Тимофей Пнин се носи в монотонния ход на петдесетте си години. Някогашен беглец - първо от болшевишка Русия, а после от нацистите, - сега е американски гражданин. Преподава руски "и тям подобни" във Вандалския колеж, където една от студентките му е амбицирана да чете "Ана Карамазова" в оригинал, а той самият - да напише колосален труд за стара Русия. Животът го качва все в погрешния влак, но проф. Пнин не губи своето достойнство и вярно сърце. Владимир Набоков (1899 - 1977) е нареждан сред най-важните автори на XX век в световната литература. Напуска родната Русия след болшевишката революция. ... |
|
Калинчица капчица събира най-популярните детски стихотворения на Дора Габе . Настоящото издание включва 226 творби на поетесата и е посветено на 135-годишнината от рождението ѝ. Над 80 -те илюстрации са дело на Пенко Гелев . Папагал Стига семки си кълвал, ей, дърдорко папагал! На ти половин геврек, да ядеш като човек и да станеме другари. – Гари, гари, гари... Художник Седна Тошко и чертае, но рисунката каква е: нито жаба, нито рак - ала той рисува пак. Само на рисунките смеят се маймунките! Катето и Джори Тичат с колелата Катето и Джори, всеки се отдръпва път да им отвори. А отзад ги гледа Шаро и ... |
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
Операта, обединила поезия, епос, драма и комедия с музика, песни и танц, повече от четири века разпалва въображението на творци, изпълнители и публика. Обругавана и дори презирана, тя е изкуство, въплътило в себе си многовековен духовен и интелектуален опит, мечти и емоции - преди всичко човеколюбие. Кратка история на операта на проф. Боянка Арнаудова е първата част на двутомник и обхваща периода XVII и XVIII век. В нея се разглеждат и предшествениците, и ранните образци на жанра: от Мистериите и античната трагедия, през песните на трубадурите, литургичната драма, ренесансовите пасторали, английските Маски и Комедия ... |
|
По наредба 33 на МТИТС. ... Характеристики: Формат: А5; Вид: блок; Обем: 100 листа; Хартия: вестникарска, нехимизирана; За лек и товарен автомобил. ... |
|
Папа Григорий Пети е заченат от кръвосмешение между брат и сестра. За да се задълбочи още повече грехът, после той се оженва за майка си. Когато узнава това, Григорий се подлага на дълбоко поканяние прекратено от намесата на Бог, който го избира за папа. Тази приказна пародийна история Томас Ман пише в края на живота си. В нея той излиза от обичайните си теми, вдъхновен от "Грегориус, или Добрият грешник" от Хартман фон Ауе, но и от "Едип цар" от Софокъл . Томас Ман (1875 - 1955) е един от големите германски писатели на XX век, носител на Нобелова награда за литература за 1929 г. След идването на ... |
|
Философско-психологическа автобиографична дисекция на обществото и човека от Втората световна война до днес. Тя е никоя. Но може да бъде всяка французойка. Чрез снимки и спомени, останали от събития, думи и вещи, тази жена предава своето усещане за годините, изнизали се от Втората световна война до наши дни. Тя говори за себе си в трето лице. Тя е Ани Ерно и разказва историята на своето поколение. За да спаси нещо от времето, в което няма да ни има никога повече. Книгата е с Нобелова награда за литература за 2022 г. ... |
|
"Пиша тази пиеса не без удоволствие, макар че ужасно нарушавам условията на сцената. Комедия, три женски роли, шест мъжки, четири действия, пейзаж (изглед към езеро); много разговори за литература, малко действие и пет пуда любов.""Струва ми се, че в моята пиеса, колкото и да е скучна, има нещо ново. В нея няма нито един изстрел, между другото". Така скромно представя две от своите емблематични пиеси Антон Павлович Чехов (1860 - 1904). Но думите му се прокрадва най-важното - той нарушава принципите на театъра, подхожда новаторски към героите, сюжета, кулминацията. Всяка пиеса на Чехов стои при ... |
|
"Ето я бялата къща между дърветата. Вижда се там долу, далеч под нас. Ние ще се гмурнем като плувци, едва докосвайки земята с върха на пръстите. Ще потънем в зеления въздух на листата, Сузан. Бягаме и потъваме. Вълните ни покриват, листата на буковете се събират над главите ни. Ето го големия часовник с позлатените стрелки, които блещукат. Ето ги върховете и плоскостите на покрива на голямата къща. Конярчето шляпа по двора с гумените си ботуши. Това е Елведон." Из книгата ... |
|
"Никога не пускаха завесите преди да е станало толкова тъмно, че да не се вижда навън, нито затваряха прозорците, преди да е станало твърде студено. Защо да оставяш деня навън преди да е свършил? Цветята все още грееха; птичките чуруликаха. Често, така се случва, че вечер човек вижда повече, когато нищо не го разсейва, когато няма да се поръчва риба, когато не трябва да се вдига телефона. Там, в тази долчинка с изгорено от слънцето поле, вече се събираха щурецът, мравката и бръмбарът, който търкаляше камъчета от изгорената от слънцето земя през блесналите стърнища." Из книгата Немалко критици смятат, че ... |
|
Крайният вегетарианец и нудист от Нюрнберг Аугуст Енгелхард отплава към Германска Нова Гвинея, за да създаде колония от хора, които се хранят само с кокосови орехи. Купува малък остров заедно с местното население и се заселва там с идеята, че те ще работят в неговата кокосова плантация. XX век тъкмо е започнал и лудостта на екстремните духовни практики, придружени от странни хранителни ограничения, е едва в началото си. Енгелхард затъва все повече в крайности, заобиколен от работниците си, които с насмешка участват в чудатостите му. В същото време нацизмът става все по-популярен в родината му. Кристиан Крахт използва ... |
|
Игор Петрович, уволнен от "органите" поради непригодност, получава служба в спокоен Отдел, който се намира в сградата на старо котелно в индустриалната зона. Колегите му са все бивши, провинили се кадри на ФСБ. Или поне така изглежда на пръв поглед - че "Отдел" е история за живота на съвременните "бивши", отхвърлени от системата. Постепенно осъзнаваме, че работата им е да ликвидират съвсем обикновени на вид хора. Нито един от отдела не знае защо. Това е роман за машината на терора, която винаги сме си представяли като нещо външно, страховито и непобедимо, но чиито зъбчати колелца може би се ... |