се заедно с книгата на Дан Карлин в заешката дупка на историята, от която няма връщане по същия път. Дан Карлин създава нов начин да мислим за миналото. Хитовият му ... |
|
|
"– Виж, Ина, краят не е край! Той е ново начало. Всички сме понесени в танцът на спиралата на живота. Сезоните се прегръщат едни-други, на небосклона слънцето се сменя с луната. Нещо идва на земята, после си отива след определен период от време. Баба ти изпълни дълга си тук и вече само Бог знае дали душата ѝ ще се върне на тази земя. Защо не плача ли? Да, тъжно ми е, че се разделихме с нея сега, но знам, че ще се срещнем на друго място и душите ни отново ще са заедно и ще продължим Пътя си - в друго място, в друга форма. Усещам, че баба ти е около нас постоянно. Тя казва да не тъжим, а да си вършим неотклонно ... |
|
|
"Против изборите" е диагноза за състоянието на демокрацията по света е призив за радикална реформа, която да върне контрола над институциите отново в ръцете на обществото, като разкъса здравата хватка, в която и силите на популизма, и силите на технокрацията са хванали съвременните либерални демокрации и ги задушават. Политическото есе на нидерландеца Давид ван Рейбрук има над 12 издания в родината му и е преведено на 18 езика. В него той описва противоречията и неразрешимите проблеми, които има в самата същност на представителната изборна демокрация - липсата на истинска представителност, лобизмът и ... |
|
|
Той е тридесетгодишен, женен, баща на две деца, с добър бизнес, с любовница. И не може повече да продължава така. Една нощ чува как прозорецът се блъска от вятъра, става да го затвори и просто прекрачва перваза. Изхвърля кредитните карти, телефона, портфейла, оставя си само пари за билет до морето. Предстои му да вкуси от свободата. Свобода от отговорност, от сметки, от дневни, седмични и месечни задължения. Няма задръжки да спазва закона. Готов е на всичко, за да излезе от ролята на статист в сценария на собствения си живот. Но дали е готов да поеме главната роля? "Слънчев сутрешен плаж в Созопол. Седемнадесет сиви ... |
|
|
"35 kilos d'espoir" - Anna Gavalda . ... "35 кила надежда" е поетична притча за началото, за избор в живота, силата на любовта и предаността. За семейството. За каквото мечтаете, трябва да се сбъдне. Необходимо е само много силно желание. Грегоар никога не е харесвал училището. Едва избутал до шести клас, животът е станал само по-лош. На 13 години той е повтарял два класа и накрая е изключен. Лекарите заключават, че има дефицит на вниманието - но Грегоар е убеден, че това не е проблем. Училището просто не го интересува. Родителите му вземат решение да го изпратят в пансион, за да се определи като ... |
|
|
Белетристика и публицистика. ... Увлекателна изповед на цяло едно поколение идеалисти, хванато в крепките, задушаващи и непрощаващи прегръдки на комунизма. Написани убедително и неподправено, очерците, разказите и есетата в тази книга крещят за признаване правото на глас на всички тези хора - неопетнени и непокварени от властта - и още повече: за необходимостта да бъдат чути и включени в борбата срещу узурпаторите на демокрацията. Вълкан Димитров Дапчев е роден в странджанското село Крушевец на 18 ноември 1926 г. в семейството на земеделски стопани. Завършва Търговската гимназия в Бургас и постъпва в Народната школа за ... |
|
|
Надявам се сборникът да ти хареса, Верни читателю. Мнозина са забравили истинската наслада от четенето на разкази. Но… разказът е като открадната целувка от непознат в мрака. Разбира се, това не е любовна връзка или брак, но понякога целувките са опияняващи, а мимолетността им само подсилва тяхната привлекателност. Стивън Кинг смесва образи на страха, стари като света, с иконографията на съвременния американски живот. Резултатът – „специална марка“ ужаси – онази, заради която милиони читатели поглъщат страница след страница... макар и да им страшничко. Насладата е гарантирана: освен новелата „Мъглата“ в сборника са ... |
|
|
"Ще бягаш ли с мен?" е вълнуваща приказка, в която се преплитат пътищата и съдбите на деца на съвременен Йерусалим, хванати в клопката на реалността. Те гледат на света около себе си с нестихваща почуда, докато бягат трескаво към себе си и към истинския си живот. Бързите им стъпки отекват из цветните, шумни, осезаеми улици на Йерусалим, в такт с безпокойния бяг на едно куче. Давид Гросман е един от най-четените съвременни израелски автори, удостоен с признанието на критиката - носител е на 12 национални и международни награди за литература и публицистика, но най-вече с признателността на читателите, докоснали ... |
|
|
Разкази ... "Лежахме по гръб, хванати за ръце, и гледахме Голямата мечка. Зад поляната боровете очертаваха тъмен полукръг. Вдишвах суровия мирис на рязани дърва и аромата на дивите цветя. Слушах. Понякога спомените я задушаваха, но дори и тогава подреждаше мислите си стройно, по учителски. Погалваше падащите на челото ми кичури, както навярно правеше с по-малките деца в училище. И отново полугласно се питаше сама, упреквайки се: защо ли ме товари с всичко това? Нощта преваляше, тънка ивица светлина се появи на хоризонта. Трябваше да се прибираме, преди да се е размърдал някой от по-възрастните колеги. Повдигнах се на ... |
|
|
"Взех със себе си четвъртинката водка Континенте и изкачих стълбите, като се опитвах да не вдигам шум. Постигнах го. Без да паля осветлението. Вече се намирам на покрива на сградата, хванал в едната си ръка бутилка пепси и една чаша. В другата стисках здраво моята водка Континенте. Застанах почти на ръба на покрива и седнах. Това не бе трудно, тъй като покривът не бе полегнат, а представляваше една голяма треска. Сипах водка до половината на чашата, а другата половина допълних с пепси. Зачаках. Нямах друг избор. Нея все още я нямаше. Исках да я спипам на местопрестъплението. Искам да кажа, че почти бях сигурен, че тя ... |
|
|
Тук е тихо, особено нощем. ... Радли са типично английско семейство. Живеят в хубав, но не биещ на очи дом в градчето Бишъптърп. Питър е семеен лекар: денят му е изпълнен с оплаквания от безкрайна върволица хипохондрици и истински болни хора. Съпругата му Хелън се старае да е постоянно заета, като организира вечерни партита и посещава читателски клубове. Двойката прави всичко възможно да води тих, обикновен живот и да не излиза извън жестокия радар на местните клюки. Единственият проблем е, че децата им, Клара и Роуън, намират за невъзможно да избегнат всекидневния порой от заяждане и тормоз, на който са подложени в ... |
|
|
Да се свлечеш до дъното си има и добри страни, защото оттам която и посока да хванеш, все е към по-добро или по-малко лошо, както от Северния полюс всички посоки поемат на юг, а от Южния - на север, значи полюсите със седемдесетградусовия си студ са мястото, от което по-надолу няма къде и ти иде да хукнеш по улиците и да викаш - Щастлив съм! Свободен съм! Влюбен съм! Богат съм! Голяма работа съм! Бог съм! Но е достатъчно да погледнеш как стрелката на компаса се върти като пощуряла на полюса, забравила къде е север, къде е юг или решила, че навсякъде е север и юг, и сърцето ти се отпуска - я стига си кряскал по улиците, а ... |
