"Кой има право да пише спомени? Всеки има право, защото никой не е длъжен да ги чете." Александър Херцен "Да пишеш свои мемоари е увлекателно и приятно. Предмет неизтощим. Но трудно. Да не лъжеш - може, но да бъдеш искрен е физически невъзможно." Александър С. Пушкин "Всички що годе интересни мемоари са били написани само от нескромни хора". Е. Гонкур "Онова, което придава на историята фалшиви цветове, са мемоарите." Ж. Бенвил ... |
|
|
Един различен роман за "библейския" свят и след това. Неизвестното за Авраам, Мойсей, цар Соломон, Иисус от Назарет и за още много пророци на "богоизбрания" народ. Какво са дали на света и какво са взели от света евреите!? Както и отговор на въпросите: Ако Авраам е първият евреин, то какъв е Ной, живял 10 поколения преди него, и Адам и Ева, появили се на бял свят 1000 години преди Ной? Защо и как така Иисус Христос не е християнин? Защо не Божият Син е любимецът на Господ, а пророкът Мойсей? Имало ли е "Античен Холокост" и защо Хитлер съвсем не е прецедент? ... |
|
|
"На незабравата зовът" е стихосбирка на Тодор Билчев , сборник с епическа поезия, събрал негови оди и възхвали за исторически личности и събития, хора на духа и близки до поета лица, оставили трайни следи в живота на общността си; сред стихотворенията има и няколко есета, както и богат снимков материал, подбран от автора."Аз бих нарекла тази стихосбирка "Ода", защото тя е вдъхновена възхвала, отразяваща личното, лирическо отношение на твореца към места, събития и герои. И в този смисъл без притеснения мога да кажа, че епосът на Тодор Билчев е новаторски и модерен, защото епосът на новото време ... |
|
|
Според един разпространен либерал-позитивистки догмат миналото е това, което е било, но вече не е и няма да бъде. Хипертрофираната представа за линейния характер на прогреса и за неговата необратимост се основава върху опростената представа за миналото - че то е подобно на килер, запълнен със стари и ненужни вехтории, които се пазят за всеки случай, но които вече никога няма да са потребни. Това е представата, че вчерашният ден оттича в канала необратимо и напълно закономерно. Това е още представата за историята като широка и мътна река, която завлича всичко, попаднало в нея, и рано или късно то изчезва в устието на тази ... |
|
|
1998 г. - Макаронов, млад поет с първа книга на име "Роботът роб", е в подножието на славата си. Въпреки това той живее така, както живеят всички останали негови сънародници през 1998 г. Държавата е скована от лъжи, за които още никой не подозира. Хората все още се надяват. Разменната парична единица е 2 кинта. Макаронов работи като сценичен работник в театралната работилница, освен това става роуди на най-значимата постпънк група в момента. Запознат е издъно с инди сцената в Републиката. Тогава на върха е постпънк групата Luizza Hut. Точно така, Макаронов работи за тях. Лидерката в бандата е Луиза Н - тя е ... |
|
|
Това е разказ за един свят, или по-точно, за въздишката по един свят, непознат за мнозина. Всъщност за всички, освен за потопените в него, ясно съзнаващи своята различност, но стремящи се към големите пътища. Зад оградата на недоверието и предразсъдъците има един безкраен коридор, в който любовта и омразата вървят ръка за ръка. В който болката и радостта си делят един краешник и кроят планове как ще живеят, когато го напуснат. И никой от тях не знае, че младостта им е отпечатана на всяка врата, на всеки прозорец, на всяка плочица от този безкраен коридор, прибрал стъпките им, за да им начертае посоките и да им изплете ... |
|
|
Очерци за Рилското подвижничество и благочестие според летописи и исторически документи. ... |
|
|
"Следващите страници са естествено продължение на излязлата през 2011 г. моя книга "Размисли за българския национален характер". Идеята да напиша тези редове дойде след една разходка с мой приятел в центъра на София. В онези дни там кипеше строителна и ремонтна дейност в продължение на месеци и години. Бяхме решили да видим докъде е стигнала работата, след което да напазаруваме на Женския пазар. Останах впечатлен от мащабното строителство, разкритото културно-историческо наследство и чисто нашенските неуредици, които опират преди всичко до манталитета, гражданската ни немара и апатия. За пореден път се ... |
|
|
"Написах следващите редове за родното ми село Чеканец с ясното съзнание, че няма да мога да обхвана всичко, защото е невъзможно, а и не е необходимо. Преди мен много хора са писали, рисували, снимали, благославяли и пели песни за този притулен и сякаш забравен от света малък земен рай. Добре, че Бурелската покрайнина е запазила автентичен своя бит, традиции и обичаи, за да се насладим напълно и да попиваме жадно и от сърце завещаното ни духовно наследство. Опитах се да предам чеканските послания за тежката, но героична съдба на гордите планинци. Исках и вие да се докоснете до житейските мъдрости и поуки, които ... |
|
|
"София в края на осемдесетте години на миналия век прилича на септична яма. Ченгето Младен Демирев се опитва да установи истината за няколко убийства сред шпалир от проститутки, келнери, трафиканти на злато и партийни велможи. В своята най-известна „кримка” Възпитаните трупове пращат писма писателят Валентин Пламенов е по-тъжен и по-бляскав от всякога. „Умираме по малко, всеки ден, всеки час. Царе сме да умираме, отръки ни иде. А да живеем, виж, не винаги умеем. Не знаем как, не знаем защо, не знаем на каква цена.” Тези думи на Младен Демирев сякаш са произнесени от Филип Марлоу. Защото добрите ченгета си приличат. ... |
|
|
Романът "Не се влюбвай привечер" носи всички белези на произведение от криминалния жанр - напрегнато повествование, усложнена интрига която задържа вниманието на читателя, неочаквана развръзка: едно на пръв поглед "излишно" убийство, кражби на икони, интересни съдби - ето с какво се сблъсква в първото си самостоятелно разследване лейтенант Младен Демирев. Авторът не надарява героя си с никакви изключителни качества. Пред нас е един от тези млади криминалисти, които енергично, изобретателно и съвестно си вършат работата. ... |
|
|
Сигурно ви се е струвало да не разбирате поведението на другите, да обвинявате родителите си, да се карате на децата си. Различните знания в различните съзнания са причината за това, но има и едни други невидими връзки, които пораждат в нас бъдещето ни сутрин безпокойство, напрежение при среща с напълно непознати, вътрешни усещания за които видима причина няма. Точно тия връзки представя тази книга квантовия психолог Валентин Ковачганев . Работата с проблематика на силните родове и окрилен от последните открития в науката, той пресъздава в един романтичен вариант алгоритмите на невидимите връзки помежду ни, директен ... |
