Красиво илюстрованата книжката "Историите на Зайко от Долината на морковите" на издателство "Фют" е чудесен подарък за всеки малчуган, който обича приказките. Той живее в най-красивата, най-спокойна и най-слънчева долина, където растат най-големите, най-вкусни и най-оранжеви моркови на света. Има розово носле, дълги бели уши и е голям сладкодумец. Казва се Зайко и има цял куп интересни истории за вас... С прекрасните илюстрации на Тони Улф . ... |
|
В този красиво илюстриран от Тони Улф албум родителите могат да опишат всички важни моменти от първите дни на своето бебе и да ги документират със снимки, които се поставят, без да се лепят. В настоящия албум ще можете да опишете спомените за: важните моменти от първата година на бебето; как месец след месец детето расте на ръст и тегло; дневник за имунизации; 40 прозорчета за снимки; места за съхранение на кичурче коса и отпечатъци от дланта и крачето; родословно дърво. Чудесен подарък, в който да съхраните незабравими спомени за любимото бебе! ... |
|
"Край една река в Япония живееше стадо макаци - много умни маймуни, които обичат да имитират това, което правят други животни или хора. Така най-възрастният макак, който дълго време беше живял близо до едно човешко село, се беше научил да мие плодовете, преди да ги яде. Всеки път, като откъснеше плод, той отиваше до реката да го измие." Из книгата Илюстратор: Тони Улф . Книжката е част от поредицата "Приказки за животни" от издателство "Фют". ... |
|
20 истории. ... Един човек се разхожда из софийските улици, изглежда едновременно и съсредоточен в себе си, и леко разсеян, ако се вгледаш по-внимателно в него, ще разбереш, че през съзнанието му тече интензивен вътрешен монолог, човекът понякога се спира, оглежда някоя къща, връща се няколко крачки назад, вади телефона си, снима, надниква в задния двор, отдалечава се, отново снима, издебва обитател или съсед, заговаря го, усмихва се по много характерен свой начин... А ние наблюдаваме този наблюдател, улавяме неговата мисъл, че историята на сградите и съдбата на техните обитатели се преплитат и отпечатват едни в други. ... |
|
"Софийските истории са многобройни, често потайни и винаги интригуващи. Особено когато са разказани от Тони Николов с неговата неподражаема проницателност. Преди година той ни поднесе 20 виртуозно разказани истории. Ето че вече е събрал нова колекция от малки бисери. В този сборник с 20 истории отново се разкрива една София, за повечето от нас едновременно позната и непозната. По странните прищевки на съдбата той изгражда един невидим град, по чиито улици ние се движим, но чиито отдавнашни обитатели не помним и не познаваме. А той ни дарява със своята необикновена способност да прониква в къщи, разрушени от ... |
|
"Един милион свещи горяха в него без той лично да си е дал труда да запали и една от тях. Вървеше като благороден елен без да има нужда да се замисля за походката си. Говореше с обичайния си глас, а ехото отекваше сякаш сребърен гонг. Затова и слуховете не спираха да кръжат около него. Много жени и неколцина мъже го обожаваха. Не беше нужно да говорят с него, нито дори да го виждат; те го извикваха в мислите си, особено когато пейзажът беше романтичен, когато слънцето залязваше - силует на благородник с копринени чорапи. Овчари, цигани и магаретари до ден-днешен пеят песни за английския лорд, който хвърли изумрудите ... |
|
"Ловът в гората е трудна работа! Трябва да обикаляш, да се криеш, търпеливо да дебнеш плячката си, без да си сигурен, че ще успееш да я уловиш. Така си мислеше една мързелива лисица и предпочиташе да гладува, вместо да ходи на лов. Тя се хранеше с остатъци от плячката на други животни. Но тези остатъци хем бяха малко, хем често не бяха по вкуса ѝ." Из книгата Илюстратор: Тони Улф . Книжката е част от поредицата "Приказки за животни" от издателство "Фют". ... |
|
"Тайният код на Андерсен" е едно изключително стойностно заглавие. Без да се увлича в изкушенията на мистиката, авторката коментира задълбочено и с научно позоваване темите за невидимите светове. Многогодишни изследвания, препратки и размишления ни водят из творчеството на великия Андерсен , който е изкушен от архетипните образи в митологични и религиозни източници, и които претворява в своите блестящи произведения. Авторката не опитва да доказва нищо, нито да сугестира - тя просто подава факти, творчески фикции и илюстрира своите изводи с цитати на Ханс Кристиян - неугледният творец с красива душа. И ... |
|
"В торбата на мама беше толкова топло и уютно, че малкото кенгурче не искаше да излиза от нея. Така обаче не можеше да продължава! Кенгурчето беше станало голямо и тежко и на мама ѝ беше трудно да го носи. Накрая то се примири, че трябва да напусне майчината торба, но все се чудеше какво да измисли, за да може отново да се пъхне вътре поне за малко." Из книгата Илюстратор: Тони Улф . Книжката е част от поредицата "Приказки за животни" от издателство "Фют". ... |
|
Живял някога беден дърводелец на име Джепето. Един ден му попаднала някаква особена цепеница за огън и той решил да направи от нея дървено човече. Намислил да го кръсти Пинокио..."Пинокио радостно тръгнал към къщи, но по пътя срещнал Лисицата и Котарака - стари измамници. – Наблизо е полето на чудесата - казали му те. – Колкото жълтици посееш в него, десет пъти по толкова ще се родят!" Из книгата Илюстратор: Тони Улф . Книжката е част от поредицата Книга с панорамни илюстрации от издателство Фют . ... |
|
Записки по българските кризи."Нима е чудно, че българската политика затъна в спиралата на хаоса? Историите на поредица български кризи са нанизани на един и същ безкраен конец, отвеждащ пряко към пагубния избор между Русия и Запада, довел до горестни крушения и трудни освестявания. И не на последно място - до необявената, но все още продължаваща, че дори и усилваща се с годините българска гражданска война, разпокъсала тялото на нацията на враждуващи племена, възприемащи себе си преди всичко като фили и фоби." Тони Николов Тони Николов е философ и журналист. Главен редактор на Портал Култура и на списание ... |
|
"Малката зебра беше много любопитна и по цял ден задаваше въпроси на майка си: – Защо само ние имаме дреха на ивици? - попита веднъж тя. – Има и други животни с дреха на ивици, но те не са черно-бели като нас. Имат различни цветове и живеят в далечни земи. Малката зебра никога не беше пътувала в далечни земи и познаваше само жирафите и газелите, които също като зебрите живееха в саваната." Из книгата Илюстратор: Тони Улф . Книжката е част от поредицата "Приказки за животни" от издателство "Фют". ... |