Москва, 1925 година. Професор Преображенски, светило в световната медицина, присажда на улично куче хипофизата и семенните жлези на пролетария Клим Чугункин, убит при пиянска свада. Операцията е успешна, но резултатите са плачевни. Полиграф Полиграфович - новосъздаденото същество с кучешко сърце и пролетарско съзнание - се оказва също тъй брутален, кух, безогледен и негоден, какъвто е и самият съветски строй. Романът Кучешко сърце е иззет още в ръкопис през 1926 година по нареждане на ОГПУ. Михаил Булгаков така и не доживява да го види отпечатан, подобно на шедьовъра си Майстора и Маргарита. ... |
|
"Най-синтетичното определение за лова е - приключение. Приключението отключва вратата към други светове, емоции, стъписвания... Ловът е приключение на сетивата - срещите с природата, с животните, с неизвестността, със случая... Ловът е приключение на духа - срещите със себе си и с другите на кръстопътя на страстта и съвестта. "Лов и любов" е книга за това приключение. Написана е с много любов и с безспорен талант от Михаил Михайлов. По стечение на обстоятелствата или по повелята на съдбата неговият живот е разпънат между родната България и далечната Намибия. Далечината създава специфичен образ на родината - ... |
|
Земетресения, урагани, цунамита, торнада, пожари, корабокрушения, епидемии и войни... Какво носят те на хората? Как да не изчезнем в този луд свят, изпълнен с толкова много човешка скръб? Тази книга разказва за най-внушителните природни катаклизми и бедствия, оставили в шок цялото човечество, както и за това, което може би ни очаква в бъдеще. Книгата ни припомня опустошителното цунами от 26 декември 2006 година, което превърна райското крайбрежие на Югоизточна Азия в истинска морга на открито, разкрива ни детайли за едни от най-разрушителните природни явления в историята на света, но наред с това обръща внимание и на ... |
|
Макар най-известният образ на дявола на Михаил Булгаков да е "Воланд" от шедьовъра му "Майстора и Маргарита", пакостите на нечистите сили много преди това се появяват и в други текстове на автора. "Дяволиада" събира в себе си три сатирични текста на автора от периода 1923 - 1925 година, които са още един блестящ пример за любовта на Булгаков към фантастичното и силата на разобличаващото перо на автора за абсурдите в Русия. Текстът "Дяволиада" разказва за чиновника Коротков, който изневиделица е освободен от службата си в главна централна база за кибритени материали. Коротков се ... |
|
"Черноморски диалози" съдържа 83 кратки поетични текста в проза и 83 оригинални подводни фотографии на самия автор. Книгата е изпълнена с много любов към Майката природа и с размисли за сложните взаимоотношения на съвременния човек с нея, но и със самия себе си; с чувство на преклонение "към този красив свят на спокойствието, в който вечността говори на собствен си език - мълчанието". Подходяща за всички възрасти, книгата е особено привлекателна за децата, пред които разкрива тайните и красотата на морето и ги учи на определен вид общуване - уж говорейки си наум с морските обитатели, авторът задава ... |
|
Второ преработено издание. ... Защо престъпникът убива? Какво го тласка по пътя на насилието и жестокостта - обида, отмъщение, похот, жажда за признание или слава? Защо обикновени хора, които изглеждат като всеки от нас, имат сърце и разум на чудовища? Макар серийните убийци да се срещат рядко, те събират в характера си най-мрачните страни на човешката природа, съчетавайки примитивните и извратени форми на сексуалност и агресивност. Защо подобни истории пораждат ужас, но едновременно с това будят и огромен интерес? Авторът, който е бивш криминален репортер, се основава на богат фактически материал. Той разказва за ... |
|
Психолози твърдят, че дори пет минути смехотерапия възстановяват функцията на червата, регулират кръвното налягане, помагат при стрес. Ако беше жив, Зошченко със сигурност щеше да напише по този повод великолепен разказ, с който да се надсмее над подобна теза и с това да я потвърди. Затова пък смешните му истории са все така живи и със сигурност - целителни. Така че житейският кръг се затваря, доказвайки ни за пореден път, че голямата литература предшества и поражда всички важни научни открития. Ха-ха-ха! ... |
|
Смехът е присъщ на силните духом. И е последно убежище срещу тиранията и мракобесието. Ако има руски писател от годините на СССР, който да се равнява по смехотворство на Иля Илф и Евгений Петров , то това несъмнено е Зошченко . Майсторството му да открива абсурда в делничното и смешното в трагизма е навярно ключът към неговата неугасваща и до днес литературна слава. Всеки, веднъж докоснал се до магията му, се връща към нея отново и отново, за да се зарежда с позитивна енергия и да се пречиства. ... |
|
"От години са ми сложили етикета "писател-хуморист". Винаги двете думи заедно, винаги с тиренце... Почти като Римски-Корсаков. Или като дама, приела и фамилията на мъжа си. Разказите в тази книга се получиха някак по-сериозни и по-тъжни от предварителните ми намерения. И ме обхвана страх за етикета: дали това "хуморист" няма да отпадне? Ами, ако отпадне и "писател"... и остане само (-) тирето?" Михаил Вешим "Бе спокойна сутрин, свежа и леко хладна – есента още стъпваше на пръсти, плахо, та да не уплаши лятото. В този град лятото най-късно си отива – понякога се заседява до ... |
|
Сборник с хумористични разкази. ... "Когато бях на 30, хумористичните разкази ми се виждаха лесна работа. И ги пишех почти на кило, без много да му мисля - може би по един седмично.Сега, когато съм на 2 х 30, работата не изглежда тъй проста. Колкото по-дълго пиша, толкова по-трудно ми се получават кратките разкази. От много лутания из лабиринта от думи съм се докарал до онова положение, за което пее блусарят Камен Кацата в парчето Боли ме главата: "Забравил съм к'во търся, но не е к'во да е...". Всъщност, не съм забравил - търся онзи хумор, дето ръжда не хваща. Ръждата на времето е най-големият ... |
|
Сред обитателите на селото има всякакви – гяволи и балъци, хитреци и ахмаци, но всички са единни, че не в труда, а в далаверата е формулата на успеха. Затова не работят земята си, а гледат да се „изработят” един друг в играта „Монополи“ – единственото им делово занимание. Като истински брокери купуват и продават имоти на „Пикадили“ и „Риджънт стрийт“, приватизират лондонските жп гари, строят хотели или попадат в затвора. Един ден в Ново Плодородно пристига чужденец – Виталий Баранов. Не за да си купи къща, а цялото село и да го управлява – с твърда ръка и с „мягкий знак“. Ще се събуди ли гражданското общество в заспалото ... |
|
Диабетът, от който боледуват възрастните хора, или диабетът от тип 2, е болест, на която рядко се посвещават самостоятелни книги. Тази форма на заболяването се описва накратко в ръководствата, насочени основно към по-младите хора, страдащи от диабет тип 1, при който са принудени да си поставят инжекции с инсулин. Двете форми на заболяването се различават съществено. Има разлики и в начините на лечение: диабет от тип 1 се лекува с инсулин, диета, физически натоварвания; диабет от тип 2 - с диета, физически натоварвания, лекарства. Различно е и откриването на заболяването: на млади години то започва бързо, бурно и се ... |