Роман като шлифован диамант Това не е роман не е роман в стандартния смисъл по отношение на сюжет и развитие на характерите. Той по-скоро е откровение за процеса на изцеряване и зараждането на любовта, самоуважението, мъдростта и състраданието. Това не е роман е зов. В началото героинята твърди, че не възнамерява да пише роман, а да изпрати послание за обич към брат си Джони, за когото се предполага, че се е удавил преди 30 години, но тя вярва, че е жив. Историята се развива под формата на ретроспекции, от които читателят научава за отношенията на Имоджън с родителите и брат и и се докосва до дневници и писма на роднини. ... |
|
|
Наоми не просто е избягала от сватбата си. Тя е дошла на помощ на своята близначка в малкото градче Нокъмаут, където жителите уреждат споровете си по старомодния начин - с юмруци и бира. Обикновено в тази последователност. Но за нещастие, безотговорната ѝ близначка Тина изобщо не се е променила и изчезва без предупреждение, задигайки вещите ѝ. Наоми се оказва без пари, кола и работа в непознатото градче, но за сметка на това се сдобива с нещо неочаквано - с грижата за единайсетгодишна племенница, за чието съществуване дори не е подозирала. Нокс е лошото момче на Нокъмаут и предпочита живота си точно както ... |
|
|
Дядо Коледа вече е на възраст, тежи повечко кила, работи непрестанно и се изморява доста. Въпреки това всяка година обикаля света и разнася подаръци, за да радва детските сърца. Затова бъди послушно дете, оценявай труда, който той полага, и следвай съветите, описани в тази книжка, за да изразиш благодарността си към добрия старец. Написана с чувство за хумор и закачка, книгата радва децата с чудесните си илюстрации и създава у дома весела атмосфера в очакване на Коледа. Макис Цитас е един от най-четените гръцки писатели, пишещи за деца. Книгите му за възрастни пък печелят най-големите европейски награди за литература. ... |
|
|
Когато ме последваш Ще те призова в прозрачното... Ще чуеш само шепота на пеперудени крила... После ще е безтегловност и безгранична радост... Върховете не са недостижими, за онези, които познават летежа... Те са призовани да бъдат някъде, където ще възпламенят кладите на свободата, за да бъдем отново истински... Когато те повикам, ще се замислиш дали трябва, реално ли е... Не можеш да устоиш на онзи глас от вечността, отекващ в най-дълбокото... в сърцето... Дланите са по-интимни от голотата... Оголените нервни окончания, докосвани са от детайлите... на незабележими сенки, отразяващи се, само в очите... Когато ме ... |
|
|
Катерина Кирянова е родена в гр. Петрич. Завършила е ИДНУ в гр. София, ВПИ и има две специализации за организация и управление на образованието. Работила е като директор на учебни заведения в продължение на 41 години. Член е на СБП. Има издадени 25 книги за деца и 24 за възрастни. "Ангелите не умират" е нейната 50-а книга. ... |
|
|
Македония е географско понятие. ... "След това г. Грунерт зададе на г. Михайлов въпрос относно етнографския характер на Македония, като каза, че при свои пътувания из Македония (по време на Югославия, когато той е бил кореспондент на ГТА в Белград), той е чул при запитвания на хора от народа, отговор: ние не сме нито сърби, нито българи, а - македонци. Г-н Михайлов веднага отбеляза, че този отговор се е дължал на страха на запитаните, дали нямат работа с някой сръбски агент или приятел; в такъв случай вече е достатъчен кураж да се заяви от някой "южносърбиянец", че не е сърбин. "Македония - заяви г. ... |
|
|
Изненадващо пътуване към себе си. ... Нора току-що е загубила баща си. Сам по себе си този факт е достатъчно тъжен, но това не е всичко: татко ѝ е оставил завещание и има необичайна последна воля. За да получи огромна сума като наследство, Нора трябва да загърби приятния си живот в Париж и да се отправи към непознатата Австрия. И там, в ледените Алпи, да разпръсне праха на баща си. На всичкото отгоре трябва да направи това неочаквано пътешествие, контролирана от кандидат за нотариус, избран от баща ѝ. Бернхард е педантичен младеж, пълна противоположност на жизнерадостната и спонтанна наследница. Нора и ... |
|
|
В разгара на Студената война две секретарки са изтеглени от машинописния отдел на ЦРУ за участие в оперативна мисия, каквато се случва само веднъж в живота. Задачата им е тайно да измъкнат ръкописа на романа "Доктор Живаго" от СССР, където никой не смее да го издаде, и да помогнат шедьовърът на Борис Пастернак да бъде публикуван в целия свят. Очарователната Сали Форестър е опитен разузнавач. Тя е превърнала в оръжие дарбата си да използва своята изкусителна привлекателност, за да убеждава могъщи и влиятелни мъже да споделят тайните си с нея. Ирина е начинаеща, но под ръководството на Сали бързо се научава как да ... |
|
|
Един млад мъж на име Самуел умира в ужасна катастрофа. Било ли е това инцидент, или е било самоубийство? Историята скача напред и назад във времето, смесват се минало и настояще и ние следваме Самуел чрез спомените на приятели, семейство, познати. Всички те разказват различни версии, някои твърде противоречиви - говорят за Самуел, за себе си, един за друг, търсят вината си за случилото се. В крайна сметка какво остава от всички наши кратки спомени? На кои снимки на паметта може да се вярва? И какво е скрито от това, което не си спомняме? "Всичко, което не помня" е увлекателна приказка за любовта, приятелството и ... |
|
|
"Мое минало, не си отивай! Ти завинаги с мене остани, да посрещнем заедно всички бъдни дни, които любовта ни бе избрала и всичко в живота бе ни дала." Добринка Михайлова ... |
|
|
Жена Не питайте коя е тя! Тя няма образ, нито име. Изваях я от самота и назовах "неназовима". Създадох я от къс небе. От всички земни твари сбрана, така възможно само бе безсмъртна тя да си остане. ... |
|
|
Не мога да заспя Всички вече спят. Само аз не мога... Вали, вали снегът по плочките на двора... Там видях едно малко котараче, изгубено, само, по котешки да плаче. Във стаята при мен поисках да го взема. В този зимен ден навън бе тъй студено! Но мама каза: "Не! Във стаята не може. В снега му е добре, в топлата му кожа."Всички вече спят. Само аз не мога... Дали затрупал е снегът котето на двора?... Иван Мишев ... |
