Пето допълнено издание. ... "Организационното поведение е в центъра на движението на нашата интелектуална и морална свързаност в съвременния свят - от нас към другите и обратно, при която създаваме себе си, но и формираме общности, чрез които осъществяваме мечтите си за пълноценно човешко развитие." Към ефективни модели на управление, отчитащи както закономерностите, особеностите и влиянието на личностните, груповите и културните детерминанти, така и стратегиите за глобално мислене и позитивно лидерство, обвързани с перспективата на смисъла и всекидневния ни принос за настоящето и бъдещето на човечеството. ... |
|
|
"Това писание е имитация на документален разказ за една несъществуваща фамилия и едно несъществуващо съдебно дело в държавата Пълна измишльотина. Съвсем случайно, подскачайки с търсачката насам-натам, намерих в лаптопа си фалшив документален разказ (не обикновено, а вродено фалшив), който дотолкова ме заинтригува, че... реших да го публикувам. Четивото не се препоръчва на хора под социалния екзистенцминимум, на случайни или наследствено бездомни или на такива, надвили на харча си по рождение и по наследство. Предварително, за да няма объркване - Ясен Герганов, писачът на изнамереното от мен в компютъра, ще си ... |
|
|
Член-кор. проф. д.т.н. Владко Панайотов е евродепутат (2007 - 2014), удостоен с наградата Евродепутат на годината в областта на околната среда - 2013 година. Той е учен с изключителен принос в сферата на опазване на околната среда и борбата с климатичните промени. Автор е на над 180 публикации, 43 изобретения, патенти и полезни модели, 7 монографии, 8 учебника и помагала. Учен, общественик, писател-мемоарист и музикант, впечатляващ с виртуозно изпълнение на саксофон. Член на няколко международни академии. Носител е на десетки отличия, сред които са: Златен орден на труда, 2 златни медала от East West Euro Intellect ... |
|
|
"Сянка" е третият роман след "Убиец" и "Другата" на един от най-отличителните гласове в съвременната българска литература: Васил Панайотов ! 1, 30, 29, 28... дните, които отдалечават от живота и доближават до смъртта. Един месец, посветен на прощаването със света по единствения възможен начин - чрез хладнокръвната му дисекция. Един мъж, който не вижда светлина пред себе си, но чрез своята сянка получава шанс за изкупление. Или поне за последна сделка с Бог."Решението за самоубийство никога не е спонтанно и се предхожда от страх и колебания, но след това на тяхно място идват твърдата ... |
|
|
Можеш да скриеш една омраза, но не можеш да скриеш една любов. ... Бюрото на Стефан е по средата. Вляво седи жена му Магда. Вдясно - колежката им Емилия. До вчера сякаш всичко е било нормално - Стефан и Магда живеят спокойно, гледат детето си, нищо не им липсва, но и нищо не им предстои. След толкова години съпрузите се превръщат в сътрудници, защото животът е жесток, а още по-жесток би бил, ако го живеят сами. Не знаят, но върховните изпитания им предстоят. Някои от тях именно защото не са сами. Стефан се влюбва в Емилия. Едно увлечение прераства в любов, която ще промени и тримата. Страстта и скръбта, щастието и вината, ... |
|
|
Той е тридесетгодишен, женен, баща на две деца, с добър бизнес, с любовница. И не може повече да продължава така. Една нощ чува как прозорецът се блъска от вятъра, става да го затвори и просто прекрачва перваза. Изхвърля кредитните карти, телефона, портфейла, оставя си само пари за билет до морето. Предстои му да вкуси от свободата. Свобода от отговорност, от сметки, от дневни, седмични и месечни задължения. Няма задръжки да спазва закона. Готов е на всичко, за да излезе от ролята на статист в сценария на собствения си живот. Но дали е готов да поеме главната роля? "Слънчев сутрешен плаж в Созопол. Седемнадесет сиви ... |
|
|
Различните... Едни срещат симпатия и състрадание. Други са отхвърляни. Обречени на живот без приятели, без любов, в самота - първо принудителна, после доброволна. Срамът изчезва, страхът не. Тялото е затвор, а умът се подчинява на тялото. Катя е от отхвърлените. Едно просто сетивно удоволствие я обсебва дотам, че я лишава от всички останали. Мечтае да е нормална, както нормалните мечтаят да са изключителни. Но мечтите полека угасват и тогава изходът е да потъне в своя порок, да го превърне в източник на радост. Живот на ръба, който може би бавно убива."Такива хора има. Понеже не ги виждаме си мислим, че те не ... |
|
|
Сборник от спомени, документи, размишления и други."Преди двайсет години на приятеля ми Томи му хрумна колко добре би било да хвърля ведър поглед към щафетата на времената, която шейсетте години предадоха на деветдесетте. Тогава и брат ми Иван ми разказа две свои притчи и Масата ви говори. Написах книгата за тях, за нас, за мен и за всички възможни, и... невъзможни читатели оттук нататък." Веселин Панайотов ... |
|
|
Биографична книга за личността на малко известния журналист и общественик Йосиф Хербст. Роден в Одрин, в заможно еврейско семейство, той завършва "Военното училище" в София. Служи в "Първи пехотен софийски полк" и статистическо-топографското отделение на "Министерство на войната". Работи в редакцията на в. "Военни известия" и "Български търговски вестник". Сътрудничи в български и чужди вестници. Заедно с Александър Балабанов и Александър Гиргинов редактира стартиралия неофициалния правителствен в. "Време" (1908). Има два мандата като директор на печата – от ... |
|
|
"Винаги съм имал усещането, че съм се родил прекалено късно за всичко вълнуващо. "24 часа труд" са 90-те - десетилетие, по което имам необяснима носталгия. Годините на бунт, погледнати от височината на години безсмислие. Васил Панайотов е битникът на българското писане. В разгара на младостта си той изглеждаше стар и отегчен. Сега пише като момче. Завиждам на всички, на които им предстои да прочетат тази книга." Илиян Любомиров Мога да разпозная писането на Панайотов от няколко изречения - чета го от дванадесет години. Често съм искала да му зашия един шамар, задето се прави на интересен, но ми е ... |
|
|
Управленски тренинг ... Учебникът е предназначена за студентите на Нов български университет с дистанционна форма на обучение. ... |
|
|
"За тази безпрецедентна стихосбирка трябва да се изкажат Ницше , Маркс и Фройд . Но и Фуко и Дельоз. Ако беше жива, щях да помоля Мария Вирхов, може би най-радикалния глас от моето собствено поколение, да ми я обясни." Марин Бодаков Станимир Панайотов (1982 г., Сливен) е философ и поет, доктор по сравнителни джендър изследвания от Централноевропейския университет, Будапеща. Понастоящем е преподавател в Школата за перспективни изследвания, Университет на Тюмен, Русия. ... |
