Съставител: Александър Кьосев . ... Читатели в текста е екипно изследване, посветено на начина, по който съвременната българска литература изгражда образ на своя читател и прави опит да контролира и насочва читателското поведение на публиките. Не става дума непременно за конкретни адресати, за които авторът си е мислел съзнателно и целенасочено, нито за маркетингово определена целева група от читатели - купувачи на книги, а за казаното по-горе - онова, което литературната теория нарича имплицитен читател. ... |
|
|
На сцената на текста няма рампа: зад текста няма действащо лице (писателят), нито пред него някой е пасивен (читателят); няма субект и обект. Текстът обезсилва граматическите поведения: той е неразличимото око, за което говори един автор мистик (Ангелус Силезиус): "Окото, през което виждам Бог, е същото, през което Той ме вижда. ... |
|
|
Съставител: Орлин Тодоров . ... "Погледът назад ме връща в различни периоди - от период на неглижиране и отричане на ролята на психичното здраве, през разбирането, че психичните проблеми при децата са само в резултат на незрелостта им, през период на тежка стигма до драстична промяна на родителстването и фокусиране върху постиженията в наши дни. Видях много болка в очите на родителите, много възложени надежди, усетих тежестта на отговорността, но никога не се усъмних, че родителите винаги имат желание да направят за детето си най-доброто. Това желание не винаги може да се реализира поради огромната трудност и ... |
|
|
Какво се крие зад понятието "световна литература"? Има ли втори план и задкулисие в литературните процеси на нашето глобализирано съвремие? Очевиден ли е пътят от сензацията до канона? Тези и още произтичащи от тях въпроси разглежда книгата "Световен ли е "Нобел"?", като предлага проницателен и ерудиран прочит на нашумели и периферни явления от актуалния книжен оборот. Темата за световната литература няма как да пренебрегне приноса на Гьоте и Ауербах, но с днешна дата неизбежно засяга и политическите мотиви зад литературните награди (най-вече Нобеловата), конфликта между високо и ниско, ... |
|
|
Как въздейства литературата и каква е нейната роля в живота на човека и неговите общности? Въпрос с привидно лесен отговор. Та нима още древните хора не са знаели, че Словото им помага да направят света, в който живеят, малко по-хубав, по-приветлив, по-човечен. Неясно обаче остава как точно се случва това. Дали Словото е само вдъхновение, а реалните действия по усъвършенстване на света идват по-късно? Или самото Слово може да се разглежда като реално социално действие? Преди време този въпрос преобърна науката за езика, а сега е на път да го направи и с литературознанието. Вече започнахме да осъзнаваме, че четенето не е ... |
|
|
"Между образа и текста" е сборник, посветен на доц. Ружа Маринска. Той е замислен не само като конкретно почитане на личността с текст, но и като признание и израз на приятелско чувство. За участниците в осъществяването на тази книга Ружа Маринска има статут на специален човек. Познанството и общуването с нея не винаги е лесно. Но който се е опитал да разбере философията ѝ за човека и изкуството, черпи от нея знания не само в областта на изобразителната изкуства. Разбрали това ценно нейно качество решихме, че съдържанието на този сборник трябва да излезе извън рамките на камерната колегия на изкуствоведите, ... |
|
|
Оказа се, че Руди е полицейски инспектор и че живее в Брюксел. По време на вечерята ми говори за града с горчивина. Престъпността се увеличавала - все по-често групи младежи нападали минувачите посред бял ден в моловете. За нощем да не говорим, вече много отдавна жените не смеели да излизат сами след мръкване. Ислямският интегризъм придобивал тревожни размери; след Лондон Брюксел е станал също убежище за тероризма. По улиците, на площадите все по-често се срещали забрадени жени. Отгоре на това конфликтът между фламандци и валонци се задълбочавал все повече; "Vlaams Blok" имала изгледи да вземе властта. Говореше ... |
|
|
Приказките са изключително трудни за анализиране, тъй като имат фолклорно (устно) и литературно (писмено) битие, които се различават съществено; предназначени са за децата, но и за възрастните; променят се в зависимост от културната и социална среда и не на последно място - почти винаги са придружени от изображения, които допълнително усложняват и разширяват посланията на написаното. Изследването фокусира вниманието върху българската книжна илюстрация за деца от втората половина на XX век и по-специално - върху образите, съпътстващи четири от приказките на Шарл Перо и Братя Грим - Червената шапчица, Спящата красавица, ... |
|
|
Професор Богдан Богданов е класически филолог и дългогодишен преподавател по история на старогръцката култура и литература в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Основател е на Нов български университет. Първоначално в Софийския университет и по-късно в Нов български университет той води най-посещаваните знакови семинари. Публикувал е на български език голям брой преводи на старогръцки автори, сред които се откроява участието му в четиритомното издание на диалозите на Платон , преводите на "Характери" на Теофраст, "Дафнис и Хлоя" на Лонг, "Животът на Александър Македонски& ... |
|
|
Син и Цюан е един от най-старите вътрешни стилове на китайските бойни изкуства, известни като Кунг Фу или У Шу. Той има над 800 годишна традиция и натрупан огромен практически опит в школите (методика, бойни умения, комплексна подготовка, енергетика, работа с традиционни оръжия) и необикновена философска дълбочина. Класическите текстове на стила идват от дълбока древност и заедно с техниката са дело на много поколения майстори, които са обобщили своя богат опит в бойните изкуства. В тях са тясно вплетени и връзките между бойните изкуства, традиционната китайска медицина, енергетика (Ци Гун, Ней Гун), медитацията, "И ... |
|
|
Този том събира някои от най-важните културни текстове на Фройд. С тях той напуска полето на практическа работа с индивидуални пациенти и теоретизиране над нея. И рязко се извисява до културологични и философизиращи анализи. Но изненадващ ли е този преход на психоаналитика към сцените на грандиозния цивилизационен театър? Изоставя ли Фройд зоната си на експертност, когато ни разказва защо културата, т.е. нашата отличителност като човешки същества, всъщност ни вкарва в състояние на нещастност? Не е ли разбулвал всеки Фройдов пациентски случай именно темата за културата чрез конфликта между нагон и култура? Наистина ли е ... |
|
|
Реторични есета за трудностите на преобразуването ... Дали разбираме изменящия се свят и промяната у нас самите? Светът, в който съществуваме, определен ли е веднъж завинаги или го правим ние? До каква степен сме "аз" и до каква - "ние"? Кои са думите на промяната в нашите текстове и дали те ни насочват към отговор? Тази книга с есета предлага възглед за един начин на ориентиране в обемната многостранна материя на промяната, като улавя общите черти и тенденциите на преходите в обществото, човека и текста. ... |
