"Всяка възраст има своите кризи, но и очарования. Аз не съм неподвластна на времето, но да залича пораженията от годините започнах да тичам. Когато бягам дълги разстояния, всичко в тялото се бунтува и крещи да спра. Сърцето блъска в ушите и всеки миг ще се пръсне. Но има един чисто психологически праг, когато става чудо! Тревата оживява, въздухът има не само аромат, но и вкус и добива нови агрегатни състояния. Мозъкът потъва надълбоко в стъпалата и може само да отброява крачките - туп, туп, туп. Остава едно призрачно сияние и светът променя своите измерения. Тогава всичко е възможно и картините се редят реални и ... |
|
"Там, където не сме" - новата поетическа книга от Георги Господинов събира стихове, писани през последните десет години и неиздавани досега. Тя е пета по ред след вече класическите му стихосбирки от 90 -те "Лапидариум" и "Черешата на един народ", след "Писма до Гаустин" (2003) и общото им издание в антологията "Балади и разпади" (2007). Господинов често казва, че внася контрабандно поезия в своите романи. Но е вярно и обратното - можем да открием ненаписани романи, контрабандно внесени в стиховете му. В стихосбирката има нещо от личната и световна меланхолия на " ... |
|
В поетичната си книга "Разсъблечени стихове" Лидия Лечева превежда всичко на езика на метафората. Обръщайки се към вечната тема за любовта, тя по свой начин преобразява и моделира околния свят с неговите вещи и понятия така, че внушава на читателя едно необикновено чувство за близост, простота и яснота. Стихотворения като "Пълнолюбие", "Предчувство", "Жертволюбов", "Болка" носят заряда на автор проникнал с фибрите си в изследваната тема. ... |
|
"Не чувам нищо Камък ли каза? Облак? Кедър? Кит? Или изгубена пчела над океана заета да събира сол от месоядните цветчета на очите ти? Гледам те: такъв: с огромни зъби на баща Когато изговаряш думите ти сякаш ме изяждаш но не чувам нищо Само нулево пищене И - последно: Кит ли каза? Сигурно е камък защото не познавам друго което да тежи така и да не мърда." Васил Балев Васил Балев е автор на стихосбирките "Злак", спечелила наградата "Иван Николов" за млад автор през 2011-а, както и "Стихотворения", която също бе удостоена със статуетка "Иван Николов' през 2014-а. ... |
|
Почти четвърт век след реализацията на първия си сборник стихове Васил Славов се "завръща" в литературния живот на страната. През 2016 г. книгата му "Звяр" е отличена със съпътстваща награда в националния конкурс за поезия "Христо Фотев", а следващата стихосбирка на автора, "Следверие", е номинирана в същия конкурс през 2018 г. Стихове, включени в двата сборника, са отличени с награди в конкурса за поезия "Биньо Иванов". През 2018 г. сборникът "Следверие" печели националната награда за поезия "Дамян Дамянов"."Озовал се далече от литературното ... |
|
Лъчезар Лозанов (1953) е сред най-екзотичните имена на съвременната българска поезия. Макар по възраст присъствието му да не съвпада с днешните млади поети, чрез неоавангардната си поетика той несъмнено принадлежи към поколението, явило се в публичното пространство през 90 -те години на миналия век. Завършил българска филология и журналистика в Софийския университет, днес Лозанов е журналист във в. "Българска армия". Автор е на отпечатаната в библиофилски тираж стихосбирка "Скъсай опаковката!" (1995) и на направилата силно впечатление на критиката книга "Звярът" (1999). В книгата " ... |
|
"След мене няма да остане нищо. Смъртта ще спи, детето ще расте. Небето ще е чисто, чисто, чисто. Ще има смърт. Ще има и дете." Георги Борисов Роденият през 1950 г. Георги Борисов е един от най-талантливите автори, дебютирали към края на 70 те години. Това е важно за българската литература поколение, важен е и самият исторически момент, в който българският читател (от 80 те години) започна да чете поезия и да се увлича по нея. Но със своята поезия Георги Борисов не пренася постиженията на онази успешна стилистика от вчера, а я развива, населва я с нова фигуративност, зарежда я с изненади и изострени ... |
|
Техният полубрат И си играем на стъклени топчета, прокопаваме тунели в земята, пръстта е ледена. Студено е да играеш навън, да играеш фигура, да побутваш топчета, толкова малки, тежат тонове. Аз съм направен от смола, а другите са стъклени. Александър Байтошев ... |
|
Ангел Русков е роден на 17 ноември 1948 г. в с. Овча могила, Свищовско. Основното и средното си образование е завършил в родното си село. След това учи в Стопанската академия в Свищов. Там известно време работи като докер на пристанището, а после става редактор във в. "Дунавско дело". Като студент, освен в "Дунавско дело", печата стихове във вестниците "Борба", "Студентска трибуна" и списание "Тракия". От есента на 1979 г. живее и работи в София. Първо е изкопчия, а от октомври 1981 г. - редактор в сп. "София". От 1985 г. работи в сп. "Отечество". След ... |
|
Книгата е част от поредицата "Библиотека "Музеи на български писатели" на издателство "Славена". ... "Пейо К. Яворов е най-големият и значим в творчески смисъл в четворката от "Мисъл", макар да няма стремеж към водачество. Той е най-откроеният, най-автентичният, най-големият и силен талант от четиримата. Яворов е най-влиятелният български поет от началото на ХХ век, основната ярка фигура, оказала решително въздействие и влияние върху развитието на националната ни литература. Това влияние отеква и до днес. Според забележителната мисъл на литературния критик Васил Пундев за ... |
|
"... Поемата на Ристич е поетичен любовен роман, изтъкан от граматиката на любовната реч и неговата фундаментална култура, която е разпознаваема по жестовете и емблемите на велики любовни истории, но и текст, който се отнася до възможността да бъдеш свидетел на любовта чрез непосредственото преживяване, отражение на истинско любовно събитие и хоризонт на желанието, който успява да разкаже историята на любовта като драма и заклинание за живот." Йован Зивлак Проф. д-р Бранко Ристич е роден на 15 юни 1961 г. във Велики Шилеговац (Крушевац), Р. Сърбия. Завършва основно и средно училище в родния си град Крушевац. ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Томчето с избрани стихотворения, песни и романси, преведени от Александър Муратов и Атанас Далчев, ни среща отново с любимия испански поет. Предговорът е на Любомир Левчев. "Когато умра, погребете ме с мойта китара под пясък и глина студена. Когато умра, между портокали и мента зелена. Когато умра, погребете ме вий, ако щете, в един ветропоказател. Когато умра." ... |