Криминалистиката няма такъв случай в аналите си - сериен убиец е избрал за своя плячка писателите на криминални романи. Полицията и профайлърите са безсилни - тези престъпления разрушават стандартните представи за мотивите и начина на действие на серийните убийци. Разтърсващият трилър, разказващ за неуловим сериен убиец и определян като британския отговор на "Мълчанието на агнетата", е вдъхновен от жестокото убийство на Рейчъл Никъл, потресло цяла Великобритания през 1992 г. Нещо повече - писателите загиват по начин, който копира дословно смъртта на жертвите в собствените им романи. А за една жена разкриването ... |
|
|
Симон дьо Бовоар (1908 - 1986), емблематична фигура в литературния, интелектуалния и обществения живот на XX век, е авторка на романи, есета, трактати и мемоари, които отразяват не само нейната съдба, но също политическите и духовните събития, съпътствали жизнения ѝ път. Автобиографична е и повестта "Много лека смърт", в която тя и покъртително, и разсъдливо описва последните дни на майка си, в които е до нея, и дава неповторим израз на тъй всеобщото и безутешно изпитание от загубата на скъп човек. ... |
|
|
"А аз - какво правя тук, на това място между живота и смъртта! Убил ли ме е Гияе? Мъртъв ли съм? Но аз все още мога да си спомням: казвам се Халед, майка ми се казва Хинд, очите на любимата ми са медени на цвят. Следователно съм жив, защото мъртвите не си спомнят. И продължавам да чувствам болка - прехапах устната си със зъби и ме заболя... А мъртвите не ги боли! И все още съм способен да се радвам на гледката на огъня, водата, любимите... Мъртвите радват ли се? В този коридор има табели със знаци, които разкриват накъде водят многобройните зали, проходи и пътеки около мен: "Към слънцето", "Към вятъра& ... |
|
|
Това е една противоречива книга, създадена, за да покаже между другото, че доктрината за всеобщото изкупление няма библейска основа и е разрушителна за благовестието. Затова е много вероятно тази книга да не се хареса на много хора. На тези, които не виждат нуждата от доктринална чистота и нямат време за богословски дебати, които разясняват различията между така наречените евангелисти, публикуването на тази книга няма да се хареса. Очакванията с публикуването на тази книга са, че тя ще намери читатели с по-отворено отношение. Днес има доказателства от възраждането на интереса към библейското богословие, готовност да се ... |
|
|
Борислав Пекич е една от най-значимите литературни фигури в сръбската литература. За пръв път на български език ще излязат два романа на писателя - „Човекът, който ядеше смъртта” и „ Атлантида ”. ... Жан-Луи Попие има красив калиграфски почерк и живее по време на Френската революция. Той не се интересува от политика, не е нито революционер, но работи в Палатата на правдата и задължението му е да вписва смъртните присъди в регистъра на хората, изпратени на гилотината. Самият той никога не е виждал уреда за екзекуции. Денят му протича монотонно, докато нещо на пръв поглед незначително преобръща живота му. Възможно ли е да ... |
|
|
Във вероятно най-зловещата история в поредицата главната роля е поверена на смъртта, а жертвите ѝ са просто зловещ фон. Саймън Бекет майсторски превежда читателя по тъмните коридори на отдавна изоставена болница, за да го сблъска с кошмарни престъпления, но и с дълбоката човещина на Дейвид Хънтър. Повечето хора мислят, че познават мириса на смъртта. Че разложението има характерна, лесно разпознаваема миризма – отвратителна воня на гроб. Грешат. Преди години величествената сграда на болница Сейнт Джуд е била дом на надеждата. Днес тъне в разруха в очакване да бъде срутена. Когато на тавана на болничното заведение е ... |
|
|
"Дори и да се върнеш тази нощ, тихо да влезеш като шепот в душата ми, ако ти дойдеш, за да ме накараш да плача насън - аз ще те помоля да останеш още малко, ще поискам да те запазя за малко притихнала в мен. Ще те скрия под клепачите си и ще те превърна в далечно светещо нещичко! След всички въжета, на които висят мъртъвците, има и една слънчева люлка, спусната, за да поеме душата." Станимир Димитров ... |
|
|
"Зрелостта няма нищо общо с натрупания през живота ти опит. Тя има нещо общо с твоето вътрешно пътуване, с твоята вътрешна опитност. Колкото по-надълбоко човек навлиза в себе си, толкова по-зрял е той. Когато е достигнал до самия център на своето същество, той е напълно зрял. Но в момента, в който изчезне личността, остава само присъствието. Аз-ът изчезва, остава само тишина. Знанието изчезва, остава само невинност. За мен, зрялост е другото име на осъществяването: ти си достигнал до реализирането на своя потенциал, той е станал реален. Семенцето е тръгнало на едно дълго пътешествие и е разцъфтяло. Зрелостта има ... |
|
|
Последният час и покоят на бележити българи от миналото и съвремието. ... Всеки човек се ражда и идва на този свят с определена мисия и задачи. И когато ги изпълни, го напуска. Един се ражда, за да управлява, да бъде мъдър държавник, велик военачалник или революционер. Друг, за да се изяви в духовното поприще: в културата, изкуството или науката и да остане в паметта на поколенията като знаменит поет, писател, художник, музикант или учен. А трети, за да покори световни спортни върхове и да докаже, че човешките възможности нямат ограничения. Всеки народ има своите велики личности и герои в различните обществени сфери, ... |
|
|
Преди десет години на пусто шосе във Флорида е открита колата на Нина Морган. Изцапана с нейната кръв. Криминалистите са убедени, че е убита, макар тялото ѝ да не е намерено. Нина е била свидетел на зловещо престъпление. С показанията си пред полицията тя подписва смъртната си присъда. Затова инсценира убийството си. И възкръсва като Лия Трентън, планински водач в Мейн. Тя знае, че едва ли някога ще види децата си. Докато една трагедия не я събира с тях. Но онези, които искат да ѝ отмъстят, никога не са спирали да следят семейството ѝ. Над нея отново надвисва опасност и тя отчаяно се нуждае от помощ. ... |
|
|
"Чета тези стихове през меланхолния опит на ежедневието и чувствителността на изтичащото време. През характерната за Венелин Бараков почит към живота с приковаваща конкретика. Пътят и извървяването му: думите сега са за след това." Йорданка Белева "Търпението да гледаш как сянката на ежедневието постепенно се удължава и се превръща в памет, а сянката на паметта преминава отвъд - това е поетиката на делничния стоицизъм, който пронизва стиховете на Венелин Бараков. Светлината от изгрев до залез. И след това." Петър Чухов ... |
|
|
Какво е щастие? Как да бъдем винаги щастливи? В тази книга ще се запознаеш с редица техники за щастлив живот. Ако ги следваш, ще бъдеш щастлив завинаги. Щастието е избор. Ти избираш доколко да си щастлив! Щастието зависи от нас самите. То ни кара да се спираме върху хубавите моменти, кара ни да мечтаем и ни дава крила... Защо да оставяме хубавото за после, когато можем да сме щастливи сега? Твоите мисли създават обстоятелствата около теб. В тази книга ще откриеш: Как винаги да бъдеш щастлив? Как да постигнеш душевен мир? Как да разбереш по-добре себе си? Как да изградиш един по-добър живот? Лесни техники за ... |
