Кредитите са поляризирана игра, тъй като играещите я обикновено са най-бедните и съответно най-богатите хора на света. В нея използваме и се нуждаем от парите на другите. Колкото по-висока е нашата финансова грамотност, толкова по-добре можем да се възползваме от неограничените възможности, които кредитите предоставят. Обратното също е валидно: колкото по-необразовани сме финансово, толкова по-разрушително се оказва за нас вземането на кредити. Настоящата книга по никакъв начин не е финансов съвет, още повече опит да бъдете мотивирани да вземате кредити. Нейната цел е единствено да повдигнем нивото на вашата финансова ... |
|
Книжката съдържа разнообразни задачи и упражнения, съобразени с уменията и възможностите на деца над 5-годишна възраст. С нея те ще се забавляват и под формата на игра ще развиват своята любознателност, наблюдателност и логическо мислене. ... |
|
Да правиш бизнес в България ... "Игрите на властта" разказва за ситуациите, с които се сблъсква всеки, който иска да прави бизнес в България. Клисаров споделя преживяното по време на три последователни правителства – суров опит в един неблагоприятен и враждебен климат, при който държавни служители се стремят да извлекат лични облаги на всяка цена, обричайки на неуспех икономическото развитие на страната. Това е обществена тайна, която малцина назовават и описват. Макар и абсурдно, да правиш бизнес в България всъщност означава да се занимаваш с политика. За съжаление е вярно и обратното: да правиш политика в ... |
|
Херман Хесе дълго пътува към най-значимия си роман Играта на стъклени перли. Работи върху него цяло десетилетие във време, враждебно на културата и интелектуализма, когато в Европа шества политическото безумие и диктатори се разпореждат със съдбата ѝ. В писмо от 30 -те години на миналото столетие авторът споделя: "За мен бяха важни две неща - да изградя едно духовно пространство, в което да мога да дишам и да живея въпреки цялата отрова на света, да си създам убежище и крепост, и освен това да изразя съпротивата на духа срещу варварските сили...". И като във всеки образцов образователен роман накрая ... |
|
Основополагаща творба на един от най-значимите учени на ХХ в. "Материална цивилизация, икономика и капитализъм“ е въведение в световната история от XV до XVIII в. Настоящият том се издига над партера на материалния живот, който бе предмет на първата част на този труд, и разглежда следващите го непосредствено по-горни етажи на икономическия живот, а над него - и на капиталистическото действие. Стремя да анализирам съвкупността от игрите на размяната, като се почне от простата натурална размяна, та се стигне до най-сложната форма, включително и капитализма. Тръгвайки от възможно най-прилежното и безпристрастно ... |
|
От най-продаваната авторка на бестселъри - Розамунде Пилхер . ... Всяко семейство има своите тайни, но семейството на Флора Уоринг е първенец в това отношение. Двадесет и двегодишната привлекателна брюнетка случайно открива, че има идентична близначка. Разглезената бохемка Роуз е отгледана от майката, докато Флора е скромна и свита, като бащата. Когато Флора се съгласява да придружи годеника на Роуз - Антъни, преструвайки се на сестра си, за да излъжат болната му баба, тя не подозира, че бързо ще се влюби в пищната, зелена природа на Шотландия и в семейството на Антъни. Но също така Флора ще трябва да чуе и шокиращи ... |
|
Авторката представя пазара като една принудителна "игра" на размяна, която се организира в модерното общество и от участието, в която до голяма степен зависят възможностите, които човек получава, за да изгради собствения си живот. Този опит следва да се разглежда само като още една възможност да се познае пазарът. ... |
|
Книжка от поредицата "Чародейства" ... Наближава рожденият ден на Анди, но неговите играчки не очакват този момент с радост! Те се тревожат, че новите играчки, които гостите на Анди ще му подарят, ще му станат любими и той вече няма да си играе със старите. Единствената играчка, която запазва спокойствие, е каубоят Уди. Той е любимецът на Анди и не може да си представи, че това някога би могло да се промени. Тогава се появява Баз Светлинна година – самоувереният космически рейнджър. Той впечатлява всички освен Уди, който би желал рейнджърът да се върне там, откъдето се е появил. Но когато каубоят без да иска ... |
|
Десет хиляди бомби бяха паднали и аз очаквах смъртта да дойде и да загребе дневния си дял от купата с крайници и кръв. Вървях по улицата под падащите бомби. Улиците бяха празни. Минавах над хора, скрити в убежища като колонии плъхове под земята. Минах покрай снимките на мъртви младежи, залепени на дървени електрически стълбове и разположени по входовете на сградите върху малки олтари. Бейрут беше най-спокойният град, в който някога се е водела война. Аз вървях по средата на улицата, сякаш тя беше моя. Вървях през най-спокойния град - един празен град, който аз харесвах. Всички градове би трябвало да бъдат изпразнени от ... |
|
Навсякъде е сиво, светът се разпада и изчезва, почти е изчезнал. Двама души, недъгав и по-малко недъгав, си говорят в присъствието на още двама недъгави. Каквито може би са всички хора. "Цял живот все същите въпроси, все същите отговори" - Казва единият. "Вие сте на земята, за това лек няма" - отвръща другият. И всички чакат да се свърши неопределеното нещо, наречено живот. Самият Бекет смята "Краят на играта" за най-сполучливата си драматична творба, поставяйки я преди знаменитата си пиеса "В очакване на Годо". ... |
|
Какво ще стане, ако можете да изживеете живота си отново? Джеф Уинстън не знае, че му е даден този шанс. Докато не умира. И се събужда двадесет и пет години по-млад. И изживява друг живот. И отново, и отново... Може би един от тези животи ще е правилният. ... |
|
Празникът, наречен детство. ... Днешните засукани високотехнологични играчки оставят на децата много малко възможности за творчество и оригиналност. Те позволяват единствено безкрайното повторение на една и съща дейност. По улиците няма деца, тъй като автомобилите правят играта навън опасна; площадките, определени за игра, в огромната си част имат стерилен вид – те са безопасни и лишени от въображение. Децата ни растат като пленници между четири стени и чакат детството им да отмине, за да могат да се сдобият с някакво чувство за свобода. Изолирани с цел безопасност, те гледат телевизия, играят на компютри и се учат да ... |