Романът "Голият обяд" вижда бял свят за първи път в Париж през 1959 г. благодарение на "Олимпия прес" (издателството, обнародвало за първи път също "Лолита" на Владимир Набоков и "Тропиците" на Хенри Милър , недопустими в страната на авторите поради същите съображение) и незабавно се превръща в един от най-важните романи на ХХ век, който преразглежда цялата американска култура. ... |
|
|
Когато всички сърца оглушеят, а с тях и твоето собствено - има път за Катманду. Когато всички пътища се затворят, изгубиш приятелите и всички, които обичаш, те напуснат - има път за Катманду. Когато всичко отмине, изчезне, вятърът на явето разпилее сънищата и когато помислиш, че няма надежда - има път за Катманду. Когато слънцето стане по-студено и звездите над твоето небе започнат да гаснат... - има път път за Катманду. И когато няма да те има вече, ще остане твоето сърце, празно и голямо като небето, и в него звезда. Името на тази звезда е Катманду. ... |
|
|
Затворникът Хауке е преместен в мизерно служебно жилище с гривна на крака, за да дочака времето, когато ще бъде освободен. Точно там се поява една млада жена, която го търси. Това е Соня, която от документите на починалата си майка е разбрала, че Хауке е неин баща. Той няма желание да се срещне с нея, но след това отстъпва. Тази първа среща между двамата води до много силни преживявания. Така се разбира защо Хауке е в затвора и кой е причината за това. В пиесата си Лукас Берфус изследва сложността на човешките взаимоотношения, като същевременно се фокусира върху смущаващата история на натрупването на богатство от някои ... |
|
|
Новели ... Във всичките си творби Шницлер се проявява като блестящ аналитик на човешката психика като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми. Обикновено се сочи връзката с творчеството на Зигмунд Фройд поради това, че пренебрегва всички табута за обществото и открито говори по въпросите за секса, за смъртта. Със своя свободен дух Артур Шницлер е много близък и на съвременния читател. „Да имаш усет за Шницлер означава, че притежаваш култура, а да се чувстваш привлечен от Шницлер, означава, че дириш култура.“ Герхард Хаупман „По същество той е задълбочен изследовател на психиката, толкова честен, ... |
|
|
"Това е изследователски роман за човешката душа и общество. В книгата има приятелство, любов във всички възможни измерения, изследване на семейните взаимоотношения и на редица обществени теми." Валентина Маринова ... |
|
|
Под редакцията на Драгослава Барзут. ... Тази книга представлява антология на лесбийски къси разкази на авторки от страните от бивша Югославия, издадени под редакцията на писателката Драгослава Барзут. Оригиналното сръбско издание включва 43 текста от 21 авторки от Сърбия, Хърватия, Босна и Херцеговина и Словения и е издадено от белградската организация Лабрис. Към тези разкази в настоящия сборник бяха добавени и четири разказа от македонското издание на антологията, което включваше само 23 разказа от 15 авторки. По този начин, с 47 кратки разказа от 24 авторки, българското издание, макар и излязло 10 години по-късно, ... |
|
|
Когато жената на Бено умира, той остава отчаян и сам. Неговият приятел Ерих го приютява за кратко, за да дойде на себе си и да си организира живота. След като минават повече от четири години, Ерих моли Бено да се изнесе от дома му, защото иска годеницата му да дойде да живее при него. Бено е много разочарован от това искане и напуска огорчен. Ядосан, той се качва на колата си, дава газ и скоро катастрофира. След това се завръща в дома на Ерих. Именно това завръщане повлиява на Ерих така, че той дори търси помощ от терапевт, за да възстанови душевното си равновесие. С Превъплъщението Роналд Рудол разказва със съчувствие ... |
|
|
Берлин, 1934 г. В навечерието на нацисткото нашествие Макс, дребен спекулант, и неговият любовник Руди се възстановяват след бурна нощ с един млад щурмовак от СА. Двама войници нахлуват в апартамента им, прерязват гърлото на госта и това е началото на тяхната кошмарна одисея в нацистка Германия. Поставени по-ниско в човешката скала и от евреите, Макс и Руди, чиято сексуална ориентация е разкрита, бягат. Отчаян и търсещ убежище, Макс моли своя "дискретно" хомосексуален чичо Фреди за помощ, докато по-възрастният мъж му дава съвети как да живее като него, прикривайки своята истинска сексуалност. Докато се опитват ... |
|
|
В изкуството няма нищо случайно! Всеки сюжет, всяка сцена, претворен поглед, жест, дума - всичко, което излиза изпод четката на художника, перото на писателя или се лее се от клавишите на музиканта е отражение на творческото битие, на важните неща, които са направили впечатление на будния ум и чувствителна душа. Произходът и личната история на Георг Табори са белязани от Втората световна война, от преследването на евреите, какъвто е и самият той. Гонени, унижавани, измъчвани, убивани – това се случва с членовете на семейството му. През 1944 г. баща му умира в ужасяващия концентрационен лагер „Аушвиц“. Като писател, ... |
|
|
През 2012 година се навършват 150 години от рождението на Артур Шницлер, един от най-ярките представители на виенския модернизъм, известен като белетрист и драматург. По този повод издателство Black Flamingo предлага представителен том с неговите пиеси, които и до днес са много актуални. Във всичките си творби Шницлер се проявява като задълбочен познавач на човешката психика, като скептичен и ироничен наблюдател на действащите обществени норми. Обикновено се сочи връзката му с творчеството на Зигмунд Фройд поради това, че пренебрегва всички табута за обществото и съвсем открито говори по въпросите за секса, за смъртта. ... |
|
|
"През август 2005 предприех първото си пътуване с автомобил из Балканите. Тъй като моят спътник се беше сдобил с чисто нов автомобил, през повечето време той предпочиташе да бъде зад волана. Аз бях на мястото на пътника с много време за размисъл и в съзнанието ми започна да се развива сценария за един филм, който разказва за човек, преследван от космическите сили и все повече затъващ в ексцесивен секс, наркотици и насилие. По-късно, по-скоро като забавление, в стил "Куентин Тарантино", без каквато и да е мисъл за бъдещите читатели, просто си записах тази история."Вахур Афанасиев "Това е ... |
|
|
Един мъж излиза на сцената с букет рози в ръка. Започва да говори. Този мъж се казва Сад и е арабин. Вечер продава рози, за да финансира следването си. Омразата на местнитехора така е проникнала в него, че той я обръща към себе си. Вярно е, казва той, аз съм мръсен. Мия си ръцете, но оставам мръсен. Това е вярно. Повишава глас, думите му звучат разпалено, отчаяно. Продължава да говори. Крещи. Крещи за своя живот. ... |
