"Поезията на Боряна Богданова е къща, която някой е напуснал. Над покрива ѝ свети немилостиво слънце, а цветята в градината гледат надолу. По стените отвътре има закачени въздишки вместо картини. Но. От ъгъла наднича един възпълничък трепет с алени бузи, прилича на току-що погалено дете. И ти просветва: има някой вкъщи." Ива Колева "Когато самотите тежат върху раменете ти, а между Мен и Ти се простират пропасти от тъжни дъждове, сред които Любовта не може да бъде спасена от удавяне, понеже изтича като живота, ти винаги стоиш на ръба на себе си. И точно там, където се изгубваш безвъзвратно, започва ... |
|
|
Людмила Балабанова е завършила Техническия университет в София, където работи като преподавател по компютърни системи. Публикувала е четири книги с поезия: "Драскотина от звезда" (1992); "Светулката знае..." (1996); "Песен на щурец. 33 хайку" (2002); "Храна за луната" (2004), "Прашинки в слънчевия лъч" (2007). През 2003 г. изнася доклад и чете свои хайку стихотворения на Втората конференция на Световната хайку асоциация в гр. Тенри, Япония. ... |
|
|
Живот Все повече се омотавам в страховете си. От ден във ден залитам - кокошка с вързани крака за продан. До мене е жена ми - същото. И сме добри, и отстъпчиви. Расте лъжата ни със розова якичка, държи се хубаво, не ни излага, роди се вчера - вече в пубертета. Треперим вечер, има всякакви. Но тя не хойка, дебне ме лъстиво, наднича в банята, когато съм под душа. И вече знам, че ще се случи! Дори се готвя - спорт, диети, свободен, млад, но с много опит. Каква любов - лъжа в лъжа! Лъжосмешението дали е грях? Потомството гъмжи - лъжа, лъжи, съвсем сме вече притеснени. Настъпям крак, ухо, кореми, не охват даже, а се ... |
|
|
"...По мостовете в устата на статуите топи се сняг. Глад... Студ... Под краката ни земята изстива. Зная, че трябва в по-топли страни да отидем, но не мога да мръдна оттук, другаде няма аз да те срещна, само тук преди девет години в алеята със въздишащи статуи..." Из "Мигът завинаги" ... |
|
|
Двуезично издание - на български и немски език. ... "Пред нас е късче съвременно всекидневие... изненадващо поетично, каквото то може да бъде само през очите на чужденката." Харалд Вайнрих "Още си спомням рецитала на Румяна Еберт в НДК. Бях преуморена, беше многолюдно, чуваше се фонов шум. А когато тя зачете, всичко това изчезна и остана само тунелът, през който виждах мислите ѝ. Фини фотографии от сложни епизоди. Мигове живот. Дълбоки, прями, сякаш леки за произнасяне, но изпълнени с тежка тишина стихове." Кристин Димитрова ... |
|
|
Милена Буржева е поетеса, писател и театрален критик, известна както в България така и във Франция. Автор на множество публикации и седем книги на български език. "Празници умират като хора" е осмата ѝ поред книга. Четири, от предложените в нея разкази, са публикувани в три френски списания. "... Една стая винаги вика някой при себе си и ако не отиде някой отиват духове,а тя тогава започва да вика още повече и отиват още повече духове...""... Понякога те седяха до мен на масата и си говореха кой какво от тях е откраднал, кого е пребил или убил. " Значи и в големите къщи може да има ... |
|
|
"Нощни мелодии I и една богиня се изляга безмълвно Лицето, застинало в изгрева, се е взряло във мене, гледа ме втренчено и се изгубва в пътеките с безкраен бръшлян покрити с листа-зари целите бездънен ров с неразгадана тайна и оранжевата премяна на слънцето и Венера, в хладката гръд на нощта се явяваха зов се въздига из заревото на деня снежна тишина натежава о, панделката от косата ми е паднала взряно в мене, застинало е лицето съзерцава като сянка, осъзнава живота си с белотата и тежестта на снега върху пръстта с цвят на рози от земната твърд идещ отдъхва си лицето в синя делва сега и полека избледнява" ... |
|
|
Стиховете в тази книга на пръв поглед могат и да ви смутят – няма пунктуация, няма главни букви. Привидно това е един от онези досадили ни вече ръкописи, които повече приличат на главоблъсканици и единственото им послание към света и хората в него е „Виж колко съм оригинален и умен!“ Но щом започнеш да четеш стиховете на Станислава, се оказва, че не искаш това пътуване да свършва, защото с нея, развълнуван, потегляш на път и ти. И тук е следващата уловка – многото географски названия биха те подвели да погледнеш на книгата като на поетичен бележник от посетени туристически дестинации... ако не знаеш какъв е поводът на ... |
|
|
"Приказка само за теб" е колекция от поетични текстове, написани в периода 2017 - 2020 г. Това е втората самостоятелна книга на Симеон Аспарухов ."Всички от вас, които ме познават, знаят, че не съм от вечнопрепоръчващите, ако ми позволите препратката към "Вечнозаседаващите" на В. В. Маяковски. Правя това уточнение единствено с цел да подчертая, че когато представям пред читателската аудитория български творец, то не е по приятелско загрижие или на принципа noblesse oblige. Правя го с цялата си отговорност и убеденост, че Симеон Аспарухов е доказал вече себе си като автор, доказал се е като ... |
|
|
"След "Път където го няма" (2002) и обикаляне по летищата на Торонто и София, спешно пристигна "Екземпляр по пощата": отново свръхдоза екологично чиста поезия във втората книга на Теодора Куцарова . Които не познават авторката, ще бъдат провокирани от свежия вкус на думите ѝ. Главозамайващи, покосяващи, сеизмични. С няколко замахвания тя знае как с хирургическа острота да премине от януари до юни-юли и да остави следа в сърцето. Знае, че пролетта е храненица на зимата, затова пише за простото и за малкото. Не се влияе, а търси. Помита представите за това кое може и как може, защото може ... |
|
|
Иванка Могилска е родена през 1981 г. в гр. Пловдив. Завършила е шест семестъра режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов”. В момента следва „Връзки с обществеността” в СУ „Св. Климент Охридски”. Публикувала е стихотворения в различни вестници и списания. Първата и книга със стихове „ДНК” (ИК „Жанет 45”) спечели наградата за поетичен дебют (Пегас) в конкурса „Южна пролет” (София) през 2005 г. „ДНК” е първата и стихосбирка, издадена с конкурс на Дружество на пловдивските писатели и Издателска къща „Жанет 45”, организиран в рамките на книжния фест „Пловдив чете”. Макар и странно за нейната възраст, авторката ... |
|
|
Независимо от различните форми, които Людмила Балабанова разработва в своята стихосбирка "Храна за луната", тя винаги се движи към лаконичния израз на поезията на Далечния изток. Затова в тази книга толкова често се търси отвъдната страна на нещата (на слънчевия лъч и на слънчогледа, на луната и на звука), скритото за окото възприятие. Нещата изтъняват и клонят към скъсване на нишката, която ги свързва със света и с нас. Животът е разнопосочен и непрекъснато разпиляващ и скриващ лъчите си. "Храна за луната" ни говори за хармонията, която трябва да открием. ... |
