Номинация за литературен конкурс "Развитие". ... "Тогава и винаги" - един силен, напрегнат, загадъчен текст на мъжкото съзряване. Роман на крайните действия и съзерцанието същевременно, на битките по самоосъзнаването, на срещата с егото. Излят в единно повествование, макар че включва 7 "разказа", текстът сякаш танцува около появяващи се и чезнещи маркери за сигурност - и в битието и личността на героя, и в самия си романов наратив. Трилър, криминале, фантастика - има по нещо от всичко в това дълбоко психично гмуркане. Страхил Събев е роден във Варна през 1985 година. Завършва езикова ... |
|
|
Силен, плътен, увличащ текст, "Глиненият цар" на Добромир Байчев ни хвърля в едно от най-кошмарните български места - лагера "Белене". И по съвсем неочакван начин ни извежда оттам - отвъд ужасите и оскотяването - по ирационалната нишка, която спасява човека - въпреки невъзможния бит, убийствената лична съдба и пагубната хватка на системата. История за благородството - там, където то е най-застрашено. И за приятелството - между онези, между които то е най-абсурдно. И за онова особено, което опазва човешкото у нас. Талант, интерес, умение... то може да се въплъти във виртуозна партия шах или в нещо друго ... |
|
|
Свежа, автентична, мощно зареждаща история от 1990-те. Млади хора пътуват от България към Будапеща на рок концерт в раздрънкан автобус. Всеки с личния си свят и преживелици, но и с новоизникнали въпроси, близости, вълнения. раждат се приятелства, изгряват прозрения в едно пътуване на порастването... И разбира се - всичко е екстремно. И съвсем естествено. И напълно истинско. Иван Стоилов е роден през 1971 година в Димитровград. Юрист по образование, работил е като журналист и следовател. Понастоящем правораздава като съдия. Автор е на множество разкази и публицистика в свободното интернет пространство. Носител на ... |
|
|
Номинация за литературен конкурс "Развитие". ... Един роман за оцеляването. Не толкова физическо, по-скоро емоционално, личностно, психично. Истории, вплетени в големия град, в неговото дихание и невидимо движение, подвластни на смяната на сезоните и техните настроения. Три жени, едновременно твърде различни като индивидуалност, но много еднакви в необходимостта си от близост и споделяне. Всяка една от тях с ценност в живота, която другите две нямат. Текст, който не поучава, но те кара да усетиш тежестта на избора. Внушаващ, че е написан на един дъх, може би защото така се чете. Десислава Шейтанова е родена ... |
|
|
Номинация за литературен конкурс "Развитие". ... Какво наричаме "Крах" и съществува ли изобщо такова нещо? Или какво наричаме "успех" и "победа"?"Остров Крах" не е мрачен роман, не се подвеждайте от заглавието. Надявам се дори да съм успяла да го направя малко смешен. В него се разказва за желанието да контролираш напълно света и за копнежа да бъдеш свободен. Става дума и за странното нещо, което наричаме "съдба". А ходовете на съдбата винаги крият известна ирония. В "Остров Крах" се разказва за две жени, които разказват. Всяка от тях знае само своята ... |
|
|
Номинация за литературен конкурс "Развитие". ... Неуспяло съзряване, смесване на виртуална реалност и житейска действителност, отчаяна агресия в търсене на идентичност, признание, присъствие... И тъжни погледи към едно нещастливо детство, от което като изтънели нишки са останали само фрагменти от "Малкият принц". "Nickname Тийнейджър" е типичен роман за млад човек, който няма други опори, освен собствените си изкривени представи за добро и зло, за унижение и значимост. И в тази откъснатост от външния свят трудно е да се разграничи убиецът от жертвата. За литературния конкурс "Развитие& ... |
|
|
"Това си е книга, в която се задават въпроси. Живка отваря пространства, слага им рамките, сякаш за да не паднем отвъд, да не се загубим, позволява ни да мислим за нещата като възможни и в малкото, и в голямото; и в материя, и в дух; и като даденост, и като резултат на натрупвания, обработки, манипулации. Иначе как би могла да съчетае така умело и пленително, както го прави в много стихове, митология с най-банален личен спомен от детството, да ни преведе от Пъпът на Света до Бургас, да говори за "смешение на културите", без всичко това да звучи надменно или дръзко, а просто тихо, но твърдо?" Петя ... |
|
|
С обяснителни бележки от Ани Илков , Владимир Левчев , Едвин Сугарев , Екатерина Йосифова , Йордан Ефтимов , Мартин Бодаков, Младен Влашки , Петър Анастасов , София Несторова. ... "Великолепно стихотворение, в което се доказват роднинските връзки между Тома Неверния и клошарките от Джумаята Две жени, може би клошарки, може би не, но на клошарки приличат четат вестници (извадени от кофите) в градинката до Джумаята вече втори час. Попиват и обсъждат, знаят всичко за всеки, за добрите кметове и добрите жени. Погледнах ги (клошарките), те са майка и дъщеря - приличат си."Той имал топло отношение, а те - ... |
|
|
Антологията "Полската поезия между двете световни войни" представя най-характерните тенденции и творци в полската междувоенна поезия. Книгата съдържа пространно въведение и преводи на стихотворения, поеми и литературни програми. Същинската част на антологията включва стихове и поеми от: Леополд Стаф, Болеслав Лешмян, Йежи Либерт, Юлиан Тувим, Ярослав Ивашкевич, Кажимеж Вежински, Мария Павликовска-Ясножевска, Кажимера Илаковичувна, Владислав Броневски, Бруно Яшенски, Станислав Млодоженец, Титус Чижевски, Александър Ват, Тадеуш Пайпер, Юлиан Пшибош, Юзеф Чехович, Константи Илдефонс Галчински, Чеслав Милош и ... |
|
|
Настоящата книга включва статии за Радой Ралин , Николай Кънчев и Любомир Левчев ; рецензии за Блага Димитрова , Добромир Тонев, Йордан Янков, Елка Няголова, Валентина Радинска , Виктор Самуилов , Николай Милчев, Павлина Павлова , Неда Антонова, Донка Петрунова , Александър Томов , Николай Табаков и още десетина известни имена на съвременната литература. Третият раздел е събрал интервюта с известни фигури от културния ни живот - Леда Милева , Валери Петров , Любомир Левчев и други. В тази книга няма клюки, но не е и академично четиво. Тя е едно калейдоскопично око към съвременната българска литература . ... |
|
|
"Тази книга не е историческа, не е история на българската драматургия на XX в. В нея няма прегледно представена периодизация на тенденциите, нито подробно поетическо описание на жанровете и идейните масиви. Не включва и всички значими автори на века, но пък включва някои периферни имена, чиито текстове ми се сториха любопитни за театралното мислене във времето на написването им. Тази книга представлява подстъп към история на българската драма - ако се възползваме от една метафора на Атанас Натев, изразяваща научния жанр на търсене на опорни точки за обобщения. Доколкото и до момента няма написана цялостна история на ... |
|
|
"Смъртният няма възможност да бъде способен във всичко!"из Двадесет и трета песен ... |
