Народното поетично творчество е изкуство, родено в многовековното съществуване на всеки народ. Словесните художествени творби - пословици, поговорки, приказки, гатанки, предания, легенди и песни, са съхранили народната мъдрост и добродетели. Народното творчество разкрива мечтите на народа за красота и добро, стремежа му към възвишеното и прекрасното. Тази книга, предназначена за вас, скъпи ученици, съдържа мъдрости - пословици и поговорки, сентенции, афоризми - мъдри мисли, обобщени тематично в 20 раздела. ... |
|
|
"Големи истини - плод на богатия и драматичен житейски опит на Цончо Родев, на безусловните ценности, в които е възпитан и които е съхранил, и на големия му талант - могат да бъдат открити в крилатите фрази, събрани в тази малка книжка. Тогава, когато духът на герой, чието сърце е туптяло в името на България преди стотици години, се слива с духа на писателя, се раждат едни от най-силните и ярки афоризми в българската историческа белетристика. И полетът им, надяваме се, може да увлече читателите с души, трептящи на същата вълна." Марта Радева ... |
|
|
"Понякога се случват и чудеса. Във време на безвремие, в което живеем, когато и България, и светът са разпънати на кръст, Иван Гранитски е построил нов дом на българската поезия. Монументален труд, планина от образи и идеи, солидни анализи и чиста наслада от поезията. Въоръжен с перото както Дон Кихот с копието си, и както Санчо с острия си език, Гранитски удря до премала с граничния си чук историята, загърнала в гънките на времето имената на много от българските поетични таланти, някои от които почти непознати на днешните поколения. Четейки този критически епос, човек може да се изкуши и да си спомни за митичните ... |
|
|
Напътствия и идеи за по-спокоен живот. Тази книга предлага едно пътуване в историята, което започва от първото хилядолетие пр.н.е., в търсене на всичко онова, което е казано, написано и завещано от големите умове на човечеството за Душевното спокойствие и Вътрешния мир. Представени са хронологично напътствия на мъдреците от Изтока, откъси от свещени книги, максими от антични философи и афоризми и фрагменти от знаменити мислители и съвременни автори от Древността до наши дни."Създавай, но не притежавай; прави, но не предявявай права; върши си работата, но не трупай, защото само нещата, в които не се вкопчваш, остават ... |
|
|
Съставител: Борислав Борисов . ... Из словото на Елеазар Хараш . Всички волеви същества са реализирали слънцето. Слънцето означава морал, воля, чистота. Колкото повече се развива волята, толкова повече низшите духове са ограничени. Волята покорява всички сили. Тя покорява даже силите на светлината - в по-висш смисъл волята като принцип т.е. волята като бог. Вселената е излъчена от волята чрез словото - принцип, т.е. словото, което е действие. Истинското слово е действие. Това говори за всемогъществото на волята. Словото е излъчена воля и Словото е едно движение на тази огнена воля. Без воля не съществува и мисъл, и ... |
|
|
ARTES LIBERALES - Основни книги по общо образование ... Поредицата включва световно утвърдени учебници по основните природни и хуманитарни дисциплини, а също и книги по съвременни и непознати досега у нас области на знанието. Създадени от именити чуждестранни и български автори, ясни и достъпни, книгите са предназначени за студенти от висшите училища. Те служат и на учениците от гимназията за получаване на знания, както и на всеки културен читател, който иска да попълни празнините в образованието си. Класици на политическото мислене е превод на сборника със същото заглавие на немското издание С. Н. Beck, претърпяло 6 ... |
|
|
Класици на политическото мислене е превод на сборника със същото заглавие на немското издателство С. Н. Beck, претърпяло 6 преиздания за 30 години. Издателството го включва в поредицата си Beck'sche Reihe, след като е преработено за широк кръг читатели. Сборникът служи както за четене за удоволствие, така и за изучаване от студенти и за ориентиране в науката. Всяка статия представя общата картина на живота, творчеството и историята на въздействието на мислителя, чиито произведения с времето са изкристализирали като първокласни класици. Това са мислителите, които освен че са създатели на канони чрез теоретичните си ... |
|
|
Фрагментите на Атанас Далчев в жанрово отношение варират от афоризма до кратката прозаическа скица (миниатюра) и краткото литературно есе. "Онова, от което страдаме най-много и може един ден да загинем, е липсата на национален егоизъм. И този недъг е по-опасен, тъкмо защото се смята за добродетел."Атанас Далчев ... |
|
|
"Всеки има своя начин на среща с градовете: моят е да се загубя. Няма ново място, където да не съм се лутал с часове, да не съм пращан в обратната посока от шегобийци, да не съм се озовавал в застрашителни квартали. До едно време се ядосвах, после разбрах, че това е мой психически проблем, т. е. че си е така. Да се загубиш означава да преживяваш пространството: не само вървиш много повече, но се сблъскваш с все нови неща задънена уличка, мъчително познат афиш, фасада, която мислиш, че току-що си видял. Въпросът не е дали нещата наистина са нови, а че се появяват не там, където очаква; че се изплъзват от контрол.& ... |
|
|
Сборникът с афоризми нито е лек, нито е тежък, и кантарът не го хваща. Намерил си е точното място. И нищо, че с толкова сентенции човек може да си поспори - приятно е, интригуващо е, забавно е, драматично е, близко е. Понеже, сякаш разговаряш с други такива "глупаци" като него: "Да си честен човек - значи, че си много глупав". ... |
|
|
Двуезично издание. ... "Обичам работата... С часове мога да седя и да гледам как някой работи.""Винаги ми се струва, че върша повече работа, отколкото трябва. Не че имам нещо против работата. Обичам работата – тя ме очарова. С часове мога да седя и да гледам как някой работи.""Не можете да ми дадете твърде много работа. Да трупам работа, за мен се е превърнало почти в страст. Кабинетът ми сега е задръстен с толкова много работа, че няма дори и инч свободно място за повече.""Не мога да седя и да гледам спокойно как някой се трепе и работи. Иска ми се да стана и да го организирам, да ... |
|
|
"Пред нас са текстове, в които се споделя не емоционалното преживяване на автора на есето, а едно задълбочено разбиране за изкуството като специфичен език. Дали това се дължи на умението на Гранитски да схваща "качеството" във всеки вид изкуство, дали той се учи на анализа в общуването си с творци и изкуствоведи, дали разполага с необходимото за всеки критик (макар и рационално необяснимо) "усещане за изкуството"? Не зная, но анализите на Гранитски са изключително сериозни и задълбочени. Както на равнището на "формално" разнищване на търсенията, така и особено на светогледно ниво. ... |
