Георги Моравски започва да свири на класическа китара на 12 години при Симеон Симов. През 1992 година се завършва НМА Проф. Панчо Владигеров - София в класа на Александър Пумпалов, а от 1994 до 1996 година преподава там. Печели множество награди от различни конкурси - Първа награда от Националния китарен конкурс Аполония в Созопол - 1985, втора награда (първа не е присъдена) от Международния китарен конкурс в Гоце Делчев - 1986 и награда за транскрипция на българска пиеса. През 1996 се мести в Германия. Георги Моравски изнася концерти като солист или в ансамбъл в България Унгария, Германия, Гърция, Кипър, Нидерландия, ... |
|
|
Книгата "Учителят Беинса Дуно" има нетрадиционна история. Историята на човечеството показва как във всяка окултна школа, след напускане на физическото тяло от нейния създател, се активизират личностните изяви на нейните ученици. Енергиите, управлявани от Великия Посветен, се отприщват и изявяват чрез учениците според ориентация и духовно ниво. Така след заминаването на Христос от тялото на Исус, между апостолите се разразявата люти борби относно пътя, който трябва да поемат. Апостол Петър, като представител на религиозния свят апостол Йоан, представител на дълбокия мистицизъм, се обявяват срещу апостол Павел, ... |
|
|
"Казвай какво да правя? Готова съм да изпълнявам твоите желания. – Ти си длъжна да правиш това. – Казвай, чуваш ли ме? Казвай какво да правя, защото иначе... – Пей - като не можа да измисли нищо друго... – Ще пея... Започвам - рече жена му и запя. Пееше хубаво, макар гласът ѝ леко да потреперваше. Васил помисли, че е полудяла, но после свъси вежди и каза: – По-високо, не чувам. Жена му повиши глас, но вече пееше и плачеше..."Когато във вкъщи отиде, там си булче не найде... после го търси, потърси, Стоян си ножче извади, на Руска главата отсече..." – Спри! - извика Васил, завладян от злоба, че в такъв ... |
|
|
"Мило дете, Няма по-голямо вълшебство от това да узнаеш от написаното какво ти казва онзи, когото нито виждаш, нито чуваш. Само с трийсет букви цялата човешка мисъл влиза в умовете на хората и те стават по-красиви и по-добри. Ти си на последната страница на тази книга, но тя е първата страница от възможността само да четеш за прекрасните светове на играчките, за чудесата около тебе, за голямата любов на твоите родители и близки към теб, за разбирателството между хората. Всяко стихотворение в тази книга е много малка крачка към красивата ти усмивка и към любопитния свят на възрастните. Припомняй си ги, когато много ти ... |
|
|
Тази малка книжка е ключ към същността на Астрологията. Тук не се дават интелектуални знания, а нещо много по-важно - как изглежда светът от гледната точка на 12 отрязъка от Астрологичния кръг. Така всеки докоснал се до тази книга, ще може да съпреживее 11 други гледни точки. А съпреживяването не е ли най-важното в астрологията? Това е истинският учебник, който ни учи по нетрадиционен начин да вникнем в същността на нещата. Във втората част на книгата е събрана и огромната скръб на едно любящо сърце, загубило своята сродна душа. Авторът оголва душата си и от там болката му гледа читателя право в очите. Скръб, мирова ... |
|
|
"Човек поне веднъж-дваж трябва да се е питал - абе аз умен ли съм или не съвсем? Сигурно е, че много хора никога не са си задавали подобен въпрос, трети поначало се мислят за умници, рядкост са тези, които признават собствената си глупост. Те дори не могат да се нарекат глупави, щом са осъзнали това. Аз, казано откровено, съм си задавал съдбоносния въпрос. И съм се удивлявал, че отговорът зависи от обстоятелствата и сравненията. Разхождали се Жан-Жак Русо и Волтер и по едно време Жан-Жак рекъл: "Много е тежък човешкият живот". "В сравнение с какво? - попитал го Волтер". Радвал съм се, когато ми ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
|
|
Георги Моравски започва да свири на класическа китара на 12 години при Симеон Симов. През 1992 година се завършва НМА Проф. Панчо Владигеров - София в класа на Александър Пумпалов, а от 1994 до 1996 година преподава там. Печели множество награди от различни конкурси - Първа награда от Националния китарен конкурс Аполония в Созопол - 1985, втора награда (първа не е присъдена) от Международния китарен конкурс в Гоце Делчев - 1986 и награда за транскрипция на българска пиеса. През 1996 се мести в Германия. Георги Моравски изнася концерти като солист или в ансамбъл в България, Унгария, Германия, Гърция, Кипър, Нидерландия, ... |
|
|
Бележки под линия. ... "Хронологията на разказа на места се пропуква, нямам търпение да стигна до днешния ден, когато станаха реалност виртуалните ни предчувствия, съмнения, страхове от задаващото се бъдеще. Надявахме се, че Кръчмарят все ще се яви някой ден да предяви сметката, че Историята последна ще си каже думата. Историята продължава да мълчи, защото се пише от победителите или от техните деца и внуци. Учебниците продължават да залъгват поколенията с фалшификати; издателствата, създадени с пари от червени куфарчета, поднасят книги ментета; факултетът по история произвежда нови историци, обучени от ченгета и от ... |
|
|
Четвърто издание. ... "Сляпата Вайша" - историята, която стигна до номинации за "Оскар". Колко пътува светлината от едно спряло слънце и какво можем да свършим за тези минути? Коя е най-могъщата дума? Какво означава да закъснееш за среща, уговорена преди 40 години? Какво ще правим със смъртта утре, в близко бъдеще? Деветнайсет разказа, писани в последните години. Част от тях излизат първо в антологии на европейския разказ и сборници на различни езици. Сега са събрани за първи път в книга, дванайсет години след "И други истории". Истории за любов и край, с предчувствие за чудо, както би ... |
|
|
Понякога разумът от "Любомъдрие на историята" изпада в странно противоречие с нейната загадъчна душа, което не е причина да бъде отречена. Ако някой съвременник се оплаква, че не може да разбере постъпките на предците, то това съвсем не означава, че всички трябва да се откажем от мисловното и духовното общуване с тях. Най - напред нека намерим онова, което ни сближава и хвърля психологически мост между поколенията и ги свързва в обща историческа съдба. Задочното опознаване на добродетелите, нравите и преживяванията на нашите предшественици ще ни позволи да разберем и себе си. Нека се опитаме да се пренесем ... |
|
|
Кирил Сидеров, Михаил Кремен, Васил Влайков, командирите на полка Кирил Христов и Веселин Вълков, последният адютант - режисьорът Въло Радев, редникът Петко Кременаров - военни дейци, чиновници, писатели, режисьори, селяни. Разни българи, с различни съдби и темперамент, свързали живота си с Десети пехотен Родопски полк, оставили своя отпечатък в българската история, днес забравени... Пишейки за последните двама командири на полка книгата надхвърли първоначалните си цели и навлезе в дебрите на перманентната гражданска война в България, започнала на 9 юни 1923 година и завършила някъде към края на 50-те години на XX век. ... |
