Търговецът и папагалът Един ориенталски търговеи имал папагал. Един ден птицата съборила шише с олио. Търговецът се ядосал и ударил папагала с пръчка отзад по главата. Оттогава папагалът, който по-рано проявявал интелигентност, престанал да говори. Перушината на главата му опадала и скоро оплешивял. Един ден, докато седял на рафта в магазина на своя господар, влязъл плешив клиент. Видът му силно развълнувал папагала. Пърхайки с криле, той подскачал наоколо, кряскал и накрая за изненада на всички проговорил отново: „И ти ли събори шишето с олио и те удариха по тила, че вече нямаш коса?" Тези параболични ориенталски ... |
|
След падането на Живковия режим в България станаха промени, които принудиха много хора да търсят препитание в други страни. В този роман разказвам за двама млади - влюбени, неопитни, ентусиасти, тръгнали да търсят по-добър живот, и за техните преживявания. "Когато самолетът се приземи на летището на многомилионния град, двамата се спогледаха и като по команда едновременно изрекоха: "Здравей, Америка!". Емил се засмя и допълни: "Посрещни ни подобаващо, защото идваме с големи надежди". - Не! Утре се връщам обратно в България. Дойдох само да те видя, да се уверя, че си добре, да ти кажа, че аз ... |
|
Милена Буржева е поетеса, писател и театрален критик, известна както в България така и във Франция. Автор на множество публикации и седем книги на български език. "Празници умират като хора" е осмата ѝ поред книга. Четири, от предложените в нея разкази, са публикувани в три френски списания. "... Една стая винаги вика някой при себе си и ако не отиде някой отиват духове,а тя тогава започва да вика още повече и отиват още повече духове...""... Понякога те седяха до мен на масата и си говореха кой какво от тях е откраднал, кого е пребил или убил. " Значи и в големите къщи може да има ... |
|
Второ допълнено издание. ... "не искам да бъда ничие време, не искам да бъда ничия мечта... ...(не) искам да бъда."Думи, пронизващи като куршуми и огън от емоции... любов, очарование, магия, дръзновение, живот, болка, откровение, искреност и (с)мисъл в стихове и в проза."Дуалистичното в нея е повече от видимо. Талантливо дръзка и естествено красива. Умее да рисува, а черно-белите клавиши на пианото са само допълнение. Усеща силата на думите и знае как да ги подрежда, тълкува и омотае във вълшебната паяжина на поезията. Тя е вече на 22 години. Тя е Ана-Мария ! Търсеща, емоционална и влюбена в живия живот, ... |
|
Как Майкъл, Меджик, Лари, Чарлз и най-великият тим на всички времена покориха света и промениха баскетболната игра завинаги."Имаш ли запис? - попита ме Майкъл Джордан. - На онзи мач?"."Имам" - отговорих му."Човече, всички ме питат за този мач. Не съм се забавлявал повече на която и да е друга среща в кариерата ми" - каза той. Този мач е като олицетворение на легендата за Дрийм тийма, който безспорно е най-доминиращият спортен отбор, съществувал някога. Към него не се обръщаме просто като към обикновен двубой. Не, този двубой в Монте Карло, непосредствено преди старта на Олимпийските игри в ... |
|
Приживе - и то без знанието на поетесата, са отпечатани само седем нейни стихотворения. През целия си живот Емили Дикинсън нито търси, нито мечтае за слава и дори не допуска, че някой се интересува от създаваните от нея поетични миниатюри откровения. Когато умира, намират ръкописи на над седемстотин нейни творби, а четири години по-късно (1890) Америка и останалият свят с учудване откриват, че се е появил нов, значителен поет. В книгата са включени избрани стихотворения и писма в превод на Атанас Далчев , Георги Мицков, Миглена Николчина . Специално за изданието Леда Милева преведе четиридесет и осем стихотворения, ... |
|
Историята, лагерите, комунизмът, любовта и стремежът към свободата, престъплението и наказанието, равносметката и прошката. През зимата на 1946 г. Димо Костурков, доктор по право от Сорбоната, пътува към опустошената от войната България. Изпълнен е с надежди и идеали, а във влака среща и красивата Ана, която се прибира да погребе баща си. Още на перона у дома ги чака сблъсък с жестоката реалност - комунистите са заграбили властта и няма да я пуснат. На двамата млади им предстои да опознаят истинското лице на строя - насилието, издевателствата, лагерите, изселванията... Десетилетия по-късно режимът се люшка в предсмъртна ... |
|
Реч на отец Винко Прибойевич, професор по свещено богословие, доминиканец, за произхода и славата на славяните в Млецим, 1532 година. С разрешението на най-ярките господа на предстоятеля на Съвета на десетте."Така пожарът на Троя бил началото на много известни градове и народи, защото троянците (както казва Плиний) получили нови имена според различните места, така че някои от тях (както заключава Сабелик) се наричат римляни, а други венети. Катон (според свидетелството на Плиний) твърди, че венецианците произхождат от троянския род. Така и тирите, които следвали честитата Дидона (както казва същият Сабелик), по-късно ... |
|
Защо обичаме нещо или някого не е въпрос, който често си задаваме: на него трудно се отговаря. Може би това е така, защото обичта е по скоро чувство, което е трудно да се опише с думи. И точно затова книгата пред вас, която си задава въпроса Защо обичам България, е любопитна, още повече, че на този въпрос се е постарал да отговори чужденец. Ханс Висема не е чужд на България и тя не е чужда за него по редица причини, част от които ще разберете, като прочетете книгата. А може би вече сте чели неговите "Сибирски уроци за живота, любовта и смъртта". Холандският професор по технологии и предприемачество ни предлага ... |
|
"Лечителството, знахарството, е много отговорна работа, като носенето на оръжие. Може и да навредиш. Вибрацията на мисълта и изказаните думи са важни. Лечителят, стъпил вече на "пътя", с натрупаните знания и предадените му от друг лечител - обикновено роднина - ритуали, напеви и методи на въздействие, започва да лекува и да се самоусъвършенства. Платата им е скромна, според възможностите на хората, или обикновено без пари. Лечителят, движейки се по своя път напред и нагоре към смъртта, търси честен и отговорен човек, обикновено по-млад, с подобна на своята ценностна система, на когото да предаде всичкото ... |
|
Лео и Алекс са щастлива семейна двойка, но в седмата година от връзката им се задълбочава един проблем, защото Алекс иска двамата да си осиновят дете, докато за Лео и едно кученце е достатъчно. Когато семейството на Лео е поканено за Бъдни вечер при двамата, броят на конфликтите нараства. Сестрата на Лео Никол ридае, защото е бременна, но не знае дали нейният италиански приятел Фабио ще приеме детето. Бащата на Лео Гюнтер вече не може да понася жена си Еда, която през дългите години семеен брак винаги се стреми да доминира. При това тя е доста резервирана и към Алекс, защото би предпочела да има снаха. Точно на Бъдни ... |
|
Роман за съдбата на модерния човек. ... "Шлеп в пустинята" е кратка книга, 150 стандартни страници, но е чист спирт - всеки може да го пие толкова разреден, колкото обича (може и неразреден). Проблематиката е дълбока, яка, и се чете на един дъх. "Стоя на балкона вкъщи и гледам реката. Живеем на последен, осми етаж и реката се вижда добре, въпреки новия блок, който ни затули част от гледката. Река Дунав, град Русе – шон шонж мо. Аз съм учител по английски, не по френски, и ми е лесно да си правя майтап с френския. Един шлеп върви нагоре по течението и скоро се скрива зад новия блок. Представям си как се ... |