"Сред полята притихнали, свежи, край прикътани бели села една синя рекичка бележи лъкатушна игрива следа. Тихо плискат се капки немирни, плах вечерник в тревата пълзи, а рекичката шушне неспирно и бърза, и бърза, и бърза. И навред над ливадите росни неусетно се спуска нощта, сякаш юноша влюбен докосва с плахи устни моминска уста." ... |
|
"Ако поезията е игра, тогава един възможен ключ за поезията на Влада Урошевич може да бъде нейното разбиране като една игра, една безкрайна игра, една разкошна залъгалка, една голяма загадка, една фантастична спирала, която постепенно ни се открива с нови, а познати предели, където животът и светът варират между явето и съня, с всички негови исторически и митични пластове и феномени. С тази чудна и чудесна спирала, която като водовъртеж и като вихрушка се върти в нашето чувстване в безкрая, се ръкува един вълшебник. Този вълшебник е поетът. Влада Урошевич."Матея Матевски ... |
|
Стойчо Младенов (1996, Троян) е най-младият лауреат на конкурса "Веселин Ханчев" (2013) и носител на първа награда за поезия в конкурса "Петя Дубарова" (2014). В момента следва право в СУ "Климент Охридски". "Прибран в себе си, открит към тишината на своята уязвимост, Стойчо Младенов вече живее единствено с опората на думите. Една висока и силна самота, с чиито стихотворения тайно се сприятеляваш, доверяваш им истинските си загуби." Марин Бобаков "Има първи книги, които не приличат на ... Те са! Помнят се заради своята бистрота, талант, споделимост. Такава е книгата на Стойчо ... |
|
"Недовършените сънища на Биляна Гецова обещават надежда и разказват за безкрайност, такава, каквато носи и повтаряемостта на сезоните в дните ни. Кръговратът е необратим и винаги е сигурно, че ще бъде пролет, утрото е неотменимо, седмиците винаги имат събота, а после и неделя, дни, в които да поспрем в себе си. "Мъничко време", в което да обичаме. Мигове за споделяне. На топлина, дом, котешки стъпки, уют... В шеметната скорост на дните ни, една такава топла като дом книга, ни кани да спрем на страниците ѝ, за да ни сервира "нескафе с мляко", придружено от "аромат на филийки" и ни ... |
|
Дебютната и стихосбирка привлича още със запомнящото се заглавие „Дъжд от китайски капки”. Отмерени, лапидарни, стихотворенията, събрани тук, са внимателно премислени, писани в различни години и оставяни да се утаяват бавно през наносите на опита. Това е поезия, която не се бои да работи с теми като тъгата, самотата и нейното надмогване, обръщането на гръб и завръщането. Поезия, безмилостна в назоваването на малките трагедии, на безутешните озарения. "Когато за пореден път си казваме последно сбогом по телефона, всеки от нас дълго държи слушалката в скута си, сигурен, че другият е затворил." ... |
|
Определена за родоначалник на ново течение в изкуството на поезията, формулирано като Философия за смисъла на живота, поетесата ни отвежда в словоохотливия свят на новия си проект, чието начало е тази малка книжка с изживявания на душата. Философията на живота събрана в картичка, която ще подарим на любим човек, за да запази спомен от незабравим миг - това е посланието на новия проект, който е на път да сбъдне уловената, чрез сетивата ни реалност, като изживяване, пренесено в едно ново измерение на изкуството, изваяно от слово и чувствена нежност. Мълчана любов Кога ще ми запалиш миг от мрака да ме превърнеш в своя ... |
|
"Това е поезия, която придава на родната ни традиция култивирана душа и финес. Тя доказва, че "Европа" е най-вече вътрешно състояние и личен избор за този, който иска и може, а не някаква сияйна Атлантида, отстояща на светлинни години от колективно-кармичната българска дамга... Отделните стихотворения са части от един несекващ монолог, но това е най-диалогичният монолог, който съм срещал по време на собственото си сноване из българската поезия." Владимир Трендафилов "Бих казал, че Александър Шурбанов принадлежи към онези, не твърде често срещани хора днес у нас, които, извършили едно или ... |
|
„Книга на маршрути през кратки и тихи места в кварталите на главата и рояка на събитията, автопортретни пейзажи, отказана здравословност, деликатен гняв, отстояно помирение между болезненото и спокойната истина, асани за дишане и четене.” Яна Букова „Умна, дълбока, фина поезия. „Брик Лейн: неделя” е висок текст и ясен знак за творческо достойнство.” Илко Димитров ... |
|
"Да се пише поезия е лесно - "искат се деветдесет процента самоубийство и десет процента талант", твърди в своята първа книга със стихове Виктор Иванов . Животът е безкраен и изгубен като любовта ("нека наричаме смъртта с истинските ѝ имена"), но апокалиптичното слънце се издига над нощта от най-тъмния коридор - този на сърцето. Мрачен, отчаян и радикален, като автомат, опрян в слепоочието на света - поетичен дебют, който няма да ви остави равнодушни." Васил Прасков "Издигане" е дебют, чийто автор изчака думите му да достигнат онази безплътна форма на съвършена поезия, ... |
|
Настоящата книжка с поезия е по-скоро опит за събиране на едно място на някои от стиховете, писани през различни периоди от време, отколкото стремеж за изчерпателност. Поезията на авторката е пейзажна, статична, непретенциозна, но характерна за нейното възприемане на света. За един човек е от значение литературната традиция, за друг философската поанта, за трети музикалността на стиха. Всеки може да намери нещо за себе си, ако обича поетичното откровение. ... |
|
"Познавам таланта на Петя Хантова още от първите ѝ стихотворения. Цял живот тя търси себе си и като напише нещо, продължава да изкачва следващата планина, а ако няма такава - си я измисля. Радвам се, че тя намери свое място в българската поезия и това е заслужено признание. Докато едни обричат своите творения на вятъра, за себе си тя казва, че е на обич орисана. Може би затова в нейното творчество има много срещи и раздели, и въпреки това за нея усмивката е дар Божи, а любовта - болест, от която няма спасение. Тази нова книга показва нейното талантливо развитие. Тя отдавна е осъзнала, че писането на стихове е ... |
|
"Поезията на Боряна Богданова е къща, която някой е напуснал. Над покрива ѝ свети немилостиво слънце, а цветята в градината гледат надолу. По стените отвътре има закачени въздишки вместо картини. Но. От ъгъла наднича един възпълничък трепет с алени бузи, прилича на току-що погалено дете. И ти просветва: има някой вкъщи." Ива Колева "Когато самотите тежат върху раменете ти, а между Мен и Ти се простират пропасти от тъжни дъждове, сред които Любовта не може да бъде спасена от удавяне, понеже изтича като живота, ти винаги стоиш на ръба на себе си. И точно там, където се изгубваш безвъзвратно, започва ... |