"Няма тайни: Искам да мисля за неща, за които не може да се мисли. Да стигна до места, до които не може да се стигне. Да понеса онова, което не може да се понесе. И когато отида там, откъдето няма връщане, да се събудя от съня, от който няма връщане." Красимир Симеонов Красимир Симеонов е роден през 1967 година в град Варна. Завършва Българска филология в Шуменски университет Епископ Константин Преславски. Автор е на книгите Видове (2003), Кожа (2004), Езерни очи (2005), Стоях и слушах (стари и нови неща) (2006) Нищо повече (2008), Бунтът на Сизиф (2009, ел. издание), Зверобой (2017) и Срещу вятъра ( ... |
|
В тази книга са събрани и подредени записките на двама души - на светогорски монах, наричан поп Алигорко, и на френски дворянин, пленен при Кандияи приел исляма, наричан Венецианеца. И двамата съвременници описват едно и също събитие - разорението и помохамеданчването на родопската долина Елинденя през лятото на 1668 г. Поп Алигорко го е гледал откъм страната на българите родопчани, Венецианеца - от страната на турците. Много пъти и двамата описват една и съща случка и ясно се вижда как различните гледни точки и различното осветление променят очертанията на събитията. Тия повторни, макар и различни описания, почти винаги ... |
|
Съставител: Тодор Коруев . ... В различно време в редакцията са работили редица български писатели - Йордан Радичков , Мирон Иванов, Дико Фучеджиев, Банчо Банов, Ангел Тодоров, акад. Владимир Топенчаров, Никола Статков , Станко Нацев, Константин Еленков, Тодор Коруев. Освен споменатите писатели и публицисти, във вестника утвърдиха своята журналистическа кариера и автори като Михаил Топалов, Александър Костов, Любомир Кънчев, Иван Палчев, Петко Мангачев, Богдан Иванов, които през годините по-късно не само издаваха свои интересни и талантливи книги, но и оглавяваха големи всекидневници, като например Тошо Тошев ( ... |
|
Последният велик рицар на Ренесанса - Пиер дьо Бурдей, абат Дьо Брантом въздишал по прекрасната кралица Марго, придружавал Мария Стюарт в последното ѝ тъжно пътешествие до Шотландия, познавал срамните тайни на всички високопоставени дами и господа. В края на 1584 г. буен жребец хвърлил ездача си и го обрекъл на заточение в построения по негов проект замък "Богатата планина". Там се родила вълшебната еротична приказка с колоритни герои, особено привлекателни, тъй като не са измислени, а - истински. Размишленията за рогоносците, за потайностите на женското тяло, за знатните девойки, омъжените и вдовиците, за ... |
|
Книгата "Везни. Алманах Везни" е фототипно издание, редактирано от Гео Милев , което включва два периодични печата от 1919 - 1923 г. ... |
|
"Целият свят, който описва Атанас Далчев , е една морална категория. Но той е и конкретна битова среда с реални хора. Те са затворени в стаята и единственият им контакт със света е прозорецът. Пътят, който тръгва от къщата, води към небитието и по него се минава само веднъж. Трите образа метафори: стаята, прозорецът и пътят, са всъщност трите опорни точки на Далчевата вселена. Битието функционира в строго определени рамки и от тях се излиза символично, в преследване на копнежа, на надеждата, на избавлението, т.е. когато дойде краят. Тази толкова потискаща атмосфера е събрала огромната енергия на човешкото страдание. ... |
|
Крипта Влез в криптата на подсъзнанието Изгубен в лабиринта от тунели извивките на мисълта ти разгадаваш И вслушан в шепота неразбираем на прелитащите сенки и отблясъци потъваш в утробата на спомените Забелязваш че си едновременно навсякъде въплътен във форми причудливи Виждаш удивен че си вода извираща от кристалните гърла на щерни светещи Усещаш - ти си димно заклинание за някакво мистично възлияние Започваш да откриваш себе си в структурата на замислените минерали в усмивката на фантастичните цветя и птичето непрекъсваемо бърборене Мълчанието на вековните гори е говоренето знаково на Естеството И проумяваш най- ... |
|
За робското в робството и свободата в разлома. ... Главната цел на тази книга бе да покаже въстанието от 1876 не в неговите триумфи и възторзи, нито в паденията и разгрома, както е правено многократно, а във вътрешното, психично изживяване на свободата - свободата като способност да поемеш отговорност за свободата на другите и най-важното като способност да намериш ключа към психичния статус на своя народ. Тук идваме вече до същностния проблем, сърцевината на целта - робското, преодоляването на което е самата свобода. Ако в изминалите от 1876 насам сто и четиридесет години имаме натрупана огромна литература - научна и ... |
|
Сборникът съдържа избрани афоризми от книгите "Артефакти", "Непростимо", "Инвазия" и "Сатирисловия", както и над четиристотин непубликувани досега. "Невъзможно е да го насилват повече. Чувства се мазохист. Ако олигархията е предсказуема, няма да е тя. Той е лишен от индивидуалност. От нищо не е лишен. Този народ за нищо го нямат, задето той ги няма за нищо. Външният вид много лъже, но това не е достатъчно. Той ги лъже и с вътрешния си вид. Стилистиката му е блестяща в жаргона си." Из книгата ... |
|
Аненски е един от най-значимите руски поети на ХХ столетие. Той е изтъкнат педагог и филолог-класик, създател на поразителна културфилософска проза, оригинален драматург и превъзходен преводач. И във всичко е поет! Ще се възползваме от думите на Пастернак и ще го наречем "широко разпръснала се участ". Всичко се стреми към един образ-символ. За много дълги години лириката на Аненски е била обречена на - ако използваме една от любимите му думи - "забвение". Недоумяващо-снизходителните оценки на съвременниците и потомците (имало е и редки изключения от друг порядък), са потвърждавали горестните думи на ... |
|
Митологичното съществуване на амазонката се оправдава единствено от отношенията ѝ с мъжете. Тя е свободна жена, която живее "навън", в еднополово женско общество, не се занимава с "женски" дейности, не отглежда деца, "мери си силите" с мъжете, воюва с тях. Една странна фигура, станала популярна благодарение на литературата и изкуството на Древна Елада, превърнала се в метафора на независимата жена и идеал на съвременния феминизъм. Както често се случва, гръцкият образ и гръцкото название се възприемат като единствен модел за всяка митопоетична представа и ако подобна фигура бъде открита ... |
|
Един от емблематичните творци в съвременната българска пластическа култура - Любен Зидаров, не престава да ни изненадва със своите неуморни художествени експерименти и търсения. Повече от половин век той упорито работи в няколко направления и жанрови полета - рисунката, илюстрацията (предимно на литература за деца и юноши), акварела, маслото, смесената техника... Нека обаче сега насочим вниманието си специално към акварелите на художника. Този албум е посветен на тях. ... |